Какво очаква Туск и ЕС през следващите няколко години?

Туск навярно ще бъде изправен пред изкушението за орязване на бюджета на съюза

Един от елементите на новия пъзел е общата отбранителна политика

Очаква го реформа на съюза. Козметична или такава, която налага промяна на договорите, рано или късно, но със сигурност във втория му мандат. Като председател на ЕС той ще трябва да вземе отношение ако не към друго, поне към споменатата на последната среща на лидерите на Франция, Германия, Испания и Италия концепция за Европа на различни скорости. Като знае какво означава например за Полша обособяването на твърдо европейско ядро и съгласието за засилено сътрудничество само в рамките на тези държави, но оставане на влачещите се в периферията на съюза, Туск навярно ще се опитва да откаже лидерите от тази идея. Макар че само изразяването на несъгласие с този план не е достатъчно.

Във втория мандат на Туск ще започне официалното излизане на Великобритания от съюза и свързаните с това преговори. Координирането на Брекзита, проследяването как се уреждат сметките между Лондон и ЕС или грижата за интересите на гражданите на ЕС, живеещи и работещи днес в Обединеното кралство, са само някои от основните въпроси, които ще възникнат покрай този процес.

Ако Европейският съюз стане общност на 27 държави, движещи се, дори чисто теоретично, с еднакво темпо, Туск навярно ще бъде изправен пред изкушението за орязване на бюджета на съюза, например в частта, предназначена за кохезионната политика, която все повече държави смятат за излишна.

Един от елементите на новия пъзел на съюза е общата отбранителна политика, която все по-шумно прокарват най-важните страни. Нямало да бъде конкуренция на НАТО, казват, а сила, допълваща действията на съюза.

Туск няма да може да забрави и за въпросите, свързани с бежанците. Имиграционната криза във всеки момент може да се поднови. Споразумението с Турция не реши този проблем, само го загърби и отложи във времето. Освен това Турция, мине - не мине време, заплашва да престане да изпълнява договореното и да залее Европа с бежанците, които сега се намират в лагери на турско-гръцката граница. Отгоре на това постоянно отново се повдига въпросът с презаселването на бежанците и квотите, които страните членки договориха през септември 2015 г. Европейските страни са приели досега по-малко от 10 процента от 160-те хиляди бежанци, намиращи се на територията главно на Италия и Гърция, които трябваше да разпределят помежду си.

При цялата реторика на президента Доналд Тръмп, който смята, че ЕС е инструмент за германското господство, чиято цел е да бъдат победени Съединените щати, на Доналд Туск ще му се наложи да работи заедно с Тръмп за създаване на възможно най-добри отношения. Въпреки че в писмото си преди последната среща на високо равнище в Малта сред заплахите, които стоят през съюза, Туск спомена и „будещите безпокойство изявления на новото правителство в САЩ”.

Да добавим към това стимулирането на икономическия растеж, дилемата дали да продължаваме да държим Гърция на финансови животоподдържащи системи, проблемите на италианските банки или високата безработица в Испания. Ще бъде подновена със сигурност и дискусията за данъка върху финансовите трансакции, укрепването на външните граници на ЕС и външната политика на ЕС като едно цяло. А също и по-добрата координация между службите, отговарящи за борбата с тероризма.

Има очаквания за подобряване на положението, промяна и развитие по почти всички тези точки. Лидерите на страните от ЕС, гласувайки за Туск, признаха, че при толкова много неща за вършене не е време да се търси нов кандидат, който все пак ще трябва да се учи как да изпълнява новата си роля. Избирайки Туск, те заложиха, както каза Ангела Меркел, на стабилността на целия съюз.

 

(Със съкращения от БТА)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи