Как САЩ раздават пари за диктатурата на крадците

Помощта на Вашингтон прави корумпираните страни още по-корумпирани

Подкупването на чуждестранните политици за насърчаване на честно правителство има същия смисъл като раздаването на алкохол за поддържането на трезвеността в обществото

Когато след закрити заседания по импийчмънта в Камарата на представителите на САЩ бяха изслушани показанията за ролята на президента Тръмп за спирането на американската помощ за Украйна, лидерът на малцинството в Сената, демократът Чък Шумер каза: „Цифрите не лъжат. Вече стана ясно, че президентът Тръмп не е онзи тип борец срещу корупцията, за който се представя“.

Повечето от представителите на американската преса всъщност предполагаха, че американската помощ е жизненоважна за борбата с корупцията в Украйна. Но това противоречи на цялата постсъветска история на тази страна, на която най-сериозно влияние оказаха многомилионните траншове от САЩ. Анализ на American Economic Review от 2002 показа, че „увеличението на чуждестранната помощ е свързано с едновременния ръст на корупцията“ и че „корупцията е в положителна връзка с помощта, получена от САЩ“.

В своето време президентът Джордж Буш-младши стартира новата програма за чуждестранна помощ, Millenium Challenge Account - MCA (Сметки за предизвикателството на хилядолетието). И в същото време Буш каза: "Аз мисля, че няма никакъв смисъл да се дават пари на онези страни, които са корумпирани". Но въпреки собствените си твърдения, администрацията на Буш раздаде милиарди долари надясно и наляво. Освен това екипът на президента намери оправдания за оказване на помощ MCA и на някои от най-корумпираните правителства в света, включително и Грузия.

„Атракцията с безпрецедентна щедрост“ обеща да спре администрацията на наследника на Буш. През 2010 президентът на САЩ Барак Обама каза в Организацията на обединените нации, че Америка ще „оглави глобалните усилия на борбата с корупцията“. „Помощниците на Обама казаха, че в миналото САЩ често са хвърляли пари на вятъра, опитвайки се да решават едни или други проблеми“, съобщава Los Angeles Times. Но „антикорупционната стратегия“ на Обама беше разобличена още през следващата година, когато неговата администрация ожесточено се противопостави на усилията на Конгреса да ограничи разточителната помощ за други страни. Например, тогавашния държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън предупреди политиците и пресата, че ограничаването на раздаването на милиони на крадливите правителства на другите държави, които „не са преминали антикорупционни тестове, може потенциално да засегне огромния брой получатели, които се нуждаят от помощ“.

И затова, „помагайки на демокрацията“, администрацията на Обама продължи да налива десетки милиарди американски долари на данъкоплатците в държави като Афганистан, за която дори нейният собствен президент Ашраф Гани призна през 2016 година, че е „една от най-корумпираните държави в света“.

Известно е, че многомилионният поток от помощи, получени от афганистанското правителство, само изостри корупцията. Както отбелязва Джон Сопко, специален генерален инспектор за възстановяване на Афганистан (SIGAR), „... Ние, трябва да разберем, че политиката и практиката на САЩ непреднамерено допринасят и насърчават корупцията. Трябва да признаем, че не можем да имаме работа с онези, които имат съмнителна репутация, че не трябва да сме търпеливи със злоупотребите и не трябва да участваме в изпълнението на провалени проекти".

До какво води пълното игнориране на тези прости правила се вижда от примера с най-голямата държава в Източна Европа. Преди дни бяха проведени закрити заседания по импийчмънта в Камарата на представителите, на които бе изслушан изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Украйна Уилям Б. Тейлър-младши. Той заяви, че "е контролирал повечето американски проекти за подкрепата на Украйна в борбата срещу корупцията". Washington Post похвали Тейлър като човек, който "в качеството си на ръководител на службата за помощите за развитие от САЩ е прекарал по-голямата част от 90-те години в Украйна, казвайки на украинските политици, че няма нищо по-важно за дългосрочния им просперитет от изкореняването на корупцията и укрепването на върховенството на закона". Междувременно, ако се съди по индекса на корупцията на Transparency International, подкупите в Украйна са се увеличили точно в края на 90-те години на миналия век и все още остават на неприлично високо ниво.

Тейлър беше посланик в Украйна от 2006 до 2009 година, когато корупцията там рязко ескалира. В същото време страната получи стотици милиони долари американска помощ. В момента Украйна е на 120-о място в списъка на корумпираните държави в света и е след Египет и Пакистан, другите два основни получатели на американска помощ. Резултатът от работата на Тейлър, както се казва, е очевиден.

Подкупването на чуждестранните политици за насърчаване на честно правителство има същия смисъл като раздаването на алкохол за поддържането на трезвеността в обществото. Вместо да насърчава доброто управление, чуждестранната помощ е по-вероятно да доведе до тотална клептокрация. Както показа анализът на института Брукинг, "... историята на американската помощ изобилства от разкази за корумпирани чуждестранни чиновници, които използват помощта, за да си пълнят джобовете или да закупуват оръжие". Въпреки това, американските политици ще продължат да раздават милиони, независимо от това как чуждестранните режими харчат тези пари.

Най-надеждният начин да се намали корупцията в страните извън Щатите е спирането на чуждестранната помощ. Ако помощта на САЩ беше ефективна, Украйна отдавна щеше да се превърне в правова държава със силна икономика. Новият президент на Украйна Володимир Зеленски може и да е искрен в усилията си да изкорени корупцията. Но за него и неговата нация е обидно да се преструва, че Украйна не може да възстанови реда без помощта на Доналд Тръмп.

(Превод за „Труд“ от svpressa.ru - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения