Той отнема еднакъв процент от всички доходи и така ни стимулира да работим повече

Според противниците му увеличава бедността

Типично за есенния сезон подготовката на бюджета за следващата година предизвиква дискусия относно данъчната система в страната. Предложенията са свързани най-вече с облагането на доходите на физическите лица и данъка върху добавената стойност. От 2008 г. в България се прилага пропорционален (плосък) данък върху доходите на физическите лица. Синдикатите са традиционният противник на т.нар. плосък данък, като постоянно призовават за отмяната му. В групата се включват и политици, най-вече представители на социалистическия спектър.

Малко теория за данъците

Данъците представляват принудително, задължително и безвъзмездно плащане от данъчно задълженото лице към държавата. В този смисъл няма и не може да има справедлив данък. В такъв случай стремежът при формирането на данъчната система трябва да бъде тя да създава минимални изкривявания при избора на хората между труд и свободно време, между спестяване и потребление на доходите или за поемане на предприемачески риск, като администрирането й е при ниски разходи. Тоест данъците трябва да бъдат по-малко несправедливи. Това се постига, когато те са ниски и пропорционални.

Основното предназначение на данъците е да осигуряват приходи в държавния бюджет, които след това да се използват финансиране на разходите. Най-важната функция, която всъщност е причина за възникването на държавите, е защитата на живота и собствеността на гражданите както от вътрешни, така и от външни за страната заплахи. Тази функция е необходимо да се изпълнява и на общодържавно, и на местно ниво. С течение на времето обаче политиците успяват да увеличат властта си и да управляват все повече ресурси, като използват за оправдание т. нар. “социална” държава.

Допълнителните функции обаче струват скъпо и изискват по-високи данъчни приходи, за да се финансират. Това предопределя тенденцията за по-високи данъчни ставки и по-голямо преразпределение на доходите през държавния бюджет. Идеята за плоски и ниски данъци всъщност е свързана с по-слабо влияние на политиците върху живота и доходите на хората. Тоест областите, в които държавата не се справя добре като производител и доставчик на блага, да бъдат оставени да работят на пазарен принцип, докато държавните органи да осигуряват спазването на правилата.

Данъците създават два основни ефекта – от една страна те намаляват разполагаемия доход. За да компенсират загубата на покупателна способност, е възможно някои хора да работят повече. От друга страна обаче данъците влияят върху избора между работа или свободно време. Колкото повече работи един човек, толкова по-ценно става за него свободното време. При високи ставки полезността на допълнителния доход става по-малка от тази на свободното време. Така заради неподходящи данъци вместо да се създава стойност в икономиката, тя се губи. Това означава по-малко произведени стоки и услуги, по-малко работни места, по-малко инвестиции и повече бедни.

Смисълът на пропорционалния данък е, че всички облагаеми доходи, независимо от размера им, се облагат с една и съща ставка от 10%. Това означава, че няма необлагаем минимум. Заедно с това в България са въведени относително малък брой данъчни облекчения. По този начин данъкът е максимално опростен от гледна точка на прилагане и администриране. Така дори човек без икономическо образование е способен сам да попълни данъчната си декларация и не е необходимо да използва услугите на консултанти.

Практически ползи от пропорционалния данък

Хора със свободни професии или със силно вариращо трудово възнаграждение е възможно през някои месеци да не получат изобщо доходи, докато през други месеци те да са високи. При пропорционален данък сборът от сумите, които се плащат месечно е равна на годишното задължение. При прогресивен данък първо се плащат месечните задължения, след края на годината се изчислява годишното задължение и накрая се установява разликата, като е възможно лицето да е платило повече. Така то на практика е кредитирало държавата и ще трябва да изчака да му се възстанови надплатеното.

Например, при данъчната скала, посочена в таблицата, при еднократен доход през годината (с изключение на месец декември) в размер на 30 000 лв. ще трябва да се внесат текущо 4 325 лв. според облагането на месечните доходи. Годишното данъчно задължение обаче е 3 000 лв. Тоест данъкоплатецът ще трябва да изчака, след като е подал годишната си данъчна декларация да му бъдат възстановени 1 325 лв. През този период той не може да използва парите си и държавата не му дължи лихва. При пропорционален данък със ставка 10% и месечен доход, съвпадащ с годишния, в размер на 30 000 лв., данъчното задължение е 3 000 лв. без необходимост от годишно изравняване.

Този аргумент е валиден и когато се приложи за по-дългосрочен период. Тогава обаче при прогресивен данък сумата, която се внася в бюджета, няма да бъде възстановена на данъкоплатеца. Така при един и същ общ доход за периода, който обаче варира през годините, той ще плати повече, отколкото при еднакъв доход всяка година. Например, ако данъкоплатецът има доход 10 000 лв., 20 000 лв. и 60 000 лв. за три последователни години, общият данък, който ще плати при посочената скала, е 10 000 лв. Ако той получи по 30 000 лв. през всяка от тези три години (общата сума отново е 90 000 лв.), тогава данъчното задължение е 9 000 лв. Тоест заради наличието на изкривявания в резултат от прогресивната скала данъкоплатецът ще е ощетен с 1 000 лв.

Аргументи против плоския данък

Един от основните аргументи срещу плоския данък е, че той увеличава неравенството на доходите. Пропорционалната данъчна ставка запазва съотношението между доходите на хората преди и след облагането. Ако облагаемият доход е 500 лв., данъчното задължение е 50 лв., а нетният доход след облагане е 450 лв. Ако доходът е 2 000 лв., данъкът е 200 лв., а нетният доход е 1 800 лв. Така съотношението преди облагане е 1:4 (500/2000), точно толкова колкото е след облагане (450/1 800). Следователно факторът, който всъщност определя неравенството в случая, е не размерът на данъка, а доходът преди облагане. Този доход зависи най-вече от производителността на труда.

Основните инструменти по отношение на намаляване на неравенството на доходите са разходни, а не данъчни. Принципът на данъчната система не трябва да бъде да направи всички еднакво бедни. Трансферите, които прави държавата, са средствата за справяне с бедността. Тези трансфери обаче трябва да се отпускат на действително нуждаещите се от тях. Ако на някого не му се работи и липсват обективни пречки да го прави (физически или умствени увреждания), системата за подпомагане не трябва да възнаграждава подобно поведение. Заради подобни хора средствата на разположение за действително нуждаещите се не достигат и помощите за тях не са достатъчни, за да им осигурят излизане от капана на бедността. Пример за такива проблеми в системата са прекомерният брой инвалидни пенсии и съответно разходите за тях.

Друг аргумент е, че плоският данък увеличава бедността. Фактът, че всеки допълнителен лев, който изкарват хората, се облага с една и съща ставка, означава, че по този начин държавата не се опитва да ги дестимулира да работят повече. Наличието на прогресивно облагане (по-високи ставки при по-високи доходи) влияе върху решенията да се работи или да се почива. Колкото по-висока е данъчната ставка, с която се облага всеки допълнително изработен лев, толкова по-малка част от него остава за човека. По този начин стимулът да се работи и произвежда повече намалява. Бедността е резултат, не от данъка, а от ниската база, върху която е наложен.

Следващият аргумент срещу плоския данък е, че той е въведен, за да привлича инвестиции, а това не се случва. Всъщност инвестиционната активност не зависи само от един фактор, а от състоянието на цялостната среда за бизнес. Ниският пропорционален данък обаче е важен за дейностите, в които разходите за труд са най-същественият компонент в общите разходи. Пример за това е развитието на аутсорсинга през последните няколко години. Поради това в областта на софтуерното инженерство, финансите и човешките ресурси се създават работни места, които изискват висока производителност, но осигуряват съответстващи доходи. Разбира се, отново факторът тук е наличието на квалификация и умения, които да отговарят на изискванията за съответните позиции.

Необходимостта от реформи за подобряване на средата за бизнес в България е ясна. Това, което работи добре обаче, не е необходимо да се променя. Пропорционалният данък от 10% върху личните доходи е пример за една от най-добрите практики в това отношение. Той отнема еднакъв процент от всички доходи, като по този начин стимулира повишаването на квалификацията и уменията, полагането на повече труд, реализирането на по-високи доходи и повишаване на благосъстоянието на хората. Възможностите на хората да генерират доходи не са еднакви, а пазарите възнаграждават високо иновациите и предприемачеството. Неравенството е логично последствие, а инструментите на държавата са свързани с ефективна и правилно насочена политика по социалните разходи. Социалната роля на държавата обаче не трябва да се разбира като преразпределяне на средства, а най-вече в осигуряването на подходящи условия за създаването на повече работни места и инвестиции от частния сектор, чрез което да се увеличи търсенето на труд и да се повишат доходите.