Какво яде армията?

Прав е Красимир Каракачанов: Боецът трябва да се храни с качествени и свежи продукти от местни производители, а не с боклуци, доставени от прекупвачи

За 14 лв на ден редникът може да се засити хем богато, хем вкусно

Изненадващо декември се оказа горещ за армията. Окото на бурята този път се фокусира върху храненето на войската. Откровено казано медийният резонанс на скандала се размина драстично с проблема – по същност, и в детайлите.

Вдигнатата пушилка не разкри главното, но се опита да бори следствието вместо причината. А там е заровено кучето. Военните отдавна не ядат в казармите. От 10 години, след като премахнахме наборната служба. Известно време в гарнизоните бе приложен експеримент с фирменото хранене. Тогава медиите бодро облъчваха с репортажи, че кетърингът навлиза и в армията. Но авантюрата претърпя фиаско. Сега редник Петров, който е наемник, като се събуди, пие кафе, закусва, целува жена си и отива на работа. През обедната почивка го кара на домашен сандвич или отскача до най-близкото улично капанче до портала. Стане ли 17 ч., си отива вкъщи. Така е и с лейтенант Иванов, с майор Драганов и с полковник Георгиев. С всеки средностатистически униформен в отбраната. Армията ни е професионална и никой не е задължен да храни някого. Няма ги вече артелните, няма ги готвачите, няма ги столовите. Затова не влагайте в „храненето на армията“ смисъла „масовост.“

В скандала иде реч за съвсем друго. Учудвам се, че не се разбира. Тук не става дума за ежедневното хранене на строя, а единствено, когато войникът, сержантът и офицерът са на занятие или полево учение повече от 24 ч. Тоест- не са си у дома. Само тогава, подчертавам го дебело, и в никакви други ситуации. Само в този случай на военния трябва да му бъдат осигурени безплатна храна и ободряващи напитки. И когато е денонощен наряд или дава караул. Именно това е фиксирано в чл. 224 на военния закон. Откъде произтича казусът? В закона е записано, че ако е наряд, на военния му се полага безплатна храна или левовата равностойност. А тя му се изплаща, когато за отдалечен караул или високопланински пост не е рентабилно да се кара супа, първо, второ и трето. Имаше такива опити, но през зимата дотам баките пристигаха вкочанени. Затова е възприет соломоновският принцип - ето ти парите и си купи каквото ти се яде.

В закона в частта за занятия, учения, тренировки и лагери обаче не е включен терминът „левова равностойност“. Всъщност го имаше, но през 2016 г. управляващите го махнаха. Което ще рече, че в тези случаи войската трябва да се храни задължително. Може дадено формирование да излезе веднъж или два пъти в годината на полеви лагер, но бойците трябва да се нахранят безплатно. Ето тук е разковничето. Военните настояват правилото за парите да важи и за ученията. Тоест да се прилага и в тези случаи при необходимост - на принципа или или. А защо искат това? Да го обясним простичко. Ако караулът или денонощният наряд е от десетина души, полевите лагери и тренировки са най-малко десет пъти по толкова. За всички дадена фирма трябва да осигури продукти. Прав е министър Красимир Каракачанов като казва, че поръчките се взимат най-често от една и съща. Явяват се обикновено няколко фаворита, но печелившият е винаги добре познат. А това са фирми прекупвачи. Като спечели единият, другите обжалват, защото става дума за 29 млн. лв. Сериозна пара. Така се блокира целият процес. Тъй като законът не позволява да се дават пари, се отменят учения. Имало е такива прецеденти. Каракачанов е прав и в твърдението, че тези фирми снабдяват войската с некачествени продукти, дори с „китайски боклуци“. Има резон и в логиката му централизираните поръчки да се разбият на лотове и снабдяването да става от местни производители, които гарантират прясна и свежа продукция.

В армията са изчислили, че когато е на полево занятие, манджата на боец за ден струва около 14 лв. Да речем аз съм войник и не мога да получа тези пари, законът не позволява, а трябва да ям. Подписвам декларация, че се отказвам от тях – за два, за три дни, колкото е учението. Така постъпват всички- в ротата, батальона. Тиловакът ги взима, пали зила и купува на едро със значителни отстъпки продукти от известна търговска верига. Което излиза много евтино. После полевата кухня започва да дими на пълни обороти. Става бързо, лесно и вкусно- почти като по рецептите на Ути Бъчваров. Но той е бутиков майстор, готви за камерен състав. Друго е да нахраниш 300 или 3000 души. „Оказва се, че когато ние си пазаруваме, менюто е толкова богато,че не може да се изяде. И е толкова вкусно - облизваме си пръстите.“, това призна командир на бойно формирование. А ето признанието и на генерал за централизираното снабдяване от фирмите. По това време работех в друг вестник, скандалът пак избухна и бях натиснат от тогавашен началник да напиша статия и да защитя бизнеса на една от тях. Разбира се, отказах и звъннах на генерала, с който сме служили заедно. Ето какво ми отговори: „Евгени, защо да купуваме от тях, като ни излиза скъпо и некачествено.“ Обясних на шефа си и той ме разбра. Когато тиловакът купува директно от магазина продукти за храна за 14 лв. те наистина струват 14 лв. Нали се сещате, че чрез централизирани фирмени доставки въпросните пари вече няма да са 14 лв. Защото фирмаджията трябва да си удържи разходи за транспорт, за заплати на дистрибутурите, за чиновниците , които работят по доставката, дори и за своята. И така войникът, когато е на учение, вместо да похапне обилно за 14 лв. е принуден да се засити с 10 лв. Това е примерен разчет, базиран на реалността. Ако логистичните служби на съответното формирование, пряко се снабдяват от местни контрагенти, каквато е идеята на ръководството на МО, ще се спести доста от това излишно разточителство.

Нека погледнем на скандала и от по-друг ракурс. Генезисът на проблема се крие назад във времето. В не толкова далечните години на прехода. Когато падна онзи прословут чл. 1 на Конституцията. Въпросният член падна и започнахме да „демократизираме“ по български всичко. Войската бе най-потърпевша. Демократите от зората на прехода махнаха политическия контрол на БКП върху армията и го замениха с граждански. Който, нека сме честни, нерядко се изражда в диктат. Бях близо 30 г. като офицер в армията. Службата ми мина 50:50. Тоест 15 г. преди 10 ноември и 15 г. след това. В това „след това“ съм бил свидетел на събития, които ако опиша, вестникарските страници ще почервенеят от срам. Тогава бе възприет принципът, че политиците, респективно цивилното ръководство на МО, ще осигурява всички ресурси за войската – от копчетата до бомбите. На нея оставиха единственото задължение да тренира и да стреля. Страхът от войската бе голям. По идея на дама от една новоизлюпена политическа сила бе закрита танковата бригада в Горна Баня. Опасенията бяха, че танковете, „ако тръгнат от Княжево, могат да ни свалят от власт“. София е може би единствената европейска столица без сухопътно прикритие. А бригадата имаше предназначение да прикрива и едно друго направление. Но каквото било- било. Принципът на разделение: цивилните осигуряват и снабдяват, а военните само консумират, бе облечен и в солидна правна бумащина. А истината е твърде прозрачна. Политиците пъргаво проумяха, че армията е най-големият консуматор в държавата и най-сигурният платец. Затова решиха: ние ще снабдяваме. Сега, ако нещо липсва, командирът ще ви каже: не е моя грижа. Така е вече почти 30 г.

Преди някой старшина най-много да открадне палка салам от артелната и веднага го анатемосваха. Разжалваха и съдеха. Познавах много боен генерал, бог да го прости, чиито работен кабинет бе полигонът. Той бюро не признаваше. По време на занятия отиваше при полевата кухня, викаше готвача и го изпитваше колко грама боб в чорбата на войник трябва да има по таблицата за изхранване. След това взимаше списъка с числеността на ротата. И заповядаше: „старшина, изсипвай водата дето ври.“ И започваше да мери грамажа на зърната. Ако сметките не излизаха, сваляше му колана и го вкарваше в ареста. Такива бяха мащабите на „корупцията“ с прехраната на войската преди. Гениалният Наполеон бе казал, че един тиловак, като започне службата, на петата година може да го вкараш в затвора. Той си знае защо. Сталин е бил по-краен. Той е смятал, че може спокойно да го да застреляш.

Голямото разграбване в армията започна с порочния механизъм, който абсолютизира властта на цивилните в отбраната. Говорим за корупция във всички сфери на сектора, не само в прехраната. Тя е най-безобидната.

Преди няколко години фирма от южен град, собственост на активист от управляващата по това време партия, печелеше търговете за снабдяване на всички ведомствени почивни бази на армията в цяла България с храни и напитки. Партията сдаде властта, дойде друга, смени се и фирмата. Кръгът си се върти омагьосано. А Наполеон и Сталин звучат демоде...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи