Новият морален стожер днес не обелва и дума за това как докара до несъстоятелност рафинерията „Плама“ – Плевен

Бони Бонев - новият морален стожер, лансиран от олигархичния кръг около Иво Прокопиев, днес гръмко обявява, че на страната ни е нужна „съдебна реформа“ и „отговорен“ главен прокурор, но не обелва и дума за това как в недалечното минало той и неговата клика измамиха същата тази държава, за да приватизират с измама и докарат до несъстоятелност рафинерията „Плама“ – Плевен.

„Банкерът“, който успя да загроби и поверената му след комунизма „Международна банка за търговия и развитие“, днес е с „изпран“ имидж и се изявява като председател на Българо-швейцарската търговска камара. Това обаче не заличава стореното от него преди години. Заради машинациите му чрез специално създадения с цел измама на държавата - „Плама Консорциум Лимитид“, хиляди работници останаха на улицата без препитание, а България бе въвлечена в дълги и скъпоструващи съдебни битки. През 2003 г. дирижираното от Бонев дружество завежда арбитражно дело срещу България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, а искът е за 280 милиона долара.

Претенциите на офшорката

В претенциите си срещу България учреденото в Кипър дружество „Плама Консорциум Лимитид“ твърди, че страната ни е нарушила стандартите за защита на чуждестранните инвестиции, определени в Договора за енергийната харта и Договора между правителството на Народна Република България и правителството на Република Кипър за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.

Според компанията, представлявана от Бонев, допуснатите от страната ни нарушения на международното право са довели до унищожаване или експроприиране на инвестицията му в България. Преди и по време на завеждане на иска „Плама Консорциум Лимитид“ изпраща множество оплаквания и обвинения срещу страната ни до Европейския съюз и НАТО.

Арбитражното дело се точи пет години, в които са събрани и проучени повече от 70 000 страници документи, бяха представени над 1000 страници писмени защити, 20 експертни становища, 40 свидетелски декларации, 1500 писмени доказателства.

България печели делото, а в решението от 113 страници на арбитражния съд във Вашингтон, се посочва, че консорциумът на Бонев умишлено е измамил Агенцията за приватизация при придобиването на „Плама“.

Измамата

На 5 септември 1996 г. Агенцията за приватизация продава мажоритарния пакет от акции на „Плама“ АД на „Евроенерджи Холдинг“ ООД, а две години по-късно е сключено споразумение между „Плама Консорциум Лимитид“ и Агенцията за приватизация, с което консорциумът замества „Евроенерджи Холдинг“ по договора за приватизация. От документите по арбитражното дело става ясно, че преговорите за покупката на акциите в „Нова Плама“ започват в края на 1997 г., когато Бони Бонев от Международната банка за търговия и развитие се свързва с французина Жан-Кристоф Вотрен от швейцарското мултинационално дружество „Андре и Сие“, занимаващо се с търговия, проектно и търговско финансиране, енергетика и транспорт.

През 1998 г. „Андре и Сие“ и норвежкото „Норуиджън Ойл Трейдинг“ с помощта на Бони Бонев създават „Плама Консорциум Лимитид“, който сключва с Агенцията за приватизация Меморандум за споразумение за придобиването на плевенската рафинерия. От своя страна АП дава съгласието си за продажбата и прехвърлянето на всички акции в „Нова Плама“ на дружеството регистрирано в Кипър. Година по-късно „Плама“ АД е преименувана в „Нова Плама“ АД, а Бони Бонев е вписан в борда на директорите на компанията.

От решението на арбитражния съд обаче става ясно, че Агенцията по приватизация е измамена и всъщност зад офшорния консорциум не стоят швейцарска и норвежка компания, защото те са се отказали от инвестиции в проекта, а в действителност собственик на „Плама Консорциум Лимитид“ е само френският гражданин Жан-Кристоф Вотрен.

Ищецът „Плама консорциум лимитид“ твърди,че не е измамил държавата, но при юрисдикционната фаза на арбитражното дело самият Вотрен свидетелства, че поради причини, свързани с личната му сигурност, той не е искал българското правителство да знае, че именно той е инвеститорът, който притежава и контролира „Плама консорциум лимитид“.

В решението на арбитража се казва: „По-скоро, това, което се е случило, е, че г-н Вотрен и неговите представители са представили „Плама консорциум лимитид“ като консорциум от големи дружества със съществени активи, докато всъщност г-н Вотрен, който лично не е имал значителни финансови ресурси, е действал като единствен инвеститор под прикритието на този „консорциум“. Арбитражният състав е убеден, че България не би дала съгласието си за прехвърлянето на акциите в „Нова Плама“ на консорциума, ако знаеше, че той е само корпоративно прикритие за физическо лице с ограничени финансови ресурси.

Изводът на арбитража е, че инвестицията в „Нова Плама“ е била резултат на умишлено прикриване на факти, представляващо измама, което е целяло да накара българските власти да разрешат прехвърляне на акции на дружество, което е нямало финансовите и управленски ресурси, необходими за възобновяване на производството в рафинерията.

В крайна сметка арбитражът осъжда ищеца „Плама консорциум лимитид“ да заплати на България 460 000 щ.д. за административни разноски и 7 000 000 щ.д. за правни хонорари и други разноски.

През времето когато Бонев и другарчето му Вотрен „съживяваха“ „Нова Плама“, рафинерията единствено трупаше дългове към работници, банки и държавата. В крайна сметка кредиторите поискаха дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и след като това се случи през 2014 г. „Нова Плама“ бе заличена от Търговския регистър и тя остана само емблематичен пример за криминалната приватизация в България.

Интересно защо медиите на Иво Прокопиев, които навремето много гръмко отразяваха съсипването на „Плама“, днес не питат председателя на Българо-швейцарската търговска камара къде са активите на завода в Радомир и рафинерията в Плевен, както и на кого точно са раздадени лошите кредити от фалиралата Международна банка за търговия и развитие.

А може би не го правят, защото заедно са оплетени в мрежи от интереси. Та нали подкрепяният от кръга „Капитал“ бивш правосъден министър Христо Иванов и активният борец срещу прокуратурата Лозан Панов са в прекрасни отношения с Бонев и дори през ноември 2015 г. бяха почетни гости на мероприятие на Българо-швейцарската търговска камара и Швейцарското посолство.

В началото на юни този година по време на друго мероприятие – конференция на тема „Съдебната реформа: Гласът на бизнеса“, организирана от Американската камара, Бони Бонев заяви: „Съдебната реформа трябва да се състои, защото това ще отключи огромния потенциал на България, който е в застой от повече от 20 години“.

Но когато човек с бизнес минало като това на Бонев заговори за „огромен потенциал, който е в застой повече от 20 години“, неминуемо изниква въпросът „Какво още не е откраднато и чии интереси застрашава главният прокурор, за да се иска толкова настоятелно неговата смяна?“

Едва ли точно Бони Бонев, благодарение на когото хиляди работници от „Плама“ останаха на улицата, разсипа една банка и въвлече България в дълги и скъпоструващи съдебни дела, сега безплатно и с чисто сърце е решил да се грижи за реда и морала в страната ни.