И защо трябва да правим точно обратното!

Защо често избираме път на поведение с катастрофални последици? Защо сме склонни да саботираме сами трудно извоювани позиции? Защо настояваме, че сме прави дори когато всички доказателства сочат обратното?

Новата книга “Какво радва мозъка ви” на Дейвид Дисалво (ИК “Изток – Запад”) ще отговори на всички тези въпроси и ще ви помогне да разберете механизмите на ума. Тя ще ви отвори очите за един забележителен парадокс: това, което иска вашият мозък, често не е онова, от което се нуждае. В действителност голяма част от онова, което прави мозъка ни “щастлив”, води до грешки, предубеждения и изкривявания, а измъкването от собствената ни глава се оказва изключително трудно.

Авторът ще обясни необяснимото: защо често мислим и действаме по начин, който изцяло противоречи на собствените ни интереси. Ще извади на показ автоматичните ментални модели, които управляват живота ни. Ще ни запознае с механизмите за манипулация, за да не ставаме пионки в чуждата игра за надмощие. В подкрепа на тезата си Дисалво ще включи изследвания от еволюционната и социалната психология, когнитивната наука, неврологията и дори маркетинга и икономиката. В резултат на наученото ще успеем да идентифицираме слабостите на мозъка си, за да живеем по-осъзнат и пълноценен живот.

Откъс

Има ли случайни съвпадения

Възглавниците на илюзията са неизброими като снежинките в снежна буря.

Ралф Уолдо Емерсън, “Пътят на живота”

Нека опитаме малък мисловен експеримент. Първо, представете си, че вървите в летище. Докато крачите, се натъквате на поредица от променливи, които се появяват по случаен начин, но лесно могат да се интерпретират като странни съвпадения. Например едно и също число (да речем 429) се появява на различни места в продължение на около 45 минути: цената на списание; часа, който показва часовникът ви, когато го поглеждате; числото, отпечатано на гърба на нечия тениска; цената на ледения йогурт. Тези странни, бързо появяващи се съвпадения ви съпътстват до качването в самолета. Когато това става, номерът на вашия полет зловещо попада в поредицата от съвпадения: това е полет 1429. Изправени сте пред избора да разчетете смисъл в тези съвпадения или да ги пренебрегнете. Даден ли ви е “знак” за полета? Ако е така, от кого? И какво би могъл да означава? Трябва ли да се качите в самолета, или да смените билета си за следващия полет, който е с номер, различен от този странен модел?

Пример като този е достатъчен, за да подложи на изпитание скептицизма на повечето хора: дали случайните явления означават нещо, когато сякаш съответстват на някакъв модел? Но ако този модел означава нещо, какъв е компасът за ориентиране в значението? Тъй като се каните да се качите в самолета, първата реакция е, че ви предупреждават да не се качвате в самолета. Изглежда окей. Тогава обаче колко други от останалите, които се канят да се качат на същия самолет, са получили сравнимо предупреждение? И ако не са получили, защо вие сте получателят на тази привилегирована информация? А освен това съществува и напълно различната възможност да ви е бил даден знак, че нещо добро ще се случи с вас в този самолет. Може би ще седнете до бъдещия си съпруг или някой, който в крайна сметка ще ви предложи високоплатена работа. И отново: как всъщност може да сте сигурни? Струва ли си да се поеме рискът? Ако се качите на самолета и той се разбие, докато се спускате, ще знаете, че е можело да действате въз основа на “знака”, но сте избрали да не го направите. Само при мисълта за тази възможност вадички от пот се стичат по челото ви.

Добре. Сега спрете и си поемете въздух.

Ако да прочетете този параграф е било фрустриращо за вас, тогава първата част от моята теза е представена. Тя се свежда просто до това: смисълът, който придаваме на модели на съвпадения, възниква и обитава единствено съзнанието ни и след това се проектира в света. Проблемът е, че след като нашият откриващ модели мозък получава базисните елементи на убедителна история – такава с възможности, които може да ни поставят в опасност или да са ни от полза, – е трудно да се измъкнем от процеса. В този случай ще е трудно да пренавиете мисловната лента и да се запитате защо изобщо сте започнали да търсите 429. Може би сте видели числото два пъти и дори този елементарен модел е поставил мозъка ви нащрек, като резултатът е затягане на фокуса и разширяване на модела. След като това е станало, откриването на още примери на 429 в летището няма да е трудно. Те ще започнат да изпъкват като червени неонови знаци на черен фон. Истината е, че вашата безопасност изобщо не е била в по-голям риск, отколкото ако не бяхте преживели съвпаденията – и рационално погледнато, вие сте го знаели през цялото време. Но както ще видим по-нататък, пропастта между библиотеката с познания на щастливия мозък и нашите действия е по-голяма, отколкото подозираме.

Ето още един пример, този път напълно достоверен и изваден от личния ми репертоар със случайни преживявания. Бях на около 8 години, живеехме в Рочестър, Ню Йорк и играех сам в снега близо до алеята на къщата ни. Докато бях навън, станаха три странни неща. Първо, подуших нещо отвратително – нещо като умряло животно. На онази възраст нямах кой знае какъв опит с животни (като изключим нашето куче), но по някаква причина свързах миризмата във въздуха с животно. Тя изчезна само след няколко минути и аз продължих да си играя. След това чух нещо, което според мен беше шумно дишане – твърде шумно, за да е човек. Огледах около къщата, но не открих никого и нищо, а шумът спря. Накрая, докато строях снежен форт от пряспата покрай алеята към къщата, погледнах надолу и видях петно мръсен сняг на алеята с отчетлива форма. Колкото повече го гледах, толкова по-определено ставаше петното... и аз заключих, че формата е на мечка: глава, тяло, крака и нокти. Не след дълго майка ми ме извика у дома за вечеря. По телевизията предаваха местните новини и вниманието ми незабавно беше привлечено към една от топ историите: черна мечка избягала от градската зоологическа градина и все още била на свобода.

Е, какво мислите? Случайни съвпадения или знак за избягване на опасност? Ще ви оставя да разсъждавате върху това, докато ние продължаваме напред.