И ракетите сити, и режимът цял

Всеки получи своето пропагандно парче торта в лачената операция срещу Сирия

Ако в Сирия по някакъв магичен начин беше договорен, подписан и въведен вечен мир в края на миналата седмица, нямаше да има толкова доволни политически лидери по света, колкото след въздушните удари. Подчертавам, че става въпрос за лидерите, а не за хората в Сирия.

От два дни чета изявления от всички краища на света и изглежда всеки получи своето парче торта от тази странна операция на Военно-въздушните сили на САЩ, Великобритания и Франция. Странен е, защото изглежда тази операция беше повече за решаване на вътрешни политически проблеми, отколкото загриженост за световния мир. Целта не беше режима в Дамаск, а антируската риторика, която е задължителна за оцеляването на който и да е западен политик.

„Перфектно изпълнен удар миналата нощ… По-добър резултат не можеше да има. Мисията е изпълнена“, възкликна в „Туитър“ президентът Доналд Тръмп. Генерал Кенет Маккензи обяви, че военните цели са постигнати, без никаква успешна намеса на сирийските ПВО сили.

Новата желязна лейди – Треза Мей с гордост обяви, че е даден урок не само на режима в Сирия, но и на всеки, който използва химически оръжия, че няма да му се размине (леко намигване към Русия и техния предполагаем „Новичок“).

Типично по френски, Макрон първо изрази готовност да стреля, после се обади на Путин да го предупреди за ударите, сетне заповяда удари срещу „предполагаеми химически бази“ на режима на Асад, а веднага след тях заговори за дипломатически действия. И така хем показа мускули, хем се върна към активната политика и преговорите. Изобщо не се учудвам защо фелдмаршал Карл Рудолф Герд фон Рундщет е влязъл толкова лесно в Париж.

НАТО одобри удара и така да бъде, след като НАТО е САЩ. Други европейски лидери проявиха разбиране. Някои дори шептяха „Браво!“ с пълна от хайвер и шампанско уста. Германия приветства с една ръка атаката на атлантическите си съюзници, защото другата беше заета да подписва договора с Газпром за „Северен поток 2“.

През това време руските проправителствени медии, сякаш има много други, тържествуваха за „провала на американско-британско-френските“ удари. Появиха се анализи как „макар и въоръжени със старо руско противовъздушно оръжие, са успели да свалят приблизително две-трети от ракетите, че разузнаването на руснаците е допринесло да няма никакви съществени поражение върху инфраструктурата на Сирия.

Медиите в Сирия, Иран, част от Ливан се надпреварваха да се гневят на „подлите империалисти, които подкрепят единствената сила, която се бори против „Ислямска държава“.

Башар Асад си пусна видео как отива спокойна на работа, а може би в бункера – никой не знае.

Китай се включи с едно предъвкано неодобрение, относно „нелегитимната операция, която нарушава международното право“.

Турция, която е близък съюзник с Русия и Иран, одобри атаката, защото съществуването на фамилията Асад за тях е историческа пречка, дори обида, доколкото бащата на Башар дълги години финансираше ПКК, даваше им убежище и криеше до последно лидера на кюрдските партизани Абдула Йоджелан. А България? Българското правителство, според мен е щастливо, че никой този път не го притисна за нищо. Също както при аферата „Скрипал“, позицията ни беше умерена, с настояване за мир, а не война, с осъждане на престъплението и настояване за пълно разследване. Процедурното говорене в отсъствието на министър-председателя се оказва добър политически ход, при който всички са доволни. Най-вече народът. Ако съдим по публичното одобрение на решението на кабинета по темата „Скрипал“ (65%), то това решение най-вероятно ще има същото безкрайно сериозно одобрение.

И така. Ракетите полетяха – умни, красиви и зловещи, удариха предварително избраните цели и наситиха своя експлозивен глад. В същото време режимът на Асад дори не потрепна, а Русия и нейните бойци в Сирия бяха далеч, далеч от обсега на действията. Че атаката не беше срещу режима на Асад стана ясно и от изявленията на западните лидери, които подчертаваха един след друг, че целта е да се ударят единствено способностите да се произвеждат химически оръжия. Голяма работа.

Ден по-късно режимът вече е по-нахъсан да приключи с опозицията. Само в неделния ден в рамките на два часа в района северно от Хомс бяха нанесени 28 въздушни удара, последвали от артилерийски обстрел, като целите са предимно жилищни квартали, според информация на „Белите каски“. След като Дамаск обяви окончателното изтегляне на бунтовниците от „Джаиш ал-Ислам“ от Гута и пълната си победа, сега струпва сериозни войски в последния анклав в южните квартали на столицата, който поделено се държи от „Ислямска държава“ и опозицията.

Путин като универсалното зло, свърши доста работа за имиджа на Тръмп и Тереза Мей в последно време. Обратното важи също. Нямаше никаква логика да има военен сблъсък между САЩ и Русия, защото Путин и Тръмп можеха да загубят много. Добри руски анализатори направиха математически модел при евентуален сериозен сблъсък защо Русия не може да спечели. В модела бяха заложили всички условности – икономика, сила на валутата, съюзници, обществено одобрение. При всички тези показатели Кремъл губеше или тотално, или почти тотално. Единственият показател, който може да обърне играта, е решителността на лидера. Ако в САЩ една самостоятелна игра на Тръмп може да доведе до импийчмънт и бързото му изритване от Белия дом – нещо, за което хора като Хилари Клинтън биха обявили четиридневен всенароден празник и амнистия на осъдените на смърт – то Путин може да решава еднолично, без да залагам на това.

Русия има много сериозни икономически проблеми и това дори не е тайна в техните медии. Само за една нощ, след въвеждането на новите санкции срещу хора като Дерипаска и Милер, страната загуби близо 13 милиарда долара. Паниката на финансовия пазар едвам се удържа от властта. Корупцията, чиято еманация беше пожара в мола в Кемерово, погубил десетки, е като бич в обществото. Прословутите ВКС (Военно-космически сили) на Руската федерация, така възнасяна, заради успехите си в Сирия, само за седмица претърпя няколко тежки удара – три катастрофи, отнели живота на мнозина.

Колкото и да се демонстрират успехи и мъжество, руснаците стават все по-бедни, а заплатите и пенсиите са сред най-ниските в Европа. В такива моменти единството се постига само с външен враг, който иска да унищожи Матушка Рус. Напрежението със САЩ върши тази работа.

Доналд Тръмп също не е цъфнал и вързал. Скандалите около него го дърпат към дъното и то не защото той е малоумен, нищо че така изглежда, а защото в САЩ върви една политическа гражданска война за изхода от огромната финансова дупка. Предстоящия избор на Конгрес, на който демократите ще искат реванш за шокиращата загуба на г-жа Клинтън.

Към нея ако добавим глобалните икономически заплахи, като, например, Китай да наложи своята валута (юан) като основно разплащателно средство при търговията с нея, еманципирането на Германия, съюза между три бивши империи – Иран, Русия и Турция. Русия върши страхотна работа като катализатор на процесите по стабилизиране на администрацията във Вашингтон.

Положението с Великобритания не е никак по-розово. Тереза Мей върви по най-мрачните страници в историята на един политик – да разруши съюз, без да е виновен за това. Единственият й имиджов ход е да бъде „желязна лейди“ – все пак е втората жена министър-председател в историята на Великобритания и не върви да не заповяда на въоръжените сили да ударят. Иначе е всеизвестен факт, че в цялата история на Обединеното кралство само една година се е разминала без жертви при операции на армията.

Тази лачена военна операция в Сирия донесе позитиви на всички играчи в мръсната игра. Проблемът с такива дълбоки икономически и политически кризи, каквито днес брулят планетата, е, че за да се овладяват ще има нужда от повече барут в двигателя. Въпрос на време е някой да му трепне ръката. Путин вече каза своето виждане по темата война: „Ако я няма Русия, за какво ни е този свят?“ Звучи като ултиматум, но щом на Ким Чен Ун му се живее, едва ли Путин е по-луд.

Да се надяваме, че все пак инструментите за контрол в този имплозивен свят са повече от възможностите за експлозивна лидерска лудост.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи