Как ли ще завърши странната предизборна кампания

Вече четвърт век избираме президент в демократична България. За това време се нагледахме на какво ли не.

В първата кампания в края на 1991 и началото на 1992 г. ни плашеха с декларацията „Желю Желев или гражданска война!” При втория избор десницата експериментира с първичен избор, както се оказа, за да бъде елиминиран бившият лидер на СДС д-р Желю Желев, месец преди гласуването на 2 октомври 1996 г. беше убит бившият министър-председател Андрей Луканов, а страната се тресеше от многобройни кризи, достигнали кулминация в януарските събития от 1997 г.

В третата кампания през повратната 2001 г. различните държавни власти положиха всячески усилия, за да попречат на бившия български цар Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент, в резултат на което гражданите (сякаш напук) предпочетоха лидера на БСП Георги Първанов пред действащия президент Петър Стоянов, на когото социолозите предричах сигурна победа. Четвъртият избор за президент ще се запомни с втория си тур, на който един срещу друг се изправиха президентът Георги Първанов и лидера на „Атака” Волен Сидеров, което накара десни политици да декларират, че макар и „с отвращение” ще гласуват за Първанов.

Не остана без скандали и петата кампания, когато „силният човек” Бойко Борисов извади от колодата си с карти слабо известния тогава бизнесмен и министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, сякаш за да илюстрира, че в държавата става онова, което той иска, но и да потвърди старите съмнения, че при подходящи обстоятелства всеки може да бъде избран за всеки пост.

Сегашната шеста поред кампания за избор на президент не само не се отличава по своите странности, но може и да надхвърли предишните.

По-големите партии очевидно решиха, че изборите са въпрос на тактика, а не на стратегия, и започнаха да се надцакват със слухове, търсене на неочаквани и често неполитически кандидати, промени в изборните правила до последно и други финтове. Нищо чудно, че и немалка част от т.нар. кандидати за президенти са толкова много (21 двойки от кандидатирали се 24) и толкова неподходящи, да не кажа несериозни.

Е, вече сме в кампания и какво виждаме? Тъй като по стечение на обстоятелствата мога да следя кампанията само по електронните медии, това, което чувам и чета е плашещо. Провежданите „дискусии” звучат пародийно, защото се състоят от паралелни монолози, в които някои участници говорят буквално каквото им скимне, неща, които не бих могла да повторя от приличие и уважение към хартията. Не обвинявам организаторите от БНР, а онези, които създадоха правилата за тази предизборна кампания.

В „дискусиите” често не участват и кандидатите за поста. А нали изборът трябваше да е мажоритарен, най-мажоритарният? По всичко личи, че сме в поредната партийна, а не индивидуална надпревара. И сякаш да го докажат управляващите разпуснаха парламента за цялата кампания, на практика от 7 октомври сутринта. Както знаем, парламент няма само при парламентарни избори.

Всичко в тази президентска кампания говори за партиен сблъсък - организацията й, пренебрежението към кандидатите, политическите изявления, че от резултатите ще зависи съдбата и на правителството, и на парламента. Това отново поставя въпроса какъв ще е сблъсъкът - между идеи за бъдещето на държавата, за обединение на разядената ни от разслоение и поляризация нация или по традиционната политическа линия ляво - дясно. Изглежда е второто и беше добре поне ако можехме по-ясно да определим кои партии са леви, а кои - десни. Но и това деление се оказа много объркано.

Според номиналните критерии този път най-голямата конкуренция е в лявото пространство, докато надясно останаха само коалиционните партньори от правителството - Трайчо Трайков от РБ и Цецка Цачева от ГЕРБ. Само че действията на ГЕРБ в последно време поставят с пълна сила въпроса доколко дясна е тази формация.

Защото какво дясно има в ударното вдигане на заплатите на големи социални групи като учителите и лекарите, във внезапното „откритие” за картел при цените на горивата и т.н. Разбира се, това са предизборни действия, но ако ги сравним с вдигането на пенсиите при Станишев и раздаването на капачки за буркани в началото на прехода, ще видим колко по-леви са те. Та ми се струва, че най-лявата политическа сила в момента е именно ГЕРБ, който буквално следва лозунга „Дела, дела и пак дела” на един от предшествениците на сегашния министър-председател.

Все пак онова, което разбираме като ляво пространство, е друго. Там има най-голяма блъсканица от кандидати за президенти. При това прави впечатление, че колкото по-малка е една партия, толкова по-важна партийна фигура е издигнала за президент. С лидерите си излизат „Движение 21“ (Татяна Дончева), Българска социалдемокрация - Евролевица (Александър Томов), „Българска пролет“ (Велизар Енчев), докато АБВ разчита на зам.-председателя си Ивайло Калфин. Единствено БСП избра една чисто неполитическа фигура (ген.о.р. Румен Радев). И това не е всичко, макар и незабелязана от коментаторите, но пак отляво, даже по-наляво, е и Българската левица с кандидат бившия дисидент Александър Каракачанов.

Какво предвещава навалицата вляво за резултата от вота?

Първото предупреждение е, че участието на ляв кандидат в балотажа (който социолозите твърдо ни обещават) не е толкова сигурно, колкото изглежда на пръв поглед. Защото Красимир Каракачанов от патриотите беше единственият, който не се включи в надлъгването и започна кампанията си навреме, при това с послания, съобразени с актуалните страхове на хората не само в България.

Второто е, че непримиримостта между партиите в лявото пространство, която сякаш се задълбочава, може да направи невъзможно обединението им на балотажа срещу десен кандидат. И не само заради личните амбиции на лидерите, а и защото повечето от тях мислят за след изборите. Кой ще може да съхрани или да вземе парче от електората на конкуренцията вляво.

Все пак да не забравяме за избирателите. Вярвам, че нараства броят на онези, които решават проблема с бюлетината автономно, а не под диктовката на лидерите.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи