Минути след като беше обявено, че “британският писател Казуо Ишигуро” печели Нобеловата награда за литература, туитър преливаше от японски йероглифи. “Какъв е тоя Ишигуро?”, се питаха съотечествениците му от Страната на изгряващото слънце. В Япония Иш, както го наричат приятелите му, може би е неразпознаваем, но в Европа и Америка 62-годишният автор е хит. Въпреки че пише само на английски, той винаги подчертава: “Аз съм израсъл във Великобритания, но огромна част от светогледа ми, от артистичния ми подход е японски - аз съм отгледан от японски родители, вкъщи се говореше на японски.”

9 години след хвърлянето на атомната бомба в град Нагасаки през 1954 г. е изплакал за първи път един бъдещ британски писател. Казуо Ишигуро, син на океанографа г-н Шизуо Ишигуро, почти няма спомени от детството си в Япония, защото е едва на 5 години, когато цялото семейство - баща му, майка му Шизуко и двете му сестри се преселва във Великобритания, в графство Съри.

Цели 30 г. Казуо Ишигуро не се завръща в родината си. В първите му два романа действието се развива в Япония („Още веднъж в Нагасаки”, 1982 г. и “Художник на изменчивия свят”, 1986 г.), но по думите му това е една въображаема Япония, която е изградил във фантазиите си за изгубения свят от ранното детство.

Причина за страстта му към литературата става Шерлок Холмс. 9-10-годишният Казуо, не само че денонощно висял в библиотеката да чете романите на Артър Конан Дойл, но и започнал да се облича, да говори и да се държи като Холмс и Уотсън. Причудливият му говор не смущавал учители и съученици - те си мислели, че се изразява така странно, понеже е японец. Като оставим увлечението по Шерлок Холмс, в по-зрелите си младежки години Казуо Ишигуро мечтаел да стане певец и автор на песни. Свирел по кръчмите и пишел стихове, което до значителна степен оформило езиковите му умения като писател. И му създало един основен принцип: “Под повърхността винаги трябва да има много пластове, много значения.”

Може би разказът как е научил за Нобеловата си награда, хвърля известна светлина върху това що за човек е г-н Ишигуро. Седял си той на кухненската маса в дома си в Лондон и си пишел имейли. Телефонът звъннал. Бил неговият агент да му съобщи, че е спечелил наградата. После се обадили от Би Би Си. Малко след това пред вратата му се скупчила тайфа журналисти и фотоепортери. “Притесних се - казва той. - Съседите сигурно са си помислили, че съм някой сериен убиец.”

Ако го попитате как пише, ще ви каже - на ръка. Винаги първо на ръка. Казуо Ишигуро не се ограничава в един жанр, той обича да експериментира - детективски романи, фантастика, фентъзи. “Неутешеният” (1995) е сюрреалистичен роман за пианист в неназована европейска държава, който е определен от критиците като магически реализъм. “Когато бяхме сираци” категорично е причислена към детективските романи, докато най-известната му книга “Никога не ме оставяй” е описана като футуристична научна фантастика, нищо че действието се развива през 90-те години на ХХ век. Последната му книга “Погребаният великан” си е чисто фентъзи, с дракони и чудовища, но в същото време и притча за основната тема в творчеството на Ишигуро - за изгубената памет - лична и колективна. “Остатъкът от деня” се смята за шедьовъра на г-н Ишигуро. Романът е отличен с наградата Man Booker за 1989 г. и филмиран същата година с Антъни Хопкинс в ролята на обсебения от работата си иконом Стивънс.

В момента Казуо Иишгуро явно е в период на творчески подем. Завършва нов роман (”много е труден”) и работи върху адаптации на няколко свои книги за филмови сценарии.

7 романа и една и съща съпруга от 38 г.

Казуо Ишигуро е 114-ият носител на Нобеловата награда за литература. Роден е на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки, Япония. Семейството му се мести в Обединеното Кралство, когато е на пет години, а Ишигуро посещава родината си едва като възрастен. През 70-те години на ХХ век се дипломира в специалностите “Английски” и “Философия” в университета в Кент, след което продължава с “Творческо писане” в университета на Източна Англия. През 1980 г. защитава докторска дисертация в университета на Източна Англия върху творчеството на Малкъм Бредбъри. Има 7 издадени романа. Живее в Лондон със съпругата си Лорна Макдугъл, с която са женени от 38 г.

За него

Изяж се, Боб Дилън

Поздравления за моя стар приятел Иш, от чиято работа се възхищавам още откакто написа първия си роман “Още веднъж в Нагасаки”. И освен това той свири на китара и пише песни! Изяж се от яд, Боб Дилън!

Писателят Салман Рушди

Рядка птица е - творец без его

В четвъртък моят стар приятел Иш, с когото се познаваме от 40 г., спечели Нобелова награда за литература. Сравниха го с Кафка, с Джейн Остин и Марсел Пруст... Типично за него, цялата истерия около наградата му се стори сюрреалистична и комична. За първи път го видях във фоайето на “Фабер & Фабер” през 1979 г. Бях млад издател, който търси нови таланти. Иш носеше китара и пишеща машина в тъмносин калъф - искаше да стане рок звезда, но докато успее да пробие, щеше да се занимава с писане. Наблюдателен, сдържан, той е най-рядката от всички редки птици - творец без его.

Робърт Маккръм, литературен критик и бивш 20 г. главен редактор на издателство “Фабер & Фабер”

Нечитаем, неразпознаваем

Казуо Ишигуро с Нобел за литература. Съжалявам, не съм го чел. Гледал съм великолепния филм на Джеймс Айвъри “Остатъци от деня” по негов роман. Сигурно е добър, но... Ишигуро... Снобизъм на квадрат. Нечитаем, неразпознаваем. И всяка следваща година нобелите девалвират. Или ще е негър, или ще е жълт, или ще е гей, или ще е сноб. Дайте нещо нормално за четене, бре!

Българският издател Недялко Недялков пише във фейсбук