Преди седмица в столичната СГХГ бе открита изложбата на чешкия документален фотограф Йозеф Куделка. Домакините от галерията поддържат най-високия стандарт за майсторска фотография и след фотографските изложби на Арнолд Нюман, Мери Елън Марк, Алекс Майоли дойде ред на още една световна знаменитост, Йозеф Куделка. Лично авторът подреди изложбата и присъства на откриването на цикъла от фотографии, наречен “Изгнания”.

“Да си изгнаник, означава да напуснеш страната си и да нямаш право да се върнеш. Всяко изгнание е различно, лично преживяване. Аз специално исках да видя света и да го снимам. Затова пътувам от 45 години. Никога не съм се задържал някъде повече от 3 месеца. Когато не откривах повече какво да снимам, разбирах, че е време да тръгна. Когато взех решението да не се връщам, осъзнах, че имам нужда от усещане за света, каквото няма как дори да си представя, живеейки в Чехословакия”, казва Куделка в интервю за “Льо Монд”.

Йозеф Куделка е роден през 1938 г. в Босковице, Източна Чехия. Започва да се занимава с фотография още като ученик. Следва авиационно инженерство в техническия университет в Прага, а когато завършва през 1961 година, организира и първата си фотографска изложба. “Като инженер отговарях за 80-ина души. Това е голяма отговорност. А сега единственият ми шеф е фотоапаратът”, казва той. Йозеф Куделка работи като авиоинженер няколко години, но паралелно с това снима театър и прави първите си репортажни кадри на тема цигани в Словакия. През 1967 г. Куделка се отдава напълно на фотографията и започва работа по първия си самостоятелен фотографски проект, този път посветен на румънските цигани. Проектът белязва началото и яркия почерк за следващите творчески търсения на тридесетгодишния инженер.

Точно тогава Куделка набира смелост за пълно вричане във фотографията и напуска инженерската си работа.

През 1968г. руски войски и сили на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. Куделка в това време е в Прага и става пряк свидетел на инвазията. “Никога не съм си мислел, че чехите за една нощ са способни така да се променят. Това, което се случи, беше едно чудо. Всички имахме само един неприятел и това беше руската армия. Всичко друго оставаше на втори план. Днес тези снимки показват “как един народ иска да извоюва свободата си, а друг иска да му я отнеме”, споделя Куделка. “Но, в снимките са запечатани човешки същества - просто едните от тях държат “Калашников”, а другите - не.”

Куделка проявява невероятна смелост и прави уникални снимки с риск за живота си. Негативите му са изнесени тайно от Чехословакия и са предоставени на агенция Магнум. Фотографиите после са публикувани в The Sunday Times с инициалите P.P. (Prague Photographer / Пражки фотограф) заради реално съществуващата опасност режимът да се стовари с цялата си ярост върху него и семейството му. За тези снимки през 1969 г. той, макар и анонимно, получава златен медал с наградата на името на Роберт Капа.

Година по-късно, през 1970 г. Куделка напуска Чехословакия и кандидатства за политическо убежище във Великобритания с препоръките и протекциите на фотографската група Magnum, на която е приет за член. В следващите десет години Йозеф Куделка остава във Великобритания и продължава да обикаля Европа с фотоапарата си. През 1987 г. получава френско гражданство, а през 1990 г. за пръв път след 20 години се връща в родината си.

Куделка се е посветил на фотографията, както монасите се посвещават на вярата си в бога. Отшелническата му фотографска мисия се отблагодарява на скиталеца със серията му от снимки “Изгнания”. Тя е съставена от петдесетина фотографии, правени през различни години, в различни държави и на различни места. Виждаме сипей и обърната нагоре с краката костенурка, котка която слиза по тухлена стена и нейната огромна сянка. Човек, заспал във влака, кон, който пасе надвесен през каменен дувар, момче от карнавал с херувимски крилца на раменете, слънчев лъч и сенки на сгради в тясна градска уличка. Човешките образи, снимки с животни, градски пейзажи, репортажни кадри от улицата морския бряг и предметни композиции без човешко присъствие се редуват и по един странен начин образуват едно цялостно усещане за самота. Изгнанниците на Куделка, въпреки че са от много краища на Европа, представляват заедно съвкупност от цяла една епоха от изминалите години.

“Добрата снимка е тази, която може да каже различни неща на различните хора. А ако фотографът има да каже нещо, най-подходящо е това да стане в книга”. “Направих една снимка в Петра, Йордания, която ми липсваше за проекта “Развалини”. Какъв шанс! Една година от живота ми се оправда благодарение на една хубава снимка”, казва той.

Носител е на престижни награди

Йозеф Куделка е носител на някои от най-значимите отличия в света на фотографията: Nadar от 1978; National de la Photographie (1989); голямата награда на името на Картие-Бресон (1991); международната награда за фотография на фондация Хаселблад (1992). Негови изложби са част от програмата на всички световни музеи и центрове за изкуство, сред които Музей на модерното изкуство и Център за фотография в Ню Йорк, галерия Хайуорд в Лондон, Музей на модерното изкуство Стеделийк в Амстердам, Пале де Токио в Париж. Първата му книга “Цигани” излиза през 1975 г.,“Изгнания” се появява през 1988 г. Оттогава до днес Куделка има публикувани 12 книги, като една от последните е “Инвазията в Прага 68” от 2008 г.

За него

Доведете всички фотографи в СГХГ

В светлината на екстремно създалата се обстановка с изложбата на Куделка е въпрос на гражданска съвест и достойнство да се извадят всички фотографи от София, от Фейсбук, от кръчмите и кафенетата, за да бъдат закарани, ако е нужно с насилие, ако няма друг начин с помощта на органите на реда, ако не става иначе - с палки и сълзотворен газ: до СГХГ, за да разгледат внимателно изложбата на Йозеф Куделка. За него спокойно мога да кажа, че е гениален, а 70 и няколко негови снимки в момента са в СГХГ.

Рафаело Казаков, фотограф

Светът узна за нещата в Чехия

Куделка оказа голямо влияние върху работата на изключително много съвременни фотографи. Човек, който може да се изправи срещу съветските танкове, как няма да избяга от родината си, та те щяха да го претрепят. Чрез Йозеф Куделка светът узна за нещата, които се случиха в Чехия. Той изпълни своя журналистически дълг. Блестящи произведения.До такава степен е добър като фотограф, че забравям че е имал фотоапарат в ръцете си. Имам чувството, че аз съм бил там. Явно е погален от Господа.

Гаро Кешишян, фотограф

Най-смелият или голям лунатик

Куделка по време на руската инвазия в Прага беше абсолютен маниак. Около врата си той имаше няколко стари фотоапарата... Той отиваше до руснаците, качваше се по танковете им, снимаше ги без да се крие. Имаше подкрепата на тълпата, която го обграждаше, когато се опитваха да вземат филмите му. Този човек или беше най-смелият от всички, или най-големият лунатик наоколо.

Иън Бери, английски фотограф