Рецепти за вековен живот от Северозападна България

Миналата година видни наши учени обявиха,че са започнали изследване на генома на българските столетници.

Резултатите от проучването ще разкрият тайните на дълголетието и ще дадат възможности да се преборят част от болестите, които съкращават живота, смятат специалистите. Не знам дали мащабното изследване ще стигне до най-бедния и забравен край на страната ни – Северозапада, където и без друго не само столетниците, но и хората въобше са рядкост. В началото на XXI век надхвърлилите 100 години живот в това сумрачно кьоше на държавата не са повече от десетина човека. И то предимно жени. Вероятно защото жените поначало са по-корави и приспособими от мъжете. Пък и някак си са се изхитрили, докато тeглят здраво каруцата на живота със смятания за по-силен пол, да си пазят силата и да надживява доста уж здравите си като кремък съпрузи. Заради което в областта от векове е популярна народната мъдрост “Умря на болната жена мъжът й! “

Столетниците в Северозапада обаче се различават съществено от връстниците си по другите краища на България и света. Един навъртял век овчар от Родопите надълго ще обяснява как се е консервирал в чистия въздух между планинските върхове и е нагъвал само пресни погачи и мляко, за да стигне до този възрастов Еверест. Столетниците в Северозапада са от друго тесто - те гледат с презрение чашата с мляко. Според тях 100 грама двойно препечена гроздова или кана мерло лекува къде по-добре от шепа лекарства. И са убедени, че хубава компания край тава с мезе е за предпочитане пред всеки докторски консилиум, а веселият гуляй след яка работа възстановява повече от цял месец спа процедури.

В крайдунавското село Станево още си спомнят как през 2000-та година в подготовка за 100 годишнината си баба Николина обикаляше двора си и съседни къщи и събираше плодове в голям бидон. “Ще правя плодова ракия за стотния си рожден ден!” хвалеше се старицата. Тя доживя големия си юбилей, опита от омайната ракийка, почерпи с нея гостите си и след това склопи спокойно очи завинаги. Навъртели не само доста години, а и солиден километраж по ниви в борбата за хляба, столетниците в Северозапада и на предела на живота си не могат да се спрат. Копаят, работят, гледат къщи и дворове. При това най-често сами, изоставени от деца и внуци, заминали по градовете.

103 годишната баба Върба Цветкова от квартал “Младеново” в Лом през 2000-та година навлезе в третия календарен век от живота си. Тя се бе родила в края на 19-тото столетие, през 20-тото бе родила и отгледала две деца, двама внуци и трима правнуци. И бе прекопала земя, колкото цялата равнина Златия. “Очувахме се шест деца с немотия. Тате нямаше имот, за да ни изхрани. Мама носеше на пазара в града лучец и сминдол. Но за Гергьовден имашe агне, а за Коледа - свинско”, разказваше столетницата. Най-много обаче бабата се радваше на научнотехническия прогрес и смяташе, че той помага на хората да живеят по-добре и по-дълго. “Едно време хлеб да опечеш, часове наред сечеш дърва, па палиш, па чекаш. А сега има печки и котлони! Лесна работа!” обясняваше баба Върба. След цял живот работа в 2000-та година пенсията на столетницата бе 50 лева. Но тя не се оплакваше. Като житно зрънце, изплъзнало се от камъните на времето, продължаваше да щъка из двора и градината и да гледа домати и чушки, за да се изхранва. На 103 години не стоеше със скръстени ръце и баба Фика Николова от ломското село Долно Линево. Работливата и устата старицата беше нещо като жив паметник и талисман на рибарското селище. Отгледала трима синове, шест внуци, осем правнуци и двама праправнуци столетничката обичаше да казва “Почнах живота си на гола поляна. Минах през войни и мъки, къщи дигах, деца гледах, а живота край няма...”. Като свършеше с шетнята по двора селянката, наричана неизвестно защо баба Минда, сядаше пред къщата си и на висок глас даваше съвети на който мине по пътя.

“Ей, жени, работете здраво на полето, но ако ви дръпне нещо мъжко в храсталаците - не бегайте. Либовта е най-убавото нещо!” викаше със завист столетницата по 60 годишните пенсионерки. После влизаше в къщи да дръпне едно винце за сила и командваше 80 годишната си снаха “Сипи пак, че само с едно се куца!” На въпроса как да доживее човек сто години баба Минда препоръчваше “Не туряйте злоба на сърцето! Спете на десна страна! Пийте чаша вино на гладно! Либете се и не отказвайте каквото ви душа сака!”.

Най-известната столетница на Северозапада обаче стана 102 годишната баба Цветана Антова от село Трайково. Старицата се прочу през лятото на 2006 г., когато тогавашния кмет на София и бивш главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов я предложи за президент на България. Мотивът му бе, че щом част от десните издигат кандидатурата на 78 годишния бивш конституционен съдия Неделчо Беронов ГЕРБ може да ги надцака с още по-стар, по-достолепен и по-мъдър кандидат. И понеже генералът риташе понякога футбол с внука на баба Цветана и знаеше за съществуването й, предложи нея.

“Мани тая работа – не е за мене!”, коментира тогава лаконично номинацията си за държавен глава прехвърлилата стотака селянка. Тя смяташе, че в живота е свършила много по-важни работи – родила е двама сина, отгледала четирима внуци и десет правнуци и не искаше и да чуе за политика. От политиците познаваше само Тодор Живков, по чието време според нея за всички имало работа, цар Симеон, когото помнеше като седемгодишно хлапе и се чудеше, защо се е върнал в България и царския депутат Борислав Великов, който й носеше подаръци за всеки рожден ден. Баба Цветана смяташе, че човек трябва да живее скромно и с малко – и в джоба, и на масата, и че имането и лакомията съсипват хората. “Господ ме е забравил! Време е да си ме вземе при мъжа и сина ми!”, обясняваше баба Цветана. Господ изглежда я чу и си я взе няколко дни след като я предложиха за президент. Не отбелязаха смъртта й с държавни почести, макар че сигурно ги заслужаваше повече от доста политици и бизнесмени. Един от малкото мъже доживели и надхвърлили стогодишна възраст - дядо Граф Йорданов от монтанското село Расово обаче бе категоричен, че рецепта за дълголетие няма. През април 2017 г. на рождения си ден старецът с благодорническо име, когото всички наричаха за по-лесно Гато, сподели “Всичко съм ял и пил, ама с мярка! Живял съм и с много, и с малко! А това, че доживях до 100 години е случайност! Природна работа! Времето командва кой къде да е и до кога!”.

Не знам учените , които изследват генома и житието-битието на българските столетници, ще вземат ли предвид опита и съветите на северозападните, преживели век баби и дядовци. Те са само незначителна, почти невидима част от малката и без друго чета на дълголетниците у нас. Но все пак рецептите за живот, пълен с труд, вино, любов, веселие и мярка заслужават внимание… Ако не удължават престоя на тоя свят, то поне със сигурност го правят много по-шарен и смислен.

254 столетници живеят у нас

Няма установено съответствие между диета и дълголетие

Общо 254 столетници живеят днес в България, сочат данни на Националния статистически институт. Страната ни ce нapeждa нa 3 мяcтo пo бpoй дългoлeтници в Eвpoпa. Изпpeвapвaт ни Фpaнция и Швeйцapия. Генетикът Любомир Балабански заедно с екип от Медицинския университет води проучване, посветено на столетниците в България.

Въпрос на време е, както и на научен прогрес, да добием повече знания за процеса на стареене, така че да се появят определени генетични механизми и процедури, които да могат да го забавят, подчертава ученият. Искаме да анализираме и установим факторите, които предразполагат към дълголетие у нас, уточни генетикът, както и обясни, че главната цел на проект е да изследва генетично българските столетници, като за тази цел трябва да съберат проби от възможно най-голям брой хора, за да се изолира тяхното ДНК, както и да се извърши цялостен геномен анализ.

Най-много столетници има в София, а най-малко – във Видинска област, посочи Балабански, както и поясни, че по-голямата част от столетниците са там, където има повече условия за по-добър живот и най-вече по-добър достъп до здравни услуги:

На глава на населението най-много столетници има в областите Благоевград, София, Кърджали, Пазарджик и Плевен.

До момента не сме намерили нищо застъпващо се или някакво съответствие между диетите на столетниците. Много от тях споделиха, че не са се старали да ядат здравословно, добави генетикът, както и подчерта, че всички запитани в специален въпросник столетници са обяснили, че са яли “каквото има”, но по малко, т.е. не са я преяждали.

Друго, което забелязахме, е, че до много късна възраст повечето хора са били физически активни, допълни Балабански, както и обясни, че почти 100% от интервюираните столетници не са прекалявали с алкохола, както и не са пушили през живота си или ако са – то е било за по-кратки периоди. Направи ми впечатление, че всички са много емоционално стабилни – имат позитивна нагласа, като повечето, които запитахме на какво отдават дълголетието си – твърдяха “на спокойствието”. Всички казваха, че са имали стрес в живота си – все пак някои са преживели и по две войни, но някак си не са се оставили това да ги товари психически, подчерта генетикът.