Парадокс: „Капитал“ обвинява Българска банка за развитие за кредитиране на предприятия в затруднено положение – какъвто е енергийният бизнес на издателя на вестника, получил кредит от банката

От няколко години не е новина, че „Алфа Финанс Холдинг“ на Иво Прокопиев изпитва финансови трудности. Както „Труд“ писа, към края на отчетната 2015 г., холдингът е бил в де факто ликвидна криза, тъй като е изпитвал затруднения да балансира текущи пасиви с текущи активи в рамките на 12 месеца. В такава ситуация, бизнес империята на Прокопиев се оказва зависима от благоразположението на банките-кредитори – Банка ДСК, Пиреос Банк, УниКредит Банк, Пощенска Банка и Райфайзенбанк.

Имайки предвид ликвидните затруднения, много вероятно е част от кредитните линии да се поддържат и през мотивация, надхвърляща нормалната бизнес логика. Все пак, това са частни банки, чиито директори носят отговорност пред техните акционери и вложители. По-детайлен прочит на финансовите операции на дружествата от „Алфа Финанс“, обаче, разкрива, че държавната Българска банка за развитие също се е притекла на помощ на издателя на „Капитал“.

Закъсалият енергиен бизнес

Бизнесът с възобновяеми енергийни източници на групата „Алфа Финанс“ е консолидиран основно в енергийния холдинг „Соларпро Холдинг“. Не е тайна, че Иво Прокопиев беше един от първите бизнесмени, които навлязоха агресивно в зелената енергия и съответно получиха сериозна възвращаемост на инвестициите си. Условията в сектора, обаче, започнаха да се влошават стремглаво след масовите енергийни и анти-монополни протести срещу кабинета Борисов, довели и до оставка.

Българите разбраха, че един от факторите за повишаване на цената на електроенергията е именно преждевременното изпълнение на квотите за зелена енергия и то чрез проекти, реализирани основно от предприемачи с политически обвързаности. Всъщност, тежестта на зелената енергия в повишаването на цената надхвърляше многократно тежестта на действията на енерго-разпределителните дружества – дори и при най-негативните за тях сценарии и обвинения.

Изпаднало до голяма степен в безизходица, политическото управление на страната предприе крути мерки и намали съществено възвращаемостта на инвестициите във ВЕИ. Това удари всички в сектора, включително и вече реализираните проекти – като тези на Соларпро.

Така, във финансовия отчет на холдинга четем, че към края на 2014 г., дружеството има общо приходи от 6 млн. 612 хил. лв. и общо разходи (без разходи за данъци) от 7 млн. 703 хил. лв. – т.е. реализира загуба от 1 млн. лв. Финансовият резултат се влошава спрямо пред­ходната година, когато Соларпро е успяло да излезе на минимална печалба от 75 хил. лв.

Подобна е и ситуацията в Разлог Енерджи Парк ЕАД – при минимална загуба от 16 хил. лв. за 2013 г., дружеството излиза на по-съществена загуба от 142 хил. лв. през 2014 г.

Правилно ли е да се помогне?

Българска банка за развитие „удря рамо“ на Разлог Енерджи Парк с договор в размер до 750 хил. лв., като към 31.12.2014 по-големият Соларпро Холдинг АД се явява като поръчител по банковата гаранция. Въпреки че и двете дружества са във финансови затруднения и по договорът вероятно е имало определени турбуленции, няма публична информация дружествата на Прокопиев да не са върнали парите.

Въпросът, обаче, е дали е било правилно Българска банка за развитие да бъде въвлечена в групата банки, поддържащи съществуването на „Алфа Финанс Холдинг“? От финансова гледна точка, сделката най-вероятно е била печеливша за държавната банка – щом парите са върнати с лихва, то е имало и печалба.

От стратегическа гледна точка, обаче, казусът е по-противоречив. Държавните банки за развитие в целия свят се използват като финансов инструмент за оздравяване и преструктуриране на системно-важни за икономиката компании – и в това няма нищо неправилно. Но системно-важни ли са дружествата на Иво Прокопиев? Надали. Бизнесът с възобновяеми енергийни източници е капиталоемък, т.е. той не осигурява много работни места и не въвлича в себе си голям брой малки и средни бизнеси. С други думи, той може да бъде от системно значение единствено за банковия сектор – но изолирани сами по себе си, Соларпро и Разлог енерджи нямат нужния мащаб.

Лицемерно ли е да се критикува?

Най-големият абсурд в ситуацията е, че медиите от кръга „Капитал“ през последната година са се превърнали в свирепи критици на Българска банка за развитие, като често лансират (невярната като цяло) теза, че държавното дружество се е превърнало в инструмент за спасяване на губещи компании.

Не е ли шизофренна и лицемерна тази критика, обаче, когато именно Българска банка за развитие е била въвлечена в спасяването на поне две дружества на издателя на „Капитал“? И то без те да отговарят на базови изисквания за системност в българската икономика?

Атаките на кръга „Капитал“ към Българска банка за развитие и отделни хора от нейното ръководство са пореден пример за двуличието на медийния и политически инженеринг в България. Целта винаги е една – упражняване на натиск върху държавни институции и политици с цел продължаващото облагодетелстване на корпоративния кръг „Капитал“ от страна на държавата.

Пък накрая, уж главата на кръга „Капитал“ е винаги и изцяло в бяло? Вече надали има толкова наивници, че да го повярват.