Моловете, офис сградите, предградията, музеите, Холивуд дължат възхода си на климатиците. Дойде ли времето да ги изключим?

Има и проекти, насочени към развитието на селища, подкрепени от правителствата

През 1902 г., Уилис Къриър намира начин да попречи на топлината и влажността, да предизвикват изкривяването на хартията в печатарската компания Sackett-Wilhelms. И климатикът, който той изобрети, промени сградите и начините, по които те се използват, повече от всяко друго изобретение, а ефектът от него промени местоположението и формите на градовете, които така станаха по-социални, културни и геополитически.

Моловете, просторните и остъклени офиси или компютърните сървъри биха били немислими без климатиците. Възходът на Холивуд през 20-те години на миналия век не би се състоял, ако театрите трябваше да се затворят в горещото време. Експанзията на жилищното строителство в следвоенна Америка разчиташе на достъпните климатици. Съвременните музеи, като Tate Modern, изискват контролиран климат за съхраняване на произведенията на изкуството.

Градовете започват да се развиват на места, където поради климата това е било трудно преди. През 1950 г. 28% от населението на САЩ живее в слънчевата зона, а през 2000 г. този процент вече е 40%. Населението на градовете в Персийския залив от по-малко от 500 000 преди 1950 г. сега е 20 милиона. Нито Сингапур, нито бързо развиващите се градове в Китай и Индия биха се случили по този начин, ако все още се разчиташе на вентилаторите, сенчести веранди и следобедни навеси.

Има и други фактори, като например откриването на петрола около Хюстън и в Мексиканския залив, а смекчаването на иначе непоносимите температури радикално промени начина, по който тези градове се развиха там. И така, през 21-ви век стигнахме, до построяването на ски писта с "истински" сняг в търговски център в Дубай и изграждането на климатизирани футболни стадиони за Световното първенство по футбол през 2022 г. в Катар. В тези страни това е една досега невъзможна инверсия на природата.

Климатизацията създаде нова архитектура, в която традиционните способи като веранди, кръстосана вентилация или басейни с вода, създаващи различен климат между вътре и вън, отстъпиха място на затворените кутии и това е благодарение на технологичното завладяване.

Системите за отопление, охлаждане и вентилация изяждат все повече от бюджета за строителство, а хората, които ги проектират, и тези, които ги поддържат, станаха влиятелни при оформянето на градовете. Но най-значимият архитектурен ефект от климатизацията е социалните пространства, които тя създава. В Хюстън, и в повечето градове от Юга на САЩ, можете от климатизираната си къща, през климатизирания си гараж, а след това с вашата климатизирана кола да стигнете до паркинг гаражите, моловете и работните си места, всичките, които са изцяло климатизирани. Подлези и естакади, свързват различните сгради, така че можете да преминете от една в друга, без да излизате навън. Възможно е, а дори е обичайно, да прекарвате по цели седмици в помещения с контролиран климат.

В бруталния климат на Доха, в Дубай, или в Сингапур има подобни пространства. Сградите, изглеждащи отделни отвън (за онези, които имат смелостта да бъдат вън), са вътрешно съединени, и хотелът се превръща в мол или в ресторант или в мултиплекс чрез поредица от лобита, чийто интериор от мрамор и дървени облицовки, не ви позволяват да решите дали се намирате вътре или навън.

Критикът на съвременния урбанизъм арх. Рем Колхаас, нарече това явление "Junkspace", „един продукт на срещата между ескалатора и климатичната инсталация, замислен като пещера ... и винаги с толкова обширен интериор, че рядко могат да се възприемат неговите граници”. В Персийския залив и Китай, както и в много градове на САЩ, молът се превърна в основно средище за събиране, в зона, в която много хора, удобно прекарват времето си, оставяйки улиците на съюзника на климатика, автомобила. Крайният резултатът е сензорно лишение, в което активното взаимодействие между тялото и атмосферата става хомогенизирано и пасивно. Сетивата аромат, докосване, звук и зрение са почти изцяло по преценката на ръководството на мола.

Изчезна това, което европейците определяха като публично пространство, и което по принцип да е достъпно за всички. Наблюденията, показват, че климатизираните мрежи на Хюстън, Джакарта или Дубай служат не само за изключване на топлината и влажността, но и на тези, които се считат за нежелани. На тези места има ясно социално разделение, между онези които са вътре в климатизирания пашкул, и тези извън него. Улицата става активно враждебна, с последиците, предизвикани от автомобилния трафик и безразличието към нуждите на пешеходците. Тук, може да видите хора, които няма да срещнете в мола - работниците мигранти в синя униформа в Персийския залив, или бездомниците в Америка.

Екологично казано, климатизацията е антисоциална и тя купува това срещу цената на изпускане на излишната топлина в атмосферата на планетата. Нейните постижения са комфортния начин на живот и повишената производителност и икономическата активност в горещите региони на света.

Е, има и проекти, насочени към развитието на селища, подкрепени от правителствата, като например Мхейреб в Катар и Маздар в Абу Даби, които се гордеят със своите комбинации от стари форми - сенчести дворове и аркади, тесни, прохладни улици, соларните панели и това, което архитектите на Маздар, наричат „най-съвременни технологии".

Има известен скептицизъм, че целта на проекта за Маздар е повече символична, но това което той създава, е несравнимо по-приятно от центровете с климатиците и това е стъпка напред в развиването на нови форми на общественото пространство в горещите климатични условия.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)