Докъде стигнахме със съдебната реформа?

Очакванията от извършените промени в Конституцията през 2015 г., засягащи дейността на съдебната система, като че ли заглъхнаха и сега отново на преден план излиза необходимостта от преглед на въздействието от приетите промени в работата на съдебната система. В резултат на дискусиите категоричен може да бъде само изводът, че са необходими още усилия за реформиране на съдебната система. Последно доказателство в тази насока е изготвеният от Европейската комисия независим технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, който съдържа редица препоръки - не само за работата на прокуратурата, но и за съда, Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората, както и за Министерството на правосъдието.

Действително, множество са извършените промени след 1989 г., но дали извършваните промени имат фокус и дали посоката на извършваните промени е вярна. Целенасочено не се спирам на конкретнтите промени, тъй като оценката за извършваните промени е очевидно и болезнено негативна, особено за участниците в тези усилия. Доказателство в това отношение са данните от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г., където България е устойчиво на предпоследно място. Препоръките, съдържащи се в редовдни и извънредни доклади на Европейската комисия по прилагане на Механизма за сътрудничество и проверка също така ни насочват към разбирането, че все още не е постигнат напредък по шестте показатели за оценка, прилагани за България. Прегледите на съдебната реформа, извършвани от Инициативата за върховенство на закона на Американската асоциация на юристите, също посочват неразрешени проблеми пред постигане на отговорна, ефективна и независима съдебна власт. Съпоставими количествени данни се съдържат в различни източници на Информация, като Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа, с която Комисията сключи договор за провеждане на специфично годишно проучване. Другите източници на данни са групата на лицата за контакт относно националните правосъдни системи, Европейската мрежа на висшите съдебни съвети (ENCJ), Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС, Асоциацията на държавните съвети и върховните административни юрисдикции в ЕС (ACA), Европейската мрежа по конкуренция, Съветът на адвокатските колегии от Европейския съюз (CCBE), Комитетът за регулиране на съобщенията, Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост, Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, Евростат, Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN), Световната банка и Световният икономически форум. Посочвам само външни източници, за да не предизвикам полемика относно обективността на данните и прилаганите методи за оценка, които считам за международно признати. Наличието на показатели, които свидетелстват за слаби резултати предполагат преди всичко извършването на задълбочен анализ на причините за тях, а не изработване на нови промени необсъдени и неприети от широката общественост. Всички тези данни и показатели, обаче не се отчитат системно и в пълното при оценяването на извръшените промени и предлаганите нови промени. Последното, води единствено до извода, че правените структурни промени не целят подобряване на показателите за успех, а други неизвестни на обществото и гражданите цели.

Подобряването на качеството на правосъдната система изисква инструменти, които да оценяват нейното функциониране, постигане по-ефективно правосъдие, като предоставят обективни, надеждни и сравними данни относно качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи във всички държави членки. Мониторингът и оценката на дейностите на съдебната система спомагат за подобряване на работата й чрез откриване на пропуските и потребностите, както и чрез свовременна реакция на правосъдната система спрямо настоящите и бъдещите предизвикателства. Въвеждането на подходящи инструменти за ИКТ могат да предоставят възможност за деловодство в реално време, за стандартизиране на статистическите данни, свързани с дейността на съдилищата, за управление на натрупаните забавени дела и за автоматизиране на системите за ранно предупреждение. Също така са необходими проучвания, които да оценяват работата на правосъдните системи от гледна точка на ползвателите на услугите на съдилищата. В допълнение, лесният достъп, достатъчните ресурси, ефективните инструменти за оценка и подходящите стандарти са ключови фактори, които допринасят за качеството на съдебните системи, но не фигурират в основните дискусии по темата съдебна реформа в България. Незасегнати от дискусиите относно съдебната система остават въпросите на промени в процесуалното право, информационните и комуникационните технологии (ИКТ), юридическите професии, способите за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), правната помощ, администрацията на съдилищата, съдебните такси, статута на съдиите, прекрояването на съдебните карти, специализацията на съдилищата и съдебните съвети. Това са все области, които биха пряко въздействали върху подобряване достъпа на гражданите до правосъдие и доверието им в съдебната система.

