И Витоша е цяла, и Вардар си тече...

ВМРО-ДПМНЕ ще се опита да провали споразумението

Сядайки да пиша този текст, погледнах към Витоша. Доколкото можах да видя, тя си е там такава, каквато си е била винаги. Не е мръднала, както се казва. Хвърлих едно око на текст на колегата от Скопие Ерол Ризаов, който пък твърди, че и Вардар си тече нормално и не е обърнал посоката на водите си обратно.

Апокалиптичните картини за македонската идентичност, история, култура и език, рисувани с ожесточение от медиите, близки до ВМРО-ДПМНЕ, които ще последват след като стане ясно съдържанието на Договора между България и Македония, явно няма как да се случат. Искаха да видят съдържанието на проекта. Е, видяха го, и съвсем не е случайно, че приемането на текста от двете правителства стана по едно и също време въпреки едночасовата разлика между София и Скопие. И оповестяването на съдържанието - също. Малка, но съществена „случайност“, говореща за синхронизирани действия между двете правителства във всички предварителни стъпки за легитимирането на проекта. Което пък от своя страна доказва намеренията на властите в двете столици да изпълнят това, което си обещаха на 20 юни в София. Доколкото разбрах, Заев дори си е позволил самочувствието и самоувереността да представи Договора пред журналистите и веднага след това да им го връчи в ръцете, докато някои от депутатите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ все още вдигаха лозунги, че правителството го крие, защото се страхува от общественото мнение.

Видяхме го, прочетохме го. И какво? Ами нищо особено, или поне нищо тревожно за интересите на България, пък и достатъчно коректен за македонската страна. За човек като мене, който знае наизуст (почти!) съдържанието на Декларацията от 22 февруари 1999 година, това си е надграден вариант на онзи текст, подписан от Любчо Георгиевски и Иван Костов. Някои параграфи, на които особено държахме тогава, са копи-пействани от Декларацията, в това число и начинът на подписване на Договора - на официалните езици на двете страни, според техните конституции. Както и ангажимента, който Македония поема „нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония“. Няма лошо! С тази малка разлика, че ако Декларацията нямаше задължителен характер и всяка подписала я страна можеше да си я тълкува и да действа по нейните текстове, както намери за добре, то след подписването и ратификацията на Договора тези текстове стават задължителни.

Както се вижда, тъкмо времето от подписването на Договора на 1 август, до неговата ратификация ще бъде теренът, върху който опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ ще използва всичките си конституционни и не толкова конституционни средства, всички легитимни и не толкова легитимни инструменти, за да провали утвърждаването на Договора от парламента. То ще са апаратни хватки, то ще са искания за тълкуване на всеки член от Конституционния съд... Абе, каквото се сетите, само и само да се стигне до провал на ратификацията. А ако все пак не се стигне и Договорът заживее, ВМРО-ДПМНЕ ще бъде доволна, че е използвала този терен, за да спечели политически капитал срещу Зоран Заев и неговото управление, с оглед на решаващата политическа битка през октомври - местните избори.

Да си призная, като гледам текста, си мисля, че ако в средите на ВМРО-ДПМНЕ има трезвомислещи хора, а такива познавам, и те би трябвало да си кажат: ама, този текст е такъв, че и аз бих искал да го подпиша. Обтекаем ли да го наречем, или някак другояче, но във всеки случай е направен така, че да е максимално коректен към македонската страна и нейните претенции за запазване на идентичността й. Какво повече? Акцентът е поставен на европейското и атлантическо бъдеще на Македония и на подкрепата, която България е готова да даде на Скопие по този път. Бил съм свидетел в предишни години колко пъти български представители от различни институции и нива са предлагали на своите македонски колеги да им предоставят всичко, свързано с пътя на България към НАТО и към ЕС. Безкористно, безплатно и честно. И точно толкова пъти съм бил свидетел на отказа на местните хора в Скопие. „Ааа, не ни трябва, благодарим, ние ще ползваме опита на Словения - хем и тя като нас е бивша югорепублика, хем и тя е по параметри горе-долу като нас, пък и езика, нали знаете...“

От такова ползване на опита на Словения нашите хора в Македония са на това дередже за членството си в НАТО и в ЕС, че сега се налага изрично да записваме в Договора за нашите задължения като държава - членка на двата съюза по отношение на кандидата за тях.

От друга страна, най-после в двустранен документ със Скопие виждам толкова старателно очертани посоките и терените, в които двустранното ни сътрудничество ще се развива с оглед на повишаване на доверието - от строителството на прословутата ЖП линия между двете столици, до разширяване на контактите на местно равнище. Един от бившите български посланици в Скопие - генерал Михо Михов, в рамките на мандата си, бе създал преки връзки. Един вид побратимяване между повече от 40 общини от двете страни на границата. Какво остана от това не знам, но съм сигурен, че поне някои от кметовете продължават да поддържат контакти помежду си, хей така, от една чиста амбиция.

Какво по-добре от това хората свободно да контактуват помежду си, да се опознават все повече и повече, макар че и сега смятам, че те се познават добре. Зоран Заев е човек, който всъщност дойде в политиката от бизнеса и има нюх към добри и успешни проекти.

Нашият Борисов, гледам, също се прави на стратег с неговите газови идеи, защо пък точно този им взаимен интерес да не стане място, в рамките на което и нещата между България и Македония да тръгнат напред. И до днес смятам, че ако Борисов, вместо да избягва Груевски (“Не искам и кафе да пия с него!“, б.а.), беше започнал да разговаря с него с повече цифри в ръка, току-виж онзи, на който само пари са му в главата, да гледа по-различно на нещата. Но това си е мое мнение.

И сега най-деликатната тема. Още в София Борисов каза, че иска историята да бъде оставена на историците. И в Договора е предвидено да бъде съставена „съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“. И това да стане чак три месеца след ратификацията на Договора, което очевидно няма да е утре или в други ден. С други думи тази идея е ясен знак, че спорните неща ще бъдат оставени на експерти от двете страни, и че техните дебати, и тяхната работа в никакъв случай не трябва да пречи на главното - развитието на политическите, институционалните, търговски, финансовите, инфраструктурните, туристическите и всякакви други връзки, които да бъдат лицето на българо-македонското добросъседство. А „онези там“, в комисията, нека спорят, нека се карат, нека дори, не дай Боже, си бият и плесници, само и само историческата истина да излезе на бял свят такава, каквато е - очистена от идеология и политика, достоверна и искрена. Колкото време ще им трябва на експертите, имат го.

В крайна сметка, на хартия Договорът изглежда европейски, компромисен, модерен и в духа на времето. И ще бъде подписан с ясното съзнание, че от момента, в който се роди, животът му ще стане много труден.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи