Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, пред „Труд“: Двоен стандарт има, но не при храните

Държавата създаде усещане в обществото, че е мамено от „неморалния“ Запад

„Държавата изненадващо реши да обвини не една компания, а целия Запад в двойни стандарти при харните. Това е абсурдна генерализация, на която обаче се хванаха много хора, особено склонните да си обясняват света с опростени конспиративни теории“, казва пред „Труд“ Йордан Матеев, директор на Сдружението за модерна търговия, в което влизат големите търговски вериги. Потърсихме го за коментар, след като излязоха резултатите от проверката на 31 продукта, предлагани у нас, в Германия и Австрия.

- Г-н Матеев, излязоха резултатите от проверката на Агенцията по безопасност на храните за двоен стандарт при храните на пазарите в Източна и Западна Европа. Как ще коментирате резултатите? Според вас на какво се дължи разминаването в химико-физичния анализ на някои от продуктите?

- Резултатите показват, че всички проверени продукти са безопасни, като при 80% от тях няма разлики в съдържанието за нашия и западния пазар. Незначителни разлики, в рамките на европейските стандарти за безопасност и качество, са открити само при седем продукта. Част от тях са в полза на българските потребители, друга част са в полза на западноевропейските, а има и трета част, където е спорно в чия полза е разликата. Например аз предпочитам сок с пулп. Вероятно производителите са установили, че това е местният вкус.

Къде са двойните стандарти тук? Като най-фрапираща беше представена разликата в газирана безалкохолна напитка. Експерти обаче спорят коя съставка е по-полезна - захарта, която се използва в Германия, Франция и Мексико или глюкозо-фруктозният сироп от царевица, който се използва в България, САЩ и Испания. Трета категория потребители ли са американците? Цените на алтернативните съставки са еднакви. Производителят просто е избрал да насърчи местното производство.

Има неща в проучването, които будят недоумение. Първо, защо държавата преди дори да го започне, създаде сред обществото усещането, че е мамено от „неморалния“ Запад? Второ, изборът на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти беше базиран на препоръки от държави, които от години търсят примери да докажат тезата за двойни стандарти, което изкривява резултатите.

Трето, изводите на държавата, че проучването показва наличие на двойни стандарти е в необяснимо за здравия разум противоречие с изнесените в същото това проучване факти. Ние можем само да си мечтаем за такива незначителни разлики между Германия и България при публичните услуги, корупцията, сивия сектор, съдебната система, законотворчеството и бизнес средата като цяло. Четвърто, липсата на прозрачност кои точно продукти са проверявани не даде възможност на производителите, при чиито продукти има разлики, да обяснят на какво се дължат те.

Ако имаше повече яснота, щяхме да разберем във всеки конкретен случай причината за разликата - дали идва от различните предпочитания, или защото има политика за насърчаване на българското производство, или партидите са различни и например влияние са оказали сезонни фактори, или нещо друго. И всеки потребител щеше да има възможност да прецени дали отговорът го задоволява и да избере поведението си спрямо производителя. Вместо това, държавата изненадващо реши да обвини не една компания, а целия Запад в двойни стандарти. Това е абсурдна генерализация, на която обаче се хванаха много хора, особено склонните да си обясняват света с опростени конспиративни теории.

Двоен стандарт има, но той не е при храните и за него не ни е виновна Германия. За два пъти по-ниския стандарт на живот в България, спрямо средния в ЕС, са виновни именно популистки действия като тази кампания, които тровят бизнес средата и отклоняват вниманието от доста по-трудните и времеемки, но смислени решения.

Не това е начинът да се насърчат българските производители. Нужна е замяна на доминиращата все още социалистическа философия на икономически протекционизъм с нова, отърсена от комплекси и популизъм, модерна визия за България, базирана на свободното предприемачество.

- Беше констатирано и сериозно разминаване в цените на детски пюрета, шоколадови изделия и сирена. По-скъпо ли се продават едни и същи продукти на нашия пазар? Откъде идва разликата?

- Наскоро Евростат публикува данни, които показват, че цените на храните в България са с 30% по-ниски от средните в ЕС, а в Германия и Австрия са съответно с 6,5% и 24,9% по-високи от средните в съюза. Изводът от проучването на БАБХ обаче е, че цените в България са по-високи. Аз бих се доверил на официалната статистика, на фактите и на прозрачността, а не на твърденията.

Очевидно има грешка или в проучването, или в извода. Липсата на прозрачност и тук ни поставя в ситуация да гадаем откъде идва противоречието. Фокусът върху стоките с по-високи цени прикри очевидния факт, че всъщност при другата половина от проверените стоки цените тук са по-ниски. А това може да се разглежда като добра новина предвид многото фактори, които влияят в посока вдигане на цената. Първо, това е значително по-високото ДДС на храните в България.

Тук е мястото да припомня, че ако държавата иска да свали цените на храните, просто трябва да изпълни исканията на българските производители за 5% ДДС върху тях. Второ, транспортните разходи. Трето, относително малкия пазар. Четвърто, различни особености на пазара, например доколко е силна конкуренцията в даден сегмент. Пето, възможно е някои продукти да са купени на промоционални цени. Шесто, всеки бизнес калкулира в цената си различни рискове, а бизнес средата в България е значително по-лоша от тази в Германия и Австрия.

- Каква, според вас, е целта на кампанията за двоен стандарт, която започна от Словакия, но в нея се включиха и другите източноевропейски държави?

- Според мен е опит да се противопоставят на нарастващия протекционизъм на Запад в други области, изтънчено комуникиран като „социален дъмпинг“, но на практика противоречащ на основната идея на ЕС за свободно движение. Това е добър пример, че протекционизмът ражда насрещен протекционизъм и накрая всички губят. Не мисля, че това е правилният начин да убедим Запада да не уеднаквява данъците в ЕС и да не създава пречки на източноевропейците да правят бизнес в Западна Европа.

- Как гледате на идеята, лансирана от БСП, да се задължат търговските вериги 50% от продуктите, които продават да са с български произход?

- Посочената цел да се стимулира българското производство на храни е благородна, важна и заслужава внимание. Но не е достатъчно амбициозна, а инструментите за постигането и са сякаш извадени от социалистически учебник и вместо да постигнат целта, ще ни отведат до там, където ни отведе социализмът – пълна катастрофа. Не може със сърп и чук да произведеш компютър. Използването на преки пътища до целта е изкушаващо за много политици, но тези пътища ни водят към пропастта. Светът е различен. Той е вече толкова свързан, че трябва да се направи мащабно разследване, за да се разбере дори един единствен продукт къде е произведен. Българско ли е например сирене, произведено у нас с вносно мляко? А ако производителят е международна компания, която доставя млякото си от български фермери? Икономиката ни все повече се интегрира с тази на ЕС, а и глобалната. Все по-трудно става дефинирането на произхода на един продукт. Над 10 години след влизането ни в ЕС е време да осъзнаем, че ние сме част от този пазар и това ни дава огромни възможности за бизнес.

Дори в момента, с всички условности какво е българска храна, в големите търговци тя надхвърля 50%, а в някои категории - 70%. Амбициозната цел, която трябва да си поставим, е българските производители да станат силно конкурентни поне в ЕС. Такава цел сме си поставили в нашето сдружение, което обединява най-големите търговски вериги в страната. Ако един български производител пробие в ЕС, той няма да има проблем с външната конкуренция на и без това твърде малкия български пазар. И тогава няма да се налага българският потребител да го принуждават със закон да не купува вносни храни.

Търговските вериги имат свои проекти и идеи за стимулиране на българските производители. С тяхна подкрепа вече десетки наши производители пробиха на външни пазари и увеличиха многократно оборотите си. Ние сме протегнали ръка към нашите партньори, включително министри и държавни институции, за да постигнем високите цели с общи усилия и сме оптимисти, че ще дойде моментът, в който всички ще осъзнаят, че висока конкурентоспособност се постига със сътрудничество, а не с конфронтация.

- Казвате, че свръхрегулацията на големите вериги ще доведе до повече внос. Защо?

- Свръхрегулирането на отношенията на големите търговци с български доставчици води до по-високи разходи и рискове. Те стимулират търговците да ограничат договарянето с местни доставчици и да търсят по-безрискови партньори, каквито са големите международни производители. С тях обикновено се договарят европейските централи на търговските вериги и тези отношения не се регулират от българското законодателство.

- Как успяват веригите да предлагат големи отстъпки на продуктите? Има ли натиск върху производителите, които доставят за тях?

- Моделите, които модерната търговия прилага, драстично свиват разходите. Съвременните информационни системи и доброто управление сведоха да минимум случаите на разваляне и изхвърляне на храни, което при традиционната търговия водеше до огромни разходи. Те позволяват и по-добро планиране на доставките преди празници, когато цените на някои стоки се качваха поради временен пик на търсенето при ограничено предлагане, например цветя на 8-и март, яйца на Великден, агнешко месо на Гергьовден, риба на Никулден.

Организацията на доставките чрез логистични центрове пък свиват разходите за транспорт и логистика. Всички процеси при модерната търговия са силно оптимизирани. Разбира се, има и икономии от мащаба на бизнеса, както и по-ниски доставни цени поради големите обеми. Що се отнася до отношенията с доставчиците, има свободно договаряне в конкурентна среда. Всички български производители, които предлагат достатъчно големи количества при постоянно високо качество и конкурентна цена, са желани партньори на търговските вериги.

- Приеха се промени в закона да отпадне ДДС върху дарените храни. Има ли вече ефект върху количеството храни, които се изхвърлят в България?

- Сдружението за модерна търговия е силно ангажирано с каузата на Българската хранителна банка да спасява храни с изтичащ срок на годност и да ги предоставя на хора в нужда. Радваме се, че към тази кауза се присъединяват все повече политици и държавници, което доведе и до премахването на ДДС при дарение на такива храни. Ефект обаче няма, защото тежестта на ДДС беше заменена с друга - задължително маркиране на дарените храни, което е безсмислено от гледна точка на контрола и неслучайно никъде по света няма такава практика. В резултат на това, много от компаниите, които даряват, предпочитат да продължат да плащат ДДС върху дарението, вместо да маркират храните.

- Какво ще се случи с цените на храните у нас, ако България приеме еврото?

- Вдигането на цените при въвеждане на еврото е мит, който възникна поради отдавна установеното от икономистите разминаване между усещането за инфлация и реалната инфлация. Да, в много страни е имало опити да се използва промяната за вдигане на цените, но на макро ниво се разбира, че тези стратегии като цяло не са проработили дългосрочно. Това ясно може да се види от данните за инфлацията на страните от еврозоната преди и след като са се присъединили към нея. Ако въобще може да се говори за някакъв негативен ефект, то той е незначителен, около 0,1 процентни пункта, и вероятно се дължи на закръгляне на някои цени нагоре.

Нашият гост

Йордан Матеев е роден през 1970 г. Магистър по финанси в Университета за национално и световно стопанство. Изпълнителен директор е на Сдружението за модерна търговия, член е на УС на КРИБ и на настоятелството на Българската хранителна банка. Матеев е главен редактор на Forbes България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта