Какво е общото между Сноудън, Асандж и Путин

Борбата срещу САЩ, НАТО и либералния ред на западния свят е това, което ги свързва

В ерата на цифровизацията се появи странен съюз: анти-държавните активисти и подкрепяните от Москва националисти се обединяват

Във време, когато се нарушават предишните стабилни демокрации, каталунският референдум за независимост е перфектното отражение на тази странна епоха. Заедно с размахването на флага и призивите за „освобождение“ от Мадрид, фурорът, който последва гласуването, отприщи и някои тъмни явления, като бушуващите напоследък в Европа и Америка фалшиви новини, руски злодеяния и либертариански активизъм.

От престоя си в посолството на Еквадор в Лондон, което обитава повече от пет години, Асандж излъчва 80 пъти подкрепата си за каталунската сепарация, а неговите възгледи се усилват от държавната руска информационна агенция „Спутник“, което го превръща в най-цитирания на английски език глас в Twitter, според независими проучвания. Следва го Едуард Сноудън, друг шампион на прозрачността, който подобно на Асандж не е имал толкова много коментари за испанската политика. Заедно, Сноудън и Асандж покриват една трета от целия трафик в Twitter под хаштага #Каталуня.

В същото време, звеното за борба с пропагандата в Европейския съюз откри горещи фалшиви новини за политическа криза, излъчени в духа на Кремъл.

„Световните сили се подготвят за война в Европа“, заявява в рубриката си един руски политически сайт.

Същите информационни модели бяха очевидни при гласуването за Брекзит, шоковата победа на Доналд Тръмп, скока на Националния фронт във Франция и драматичното изкачване на движението „Пет звезди“ в Италия на комика Бепе Грило, до втората най-могъща сила в Италия.

Във всички случаи либертарианците се противопоставят на централизираната власт, която според тях е брутален автократичен държавен апарат, на американските плутократи с мрачни финансови резултати и инстинктивно на крайната авторитарна десница. Всичко в името на нарушаването на официалните либерални норми в западните демокрации.

Защо кръстоносците за пълна прозрачност и свобода на информацията, се подреждат до най-мощните медии за дезинформация и дезинтеграция?

Това не е просто брак по сметка. Съществуват и елементи на идеологическо сближаване. По време на последния етап от американската предизборна кампания, в Twitter са публикувани съобщения, касаещи най-големия син на Тръмп, Доналд Тръмп младши, като оферти за тайни споразумения. Съобщенията са на Уикилийкс, която американското разузнаване смята за инструмент на руското разузнаване.

Съобщенията от официалния сайт на Уикилийкс са излъчени най-напред зад Океана и искат публикуване на данъчната декларация на бъдещия президент, за да бъде смекчен ударът от евентуалната й публикация, като се знае, че хакери от Демократическата партия вече я притежават (от Русия, според американското разузнаване).

Асандж също подкрепи гласуването на Брекзит през юни, интервенция, която отново не изглежда просто случайно. Това му спечели едно необявено посещение от Найджъл Фарадж, лидер за Брекзит и най-близкия британски съюзник на Тръмп. Пред вратата на еквадорското посолство Фарадж заяви, че не може да си спомни защо е отишъл там.

През последните седмици стана още по-ясно, че Брекзит е арена, в която Асандж и Москва са били заедно. През изминалата седмица изследователи от университета в Единбург идентифицираха над 400 фалшиви акаунта в Twitter, които очевидно са тръгнали от Санкт Петербург, и тези публикации са свързани с Брекзит референдума в Обединеното кралство, като в някои от тях се инспирират анти-ислямски настроения.

„Радикалните либертарианци и автократите са съюзници по силата на това, че имат общ враг, който основно им пречи за установяването на меки, либерални политики“, казва Джейми Бартлет, директор на Центъра за анализ на социалните медии „Demos”.

„Повечето ранни идеолози на това движение от 90-те години смятаха, че демокрацията и свободата не са наистина съвместими. Подобно на повечето радикални либертарианци – какъвто е и Асандж – принципен враг са меките демократи, които налагат волята на мнозинството над малцинството, което истински вярва в абсолютната свобода“.

Търсят се други полезни съюзници. „Те са установили много удобен брак с други врагове на либералната демокрация“, казва Бартлет, които във всеки друг смисъл биха били, в пълно противоречие един на друг, но те споделят тази обща омраза към установяването на меки, демократични политики, така както ги виждат.

Но има много други примери за взаимната прегръдка между Москва и западното либертарианство. Либертарианците напълно споделят с Москва дълбокото си недоволство от Европейския съюз, като те го виждат като континентален образец за централизация на либерални социални норми.

„Тази либерална омраза е насочена срещу политическата коректност. На това че всеки трябва да следва социалните и демократичните разбирания за пол, благосъстояние, прогресивна политика и имиграция, либертарианците противопоставят идеята си за личната свобода“, казва Бартлет. „ Аз мисля, че ще намерите доста хора на либералното право, които смятат, че Русия се е превърнала в истински противовес на тази философия.

Тази идеология се проповядва от човека, който се смята за главен съветник на Тръмп, Стийв Банън. Той е друг западен либертарианец, за когото противоречието между противопоставящите се ограничения на личните свободи у дома не пречат на подкрепата на руския авторитаризъм, включително и възхитата му от силовия национализъм на Путин.

„Една от причините хората да вярват на Путин е, че той стои зад традиционните институции и се опитва да направи това под формата на национализъм - и аз мисля, че хората, особено в определени страни, искат да видят суверенитета на своята страна, те искат да видят национализъм в своята страна“, казва Банън, според запис, публикуван в BuzzFeed.

„Те не вярват в този паневропейски съюз или те не вярват в централизираното правителство в САЩ. Те биха предпочели да видят повече държава, базирана на субекти, които първоначално са създали тази държава, където свободите са били контролирани на местно ниво."

За Фарадж, благоговението пред смелостта на Путин на световната сцена надделява над съмненията за репресивното му управление. Запитан през 2014 г. в интервю за списание „GQ", кой е световният лидер, на който най-много се възхищава, той казва: Като управленец, но не като човек, бих казал Путин.

„Начинът, по който воюва в цяла Сирия. Брилянтен. Не че го одобрявам политически. Колко журналисти са сега в затвора?

Разследването на участието на Русия във вота Брекзит едва сега започва.

Руският журналист Алексей Ковалев твърди, че влиянието на Москва е преувеличено и неразбрано. Кадри Лийк, експерт по руско европейските отношения, заяви: „Някои фалшиви новини може би са повлияли на гласуването на Брекзит, но тези фалшиви новини бяха произведени от британските таблоиди по време на кампанията. Всяко усилване, представено като руско, беше незначително в сравнение с енергията, инвестирана на местно ниво“.

В Каталуня руските ботове и фалшивите им новини изтласкаха вратата, която вече се люлееше поради други обстоятелства.

Дългосрочната корозия от използването на руската дезинформация, касаеща разрушаване на доверието в западните институции, е трудно измерима или може би е неизмерима. Ясно е, че тя продължава с активната помощ на политическите движения, които търгуват с разочарование и негодувание и които са намерили естествения си дом в интернет.

В Италия движението „Пет звезди“ комбинира своето противопоставяне у дома с тясно сближаване с външната политика на Москва. Неговият уеб гуру Джан Роберто Казалегио твърди, че те са пионер в „новата, пряка демокрация, и ще видят премахването на всички бариери между гражданите и държавата“. Той създаде новинарски сайтове, разпространяващи теории за конспирация, много от които изтичат от руски източници. Една такава история предполага, че САЩ тайно финансират потока имигранти от Африка.

Както при Асандж, отвращението на Казалегио към арогантната държава не се отнася за Москва. Общата борба срещу САЩ, НАТО и останалата част от либералния ред на западния свят е това, което има първостепенно значение.

„Аз мисля, че те са много анархистични в своята вяра, че държавата ще изчезне и че властта ще бъде преразпределена от някаква фундаментално демократична революция, която те смятат, че ще бъде вградена в интернет“, казва Франклин Фоер, американски журналист и автор на „Свят без разум: Екзистенциалната заплаха на Големите технологии”.

„Това е доста наивно, защото властта винаги се самоутвърждава“.

(Със съкращения, заглавието е на редакцията)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи