Вокалът на легендарната рок група “Дийп пърпъл” Иън Гилън ще изнесе концерт тази вечер в зала 1 на НДК с уникален нов проект. Заедно с него на сцената ще бъдат групата на новия кийбордист на “Дийп пърпъл” Дон Еъри и Софийската филхармония под диригентството на Стивън Бентли - Клайн.

Фалцетните крясъци са на особена почит в рокендрола от началото на 70-те. Вокалът на “Дийп пърпъл” Иън Гилън е пионер в това дело, вземайки невероятни за мъж височини в парчето Sweet Child in Time от албума Deep Purple in Rock от юни 1970 г.

Няколко месеца по-късно по неговите стъпки тръгва Робърт Плант с Immigrant Song на “Лед Цепелин”, а Дейвид Байрън от “Юрая Хийп” извисява глас година по-късно във финала на July Morning.

Гилън се е присъединил към “Пърпъл” заедно с басиста Роджър Гловър точно година преди Sweet Child in Time, за която малцина знаят, че е протестна песен срещу войната във Виетнам по това време.

В групата са още соло китаристът Ричи Блекмор и кийбордистът Джон Лорд. В този си състав бандата поема към световната слава и става институция в рок музиката. Гилън дори изпълнява партията на Исус Христос в студийния запис на мюзикъла Jesus Christ Superstar. През декември 1972 г. излиза двойният концертен албум Made in Japan, в който на същото парче Гилън вдига дори още по-високи фалцети. През следващата година внезапно напуска бандата.

В България по това време нямаше жълта преса, нито музикални новини от чужбина. Тази липса се запълваше от непрестанни слухове, които се носеха из обществото:

“Изчезвай, аз в моята група кастрирани хора не искам”, изкрещял Ричи Блекмор на Гилън, след като разбрал, че вокалистът се е подложил на скопяване, за да може да пее по-високи тонове. Това е един от типичните слухове оттогава.

Истината обаче е друга - Гилън не само не е кастрат, а точно обратното - висок, красив, синеок, с буйна дълга коса, той бил магнит за мацките.

“Най-конфузният момент в живота ми - споделя той пред “Гардиън” - е, когато с една мацка започнахме да се търкаляме голи в тревата, обаче се оказа, че не е трева, а коприва и аз с диви писъци побягнах през полето. Никога не съм виждал толкова променена физиономия на жена...”

Грозноватият нисичък Блекмор му завиждал за тези подвизи, а когато Гилън в един момент нагазил в негови любовни територии, това преляло чашата. “Основната разлика между мен и Ричи бе, че аз тогава бях пич, а той беше путьо”, откровеничи Гилън в интервю. Двамата освен това не се погаждали и в музикално отношение.

“Дългите сола на китара и импровизациите бяха на мода по това време и ме дразнеха, спомня си Гилън. Когато Ричи подкараше някакво такова дълго соло, аз се измъквах от сцената и отивах да пия бира в някоя близка кръчма. Преди това карах някоя от групитата да следи Ричи и като види, че наближава краят на солото, да дойде да ме извика. Изпивал съм по 2-3 бири така.”

Гилън напуска групата на 30 юни 1970 г. “Моите 10 най-щастливи минути в живота бяха, когато ме взеха в “Дийп пърпъл”, сподели той в “Шоуто на Слави”. Изживява тежко раздялата. “Спомням си, че си купих следващите им албуми с Ковърдейл - Burn и Stormbringer, но никога не си ги пуснах на грамофона, още си седят вкъщи. В последния момент нещо ми каза, че ако ги пусна, ще е все едно да гледам на филм как бивше мое гадже прави секс с някой друг.”

В любовния живот Гилън проявява изненадваща за рок музикант устойчивост - от 1984 г. е женен за русата хубавица Брон и оттогава два пъти са подновявали брачните си клетви, последния път с национални носии в Грузия. На Брон посвещава песента Keep It Warm, която изпълнява с Black Sabbath. Имат две деца и трима внуци, а в София с него ще пее дъщеря му Грейс.

Певецът е запален футболен фен на “Куинс Парк Рейнджърс”, също много си пада по крикет.

Не крие, че обича да си пийва, на младини даже е имал проблеми с черния дроб. Пуши умерено, а първия си джойнт признава, че е запалил на 38 г. “Усещането ми хареса, но реших, че ми е твърде късно да започвам с наркотиците”, шегува се Гилън.

Фалцетните крясъци са запазена марка на певеца, но не очаквайте да ги чуете довечера в София. “След 40 гласовият апарат на певеца се променя и трябва да го пазиш от претоварване - споделя Гилън и допълва: - Ако сега изпея Sweet Child In Time като едно време, ще вляза в болница.”

 

Дим над водата

Песента Smoke On the Water е написана в Монтрьо, Швейцария, където “Пърпъл” записват албума Machinehead. По време на концерт на Франк Запа фен изстрелва сигнална ракета към тавана и пали пожар. Димът се стеле над Женевското езеро, а Роджър Гловър написва върху салфетка текста на един от най-големите им хитове. Песента е готова за 20 минути, спомня си Гилън

 

За него

Скарахме се за жени

Когато го видях за първи път, бях поразен - гласът му, видът му и всичко останало. Изумителен! После обаче започнаха търканията между нас и никога не спряха. В един момент Иън реши да напуска, на мен вече ми се повръщаше от него, а и на него му се повръщаше от мен, бяхме си втръснали до смърт. В цялата работа имаше замесени жени.

Ричи Блекмор, соло китарист на „Дийп пърпъл”

Беше ад, когато се дърлеха

Когато Гилън и Ричи се караха, беше някакъв ад. Ричи изпушваше почти всяка вечер. Ходеше напред-назад по сцената, пърдеше, буташе копчета, бръмчеше, трещеше, проверяваше си усилвателите. Щом спреше да свири, Иън тутакси спираше да пее. Ричи си мислеше, че е забравил текста, но той го правеше нарочно. “Щом ти не свириш, и аз няма да пея”, заяждаше се Иън. Оставяхме ги да се разбират помежду си, но си мислехме колко добре би било да се сбият едно хубаво и да мирясат накрая.

Иън Пейс, барабанист на „Дийп пърпъл”

Бяхме страхотен тандем

Винаги съм композирал песни, а той направо жонглираше с думите. Убедих го да пише текстове към моята музика. Станахме тандем и създадохме поредица от невероятни парчета заедно.

Роджър Гловър, басист на „Дийп пърпъл”

Може да пеем заедно

Току-що бях заменил Иън Гилън в състава и изнесохме концерт. На другия ден вестниците писаха: “Гилън както винаги беше във върхова вокална форма”. Голям смях! Иначе не бих имал нищо против да пея заедно с него на сцената, ако организират някакъв благотворителен концерт. Даже много ще се радвам.

Дейвид Ковърдейл, вокалист на „Дийп пърпъл”

Без него няма “Пърпъл”

Най-хубавите ни песни са в състава с него. Според мен без Гилън и Гловър няма “Дийп пърпъл”. След напускането им не ми беше толкова приятно да работя с Ковърдейл и Хюз.

Покойният Джон Лорд, кийбордист на „Дийп пърпъл”