МО се скъса да раздава имоти, без да иска нищо

Спомняте ли си за драмата на бившия военен Станислав Бутенко, която гръмна в края на миналия месец. Щом и главният прокурор поиска справедливо решение на казуса, означава че ножът е до кокала. Възрастният бивш офицер Бутенко ще трябва да напусне ведомственото жилище на МО, което обитава от над 30 г. и е получил уведомление по надлежния ред. Човекът може да остане на улицата въпреки че е прикован на легло след прекаран инсулт. На легло е и неговата съпруга също след инсулт. Като военен Бутенко е служил 22 г. Учили са го да брани страната, ако я нападне враг. Да защитава държавата, която го гони от единствения му покрив над главата, а не частния си бизнес.

Нека бъда ясен – този казус е сложна амалгама от юридически и най-вече морални норми. Действията на МО от законова гледна точка са неукорими. Държавата в лицето на министерството, като стопанин на въпросните имоти, се е сетила да се погрижи за тях. А причината е следната- тя се отнася за всички министерства и общини. На 23.12. 2016 г. вторият кабинет на ГЕРБ приема постановление №1087. В него е записано, че имоти, частна или държавна общинска собственост, които се владеят неправомерно, трябва „да се предприемат действия по възстановяване на владението върху тях“ в срок до 30 ноември 2017 г. Въпросното постановление е прието заради клаузи в Закона за собствеността, които също претърпяха промени. Този закон обаче е въвел принципа, че ако владееш имот непрекъснато 10 г., след това можеш да го придобиеш по давност. Това означава, че ако живееш в предоставено служебно жилище, след като си напуснал съответната система или си се пенсионирал, след този период можеш да придобиеш собственост върху него по давност. Явно някой чиновник в последния момент е прозрял, че наближава срокът и се е плеснал по челото. Така властта се е присетила да се погрижи за държавната собственост. Иначе ще загуби десетки жилища. За МО цифрите са най-обезпокояващи. Жилищният фонд на ведомството е 2591 апартамента в цялата страна. От тях близо 200 се обитават от лица без правно основание, тъй като са напуснали системата. Тоест, МО ще ги загуби заради принципа на давността. Говорим за 200 квартири при остър недостиг на служебни жилища и 4100 безкватирни военни, които живеят на свободен наем. За което всяка година МО плаща компенсационни суми около 10-12 млн. лв.

Дотук всичко е законно и неукоримо. От тук насетне започват Хамлетовските терзания, а зад тях надничат човешки съдби. Които законът не може да види. Той априори е над тези неща, защото е олициворение на желания, които му вменява властта. Но зад конкретния казус прозира генералният въпрос - как държавата се грижи за хората от армията, посветили живота си за нейната сигурност. „Случаят Бутенко“ е гузната съвест на всяка власт- не само на тази. В закона за отбраната имаше цяла социална глава, която първото правителство на ГЕРБ премахна. В нея бяха фиксирани социалните продобивки на военните, докато са на служба. Ако някой попита защо трябва да ги има, ще му отговоря- защото военният е с ограничени граждански права - 13 на брой. Цял живот той разчита само на една заплата, с която да храни семейство, защото законът не му позволява други доходи. Единствената му привилегия да закупи жилище от фонда на МО на ведомствени цени бе отнета. Истина е, че сред офицерското съсловие имаше и тарикати. Те си купиха повече от едно жилище и после влезнаха във властта. Тарикати, които с поназнайване на английски и чупки в кръста преуспяха в живота. Дори вече са собственици на цели семейни кооперации. Иначе за идеалисти и наивници като Бутенко, които блъскаха по полигоните, съдбата е закономерна. А законът е категоричен – да напускат.

Казусът има и друга страна. МО нямаше да предприеме принудителни действия, ако имаше стратегия как да управлява имотите си. Това е слабост не от днес и не от вчера. А от зората на демокрацията, когато армията започна да се разпада. Няма логика най-богатото на имоти държавно ведомство у нас – с близо 900, да страда от хронична липса на служебни квартири. Това е проблем, който се решава със стратегическо виждане, с поглед години напред. А не с хоризонт до края на мандата. Вместо това военни министри подаряваха на общини и кметове армейски терени, най-вече по партиен признак. Без да искат в замяна нищо. След това кметовете ги препродаваха, или въртяха бизнес с тях. Спомням си за един много популярен спортист, който като кмет изпроси доста имоти от МО, които сетне изтъргува за жълти стотинки. Срещу какво - той си знае. През 2012 г. Аню Ангелов като военен министър подари на тогавашния президент Росен Плевнелиев 270 дка армейски земи в района на 4-ти км. в столицата, за да прави технопарк. Икономическото министерство тогава, в лицето на Делян Добрев даде за тази площ 5 млн. лв., за да може армията да премести поделенията. Което прави 18 лв. за квадрат при 20 пъти по-високи пазарни цени на земята в този район. Тогава Добрев призна пред медиите: „Благодаря на министър Ангелов, че не ни поиска повече пари“. А сега извадете калкулатора и пресметнете, колко квартири можеше да има войската.

Николай Цонев винаги питаше за армията

Бившият военен министър Николай Цонев направи изключително много за социалния статут на военните. Не е нужно да се изброява, отидете в някое поделение и попитайте за какво иде реч. Една от идеите на Цонев бе, че имотите на МО трябва да носят ползи за армията. Той искаше да се въведе принципа на отстъпено право на строеж, когато се дават армейски терени на други институции. Да се задължават общините и министерствата да строятг квартири за армията, а не да се правят подаръци на прима виста. Дори бе набелязан и първия терен зад хотел „Родина”. Но не му стигна мандатът. Цонев не се стресна от заплахата, че ще дойдат студенти от Пловдив на протест пред МО, защото не се съгласи да им хариже имот. А попита общинските власти в прав текст: „Какво давате за армията?”