Какви данъци се плащат при ремонт в имота

Наематели и собственици на сгради често правят сериозни ремонти в имота, които водят до повишаване на дължимия данък сгради. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това кой декларира подобренията в имота и как се определя дължимият данък.

димитрина захариноваДимитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова и партньори" ООД (www.zaharinova.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexiainternational. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Българско дружество осъществява търговия на дребно посредством верига хранителни магазини, разположени на територията на страната. Търговските обекти са собствени или наети под наем. Съгласно приетата счетоводна политика дружеството е признало като самостоятелни активи (отделно от сградите) товарна рампа, ел. окабеляване на сградата и окачен таван. Относно помещения и сгради, които не са собственост на дружеството, а са наети, е посочено, че наемателят за своя сметка извършва подобрения на имота. Подобренията се завеждат и признават за счетоводни цели като отделен (самостоятелен) актив от наемателя. Тези подобрения могат да доведат до промяна на характеристиките на наетия имот и оттук - до увеличение на данъчната оценка на сградата. Дружеството закупува и земя със съществуваща върху нея сграда, която е в много лошо състояние и ще бъде разрушена с цел изграждане на магазин. Според възприетата счетоводна политика, дружеството завежда като актив само земята с отчетна стойност, равна на разходите за покупката както на земята, така и на сградата. Поставени са следните въпроси:

1. Налице ли е задължение да се декларират по реда на ЗМДТ преустройства/подобрения на сгради, извършени от и за сметка на наемател на нает имот? Кой трябва да подаде декларация по ЗМДТ, към кой момент възниква задължение за подаване на декларация и как практически трябва се попълни декларацията по чл. 14 от ЗМДТ?

2. Налице ли е задължение за деклариране на сграда, придобита като част от недвижим имот и предназначена за разрушаване, при положение, че покупната цена на сградата е включена в отчетната стойност на придобитата земя?

Кой подава декларация за подобрения в имота?

Когато наемателят извърши подобрения в наетия недвижим имот, които имат значение за определяне на данъка, задължение по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ възниква за собственика, който следва да уведоми компетентната община като подаде данъчна декларация по образец. Когато данъчнозадължено лице е предприятие, то следва да посочи и в част III от декларацията актуализираната отчетна стойност на облагаемия обект - сграда и/или земя.

В теорията и практиката няма спор относно съдържанието на понятието „подобрения” върху чужд имот. Те - чрез вложените труд, средства и материали увеличават стойността на имота, като не са необходими за неговото запазване и съхранение. Необходимо е да бъде уточнено, че подобренията предполагат винаги трайно прикрепване на движима вещ към недвижимост, но не е налице подобрение ако целта на трайното прикрепване на вещта е да се запази или съхрани имота чрез извършване на подмяна на негодни вещи като: врата, прозорец, покривно покритие поради теч, както и полагане на боя, тапети и т.н. Следователно това, което отличава подобрението от обикновеното трайно прикрепване, е свойството му да увеличава стойността на имота.

В колона от 22 до 28 на таблица 3 от част II на декларацията по чл. 14 ЗМДТ са посочени подобренията в сграда, които са от значение за определяне на данъчната оценка чрез придадените им числови коефициенти, посочени в таблица № 8 към чл. 8, ал. 1, т. 3 от Приложение № 2 към закона. От обстоятелството, че таблица 3 от част II намира продължение в част III от декларацията, следва, че стойността на допълнително извършените подобрения в сграда, собственост на предприятие, подлежат на включване и в отчетната й стойност, посочена в част III.

По отношение на земята намира приложение същата логика, както при сградите - допълнително извършените подобрения като масивни огради, трайни луксозни настилки, басейни, паркинги и др., изрично посочени в чл. 18, ал. 2 от Приложение № 2 и в т. 7.4. на част I от декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подлежат на включване в отчетната стойност и деклариране на земята в част III на декларацията.

Относно заведения счетоводен актив – товарна рампа, следва да имате предвид, че освен като подобрение, площта на същата може да намери отражение и в нарастване на застроената площ на сградата или на част от нея предвид легалната дефиниция за „площ - бруто площ, разгърната застроена площ“, дадена в чл. 11, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ.

Как се декларира сграда върху терен?

Счетоводната политика на предприятието за завеждане на отделен актив не е решаваща при определяне на отчетната стойност на обектите, подлежащи на облагане с данък върху недвижимите имоти за целите на ЗМДТ. Основата за облагане с данък на нежилищни недвижими имоти, собственост на предприятие, се определя от правилото на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, според което данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятия е по-високата между отчетната стойност и данъчната им оценка, определена по норми съгласно Приложение № 2. От посочения текст следва, че за правилното определяне на основата за начисляване на местния данък, данъчно задълженото лице - предприятие следва да попълни както част I и част II на декларацията по чл. 14 ЗМДТ - чрез посочване на площта, отбелязване на подобренията и относимите към облагането технически характеристики на имота, така и част III от същата декларация, в която се посочва отчетната стойност на отделните обекти.

След като предприятието е придобило поземлен имот с построена върху него сграда, в т. 3 от част I на декларацията се посочва „земя и сграда“. Като самостоятелни обекти на облагане, земята и сградата подлежат и на отделно описване. Земята следва да бъде декларирана в част I, а отчетната й стойност - в част III от декларацията, а сградата - съответно в част II, а отчетната й стойност в част III от същата. Понятието „отчетна стойност“ е дефинирано в § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗМДТ и препраща към стойността при счетоводното завеждане на актива. В този смисъл обстоятелството, че разходите за покупката на сградата са включени в отчетната стойност на земята съгласно прилаганата счетоводна политика е неотносимо към облагането по ЗМДТ. За целите на облагането с данък по ЗМДТ двата обекта следва да бъдат декларирани с отчетните стойности, с които се водят в счетоводството на предприятието, а в случай че такава стойност не е определена, същата следва да бъде посочена като нула.

Докога се плаща данък за сграда, която ще бъде съборена?

Състоянието на сградата е релевантно за данъчната й оценка по Приложение № 2 чрез коефициента за физическо състояние кк2 /чл. 8, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2/, който се прилага, когато не е извършван вътрешен основен ремонт над 20 години. Принципно данъкът не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане имот. При тълкуването на чл. 15 ЗМДТ се налага изводът, че на облагане подлежат сгради, които са завършени или е започнало използването им, като двете условия са предвидени алтернативно. Задължението за плащане на данък върху недвижимите имоти за подлежащата на разрушаване сграда отпада от началото на месеца, следващ този на нейното частично или пълно събаряне. За тази промяна общината по местонахождението на имота следва да бъде уведомена в 2-месечен срок от настъпването й, което става чрез подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт