Какво Америка може да научи от Дания

Датският рай е новият копнеж на американската политика

Датският дебат се върти около въпроса как да се подобри раят, а не дали това наистина е рай

Четири века след като Уилям Шекспир е написал „има нещо гнило в Дания” малката скандинавска държава очевидно е успяла да постигне много. Датчаните бяха приятно поласкани да видят как спокойната им и благоденстваща страна беше поставена в центъра на дебатите около кампанията за американското президентство, когато двамата основни кандидати на демократите - Берни Сандърс и Хилъри Клинтън - започнаха разпален спор дали американците могат да научат нещо от социалния модел на Дания.

„Винаги е хубаво, когато Дания се сочи като пример”, казва Кристин Шварц, продавачка в копенхагенски магазин. „Ние често сме си мечтали да живеем по американски начин. Сега изглежда, че американците трябва да си мечтаят за датския начин.”

Дания е нация с 5,6 млн. жители, които живеят на територия колкото половината от щата Южна Каролина. Страната е може би най-добре позната с приказките на Ханс Кристиан Андерсен, сред които са „Грозното пате” и „Малката русалка”. Но освен това тя си е спечелила репутацията на страна, в която да се живее е нещо вълшебно поради високия стандарт на живот.

Дания се намира на трето място (от 158 страни) в списъка на ООН на страните с най-щастливи жители. САЩ се намират на 15 място. Преди три години списание „Икономист” я определи като петото място на света, в което си струва човек да бъде роден, веднага след съседите й Норвегия и Швеция. САЩ бяха класирани на 16-о място. Датчаните получават безплатни или солидно субсидирани здравни услуги, образование и професионална подготовка, както и компенсации, когато са безработни, в отпуск по болест или за отглеждане на дете. Но всичко това идва на цена, която не всички американци ще желаят да приемат: високи данъци.

В дебата между двамата президентски кандидати Сандерс заяви, че САЩ трябва да гледат внимателно към скандинавските страни „и да се учим от онова, което те са постигнали за своите трудещи се хора”. Клинтън отговори: „Ние не сме Дания. Ние сме САЩ и нашата работа е да обуздаваме крайностите на капитализма, така че да не изпада в амок”.

Десетилетия наред икономистите са изследвали начините, по които Дания и нейните скандинавски съседи са съчетавали в едно капитализма и социализма, постигайки стабилна социална система при пазарна икономика. За разлика от социалистическите общества те приемат свободния пазар.

„Когато разглеждате отвореността на икономиката - когато разглеждате капитализма - се оказва, че има много малко разлика между САЩ и Дания”, казва Мариан Тапи, политически анализатор. Дания е дори по-отворена за световна търговия от САЩ.

„Ако САЩ биха желали датски модел, трябва да се знае, че това е много скъп модел” - посочва Мадс Фугледе, десноцентристки политик. - И единственият начин, по който можете да го платите, е чрез облагане на средната класа с по-високи данъци, отколкото САЩ го правят в момента.”

Дания използва данъците и социалните разходи по агресивен начин, за да изравнява разликите в доходите между богатите и останалите.

Повече от две трети от датските работници са обединени в профсъюзи в сравнение с 11 % в САЩ. Мощните профсъюзи и преразпределящото правителство изглежда не пречат на датския бизнес. Дания се класира на четвърто място по лекота за вършене на бизнес, според класацията на Световната банка за 189 страни. Съединените щати са седми.

В противоположност на демократическия дебат в САЩ, за датските политици е силно необичайно да превъзнасят добродетелите на американското общество по време на избирателните кампании. „От бившите комунисти до ултраконсерваторите всички тук защитават датския модел - отбелязва Фугледе. - Датският дебат се върти около въпроса как да се подобри раят, а не дали това наистина е рай.”

* Със съкращения от сайта “Либерален преглед”

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи