Кой казва, че чудесата ставали само по Коледа. Случват се и в други месеци от годината. Зависи как сами си ги правим и после как ги отчитаме и евентуално вписваме в историята.

Този януари е най-натоварен откъм чудеса в родната действителност.

Да почнем подред:

На 24 януари, вторник, стана ясно, че българин е номиниран за престижната награда „Оскар“ в киноиндустрията. Теодор Ушев влиза в надпреварата с късометражната анимация „Сляпата Вайша“ по разказа на Георги Господинов и ще се състезава с още четири подобни ленти. За сведение, филмът разказва за едно момиче, което гледа в миналото с едното си око, а в бъдещето – с другото. За съжаление това му пречи да вижда в настоящето.

Настоящето в България пак на тази дата беше свързано с обявяването от новия президент Румен Радев на бъдещия служебен премиер Огнян Герджиков. Вероятно генералът е чакал да чуе новината за Оскара. Или е просто съвпадение, но с поглед към реалностите на днешния ден. После последваха номинациите на останалите 18 министри от служебния кабинет, който трябва да подготви предсрочните избори на 26 март, а после да имаме нов парламент и ново вече редовно правителство. Ще трябва да се случат още много чудеса, ако това стане достатъчно бързо след изборите. Но да видим…

Чудесата продължиха в сряда сутринта с победата на Григор Димитров на „Аустралиън оупън“ срещу Давид Гофен и така хасковлията се класира на полуфинала и ще играе срещу Рафа Надал. Е, как да не се гордееш, че той е българин и че доста нашенци го аплодираха с развети трибагреници чак в далечен Мелбърн?

Дотук имаме заявка за поне два Оскара – в киното и в тениса. Без да броим трудно роденото служебно правителство и неясния резултат от изборите след два месеца.

Чудесата обаче не свършиха с това. На последното си заседание в сряда кабинетът в оставка на Бойко Борисов рапортува: младежката безработица трайно намалява, дават се 9, 63 милиона лева за летателната годност на изтребителите МиГ-29, имаме за първи път след 2008 година бюджетен излишък, а фискалният резерв е рекорден – 12,9 милиарда лева. Въобще – да плеснем с ръце и да се прегърнем – не с Тръмп или Путин, а с целокупния български народ. Е, студено е, има сняг, асфалтът на магистралите се напука, енергетиката я кара на резерви и на внос, но ей-къде е пролетта, ще се хванем за зелено и пак по старому – ще се оправим. Зависи кой, кого…

В най-новата история сме имали само няколко мига на такова удивително национално съгласие. Спомняте ли си лятото на 1994 година и световното по футбол в САЩ, когато радостта да сме трети на планетата засенчи междупартийните боричкания и битката за власт и пари. До време, както се оказа. А за недъзите на българския футбол още много ще се пише и брише…

После, през 2004-а и  през 2007-а пак имаше нещо като еуфория. Станахме членки на НАТО и на Европейския съюз, но това не предизвика някакви повсеместни народни тържества. От НАТО практически почти нищо не видяхме, но Евросъюзът вече десет години си е стожер на икономиката – ако ги нямаше еврофондовете, нямаше да ни ги спират, но нямаше да се отчита ни излишък, ни фискален резерв. Поне така се твърди. Е, продължава наблюдението над страната, сочи поредният доклад на Еврокомисията за съдебната реформа, борбата с корупцията и престъпността, но това отдавна не е новина.

След по-малко от година ще поемем председателството на Съвета на Европейския съюз. Имаме ли повод за национална гордост от това обстоятелство? Вероятно – да, защото и да е просто поредна ротация, която ни се полага по право, ще похарчим едни милиони, за да ремонтираме Националния дворец на културата и други обекти. Да не се излагаме пред чужденците, все пак.

И точно да тръгнем отново да се обединяваме, дойде поредният студен душ от чужбина. Mеждународната организация „Прозрачност без граници“ обяви резултатите от традиционното си годишно изследване „Индекс за възприятие на корупцията“ за 2016 г., което обхваща 176 държави по света. България заема 75-о място в класацията с 41 пункта и е на последно място по този показател в ЕС (за сравнение, средната стойност на индекса за ЕС е 65,36). Миналата година държавата ни отново получи 41 точки, от 168 оценявани страни, но беше на 69-о място, заради по-слабите резултати на някои други. В тазгодишната класация непосредствено преди нас се подреждат Соломонови острови, Сърбия, Буркина Фасо и Гана.

Така стоят нещата, дами и господа. Последното едва ли може да бъде повод за национална гордост. Чудо след чудо следва само в приказките.

На дневен ред ли е еврото?

Повод за национално единение и приоритет пред страната може да стане евентуалното кандидатстване за членство в еврозоната. Въпросът е поставян многократно от министри и финансови експерти през последните години.  Въвеждането на еврото, което ще доведе до отпадане на валутния борд, има и привърженици, и противници. Първите казват, че и сега левът е фиксиран към общата валута и нищо страшно няма да се случи. Вторите обаче вещаят поскъпване и инфлация, ако минем към еврото. Което ще ощети пенсионерите и най-бедните хора у нас.