Оценките, разбира се, имат и своето финансово отражение. В периода 2014-2020 г. ЕС ще предостави до 4,2 милиарда евро чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) за подкрепа на реформите в сектора на правосъдието. В своите програмни документи 14 държави членки, включително и България определят правосъдието като област, която трябва да бъде подкрепена със средства от ЕСИ фондовете. Следва да се подчертае, че Комисията подчертава важността на предприемането на ориентиран към резултатите подход при усвояването на средствата. Такъв подход, базиран на поставени програмни задачи и оценка на постигнатите резултати следва да бъде възприет от българския законодател при определяне на нивата на бюджетно финансиране на правосъдната система. В целята дискусия за съдебната реформа обаче, малко място се отделя на темата за финансирането на съдебната система. Следва да бъдат изработени политики, цели и показатели за тяхното постигане от Висшия съдебен съвет във връзка с подобряване администрирането на съдебната система. В резултат почти без дискусия по политиките и програмите е приет бюджета на съдебната система за 2017 г. в размер на 597,7 млн. лв., заедно с прогонозите за 2018-2018 г. Така утвърдените разходи за магистратите са с 37 млн. лв. по-малко от предвидените в първия вариант и са разработени въз основа на заети 14 800 щатни бройки. В бюджета са предвидени допълнителни средства за инспектората във ВСС, както и актуализация на работна заплата със 7% на базата на увеличението на средната работна заплата в бюджетната сфера. Предвидени са също така средства за облекло, вещи лица, кандидати за младши магистрати, атестация, а социалните осигуровки са в максимален размер на осигурителния доход. 1,1 млн. лв. са предвидени за наем на сгради, завишени са разходите за ремонти на стопанисваните от съдебната власт сгради. Заложените средства за капиталови разходи са в размер на 31,8 млн. лв., като допълнителни 8,6 млн. лв. са заложени за придобиване на средства за дълготрайни материални активи. Всички тези разходи не са обвързани с конкретни резултатно ориентирани показатели за успехи в дейността на съдебната система, въпреки направените твърдения, че всички разчети в предложения проект на бюджет за съдебната власт са изцяло съобразени с политиките, изложени по пътната карта за изпълнение на актуализираната стратегия по продължаване на реформата система. В тази връзка излъчените от квотата на Народното събрание членове на ВСС, следва да поемат ясна отговорност за реализиране на определените политики, като предоставят отчет за извършената от тях дейност по изпълнение заложените в стратегия по продължаване на реформата система политики. Оценката на ефективното изполване на обществените ресурси в дейността на съдебната система е ключов елемент на постигане на прозрачност и отчетност в нейната дейност и съответно повишаване на доверието в нейната работа.

Изправени обаче пред непрекъснато повтарящи се промени, критики и нови промени, които отново са критикувани като недостатъчни, без да бъдат прилагани съпоставими показатели и оценка на постигнатото въздействие, за всеки възниква усещането за липса на фокус и последователност на усилията за реформа. Какво обаче би предизивакало формирането на такъв фокус и достатъчно обществена енергия за постигането непрекъсната динамика и подобряване на процесите на управлениие на съдебната система. Някои търсят фокуса в задълбочаващи се реформи на прокуратурата, като предлагат политически път за справяне с поставения проблем. Този път обаче, отново оставя гражданското общество без глас в тази дискусия. Потъвайки в блатото на политическите борби, безспорно е само постигането на още „исторически компромиси“.

Не е възможно политическите сили сами да си поставят целите и да оценяват собствените си постижения. Необходими, са външни на политическите партии инструменти за оценка и устойчива система за целеполагане. Такива системи, като посочените по-горе, съществуват, но е необходима воля за въвеждането им в обществения и политически дебат относно политиките свързани със съдебната реформа. Тази воля следва да е извънпартийна и да поставя мост между гражданите и реформите, в случая съдебната реформа. Последните президентски избори посочиха именно очакванията от възстановяване на дискусията по необходимите промени, условие за чието настъпване е постигане на обединение около политиките, целите и показателите за успех на съдебната реформа.

Ефективните правосъдни системи имат изключително важна роля за поддържането на върховенството на правото и са предпоставка за благоприятна за инвестициите и бизнеса среда. Подобряването на ефективността на националните правосъдни системи е безпорен обществени и политически приоритетит и е време да се постави фокусът върху въздействието, което извръшваните промени имат върху гражданите, а не само върху професионалната група на съдии, прокурори и следователи. Адвокатите, от друга също не намират своето реално представителство в рамките на дискусията за съдебната реформа. Остава отворен въпроса и за необходимите реформи в самата адвокатура. В крайна сметка, оценката на всички тези усилия следва да намери своите показетели за успех не само и единствено в предлагането на структурни промени в съдебната система, а в тяхното полезно въздействие върху развитието на обществото и осигуряване на върховенство на правото за гражданите. В настоящия момент намирането на адекватни показатели за успех на съдебната реформа вече не е само част от инструментите и методите за оценка на съдебната система, но и представлява настойчиво изискване от дневния ред на гражданското общество в България. Изграждането на капацитет за устойчив граждански фундамент на съдебната реформа е достойна задача за всеки един президент.

Необходимо е обаче, ясно да бъде осъзнато, че всяка реформа не е крайна цел, а път към съвършенството, като преодоляване на всяко предизвикателство предполага изправянето пред нови предизвикателства, като всеки трябва да направи свободен избор и приеме риска от последствията.