Как третата световна ще започне от Латвия

Ще се появи съмнително добре оборудван и подготвен “Народен фронт за освобождението на руска Прибалтика”

Преди четири години предвидих руската инвазия в Украйна. Сега идва следващото ми предсказание, което на много хора ще се стори очевидно: балтийските страни са следващите. И ще бъдат едно от първите големи предизвикателства за новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Може би няма да става въпрос за открито нашествие. Руският президент Владимир Путин има ясни цели и дългосрочна стратегия. Макар и да не са от най-реалистичните. Някои настояват, че вдъхновението му идва от фундаментално рационални отбранителни цели: разширяването на НАТО изглеждаше като заплаха и Русия отговори. Западът разшири сферата си на влияние за сметка на Москва и Кремъл търси да си върне позиции. Именно поради това “украинската криза е по вина на Запада”, както твърдят някои анализатори.

Както винаги, когато говорим за реалистична академична оценка, това заключение е лишено от всякакъв смисъл. Путин не следва хладнокръвното разсъждение за защита на националния интерес. В крайна сметка никой от нас не идва от планетата Вулкан. Това, което ни води напред, е разбирането за собствените си интереси и вярвания - разбирайте нашите идеология и религия.

Путин вярва, че хегемонията върху руската близка чужбина е жизненоважна за сигурността на Русия заради убежденията си, свързани с руската нация и историческа съдба. Путин (и най-вече близкото му обкръжение) съвсем не са обикновени националисти. Кремъл в наши дни се захранва от една особена форма на руски национализъм, примесен с религия, предопределеност и месианство. Според собствената си реторика Русия е пазител на православното християнство и има мисия да защитава и разширява вярата.

Една наистина рационална Русия няма да вижда в НАТО и Европейския съюз заплаха, защото либералният световен дневен ред е открит и гостоприемен и в интерес на истината ще допринесе за подобряване на сигурността на Русия и увеличаване на богатството й. Но в очите на Путин и други руснаци, които гледат на света през призмата на руския религиозен национализъм, Западът е историческата заплаха заради упадъчността му и глобализацията.

От тази гледна точка НАТО не е гарантът на сигурността в Европа, а враждебната организация на дегенериралия Запад и основно препятствие пред величието на Русия. Следователно дългосрочната стратегия на Путин е да разбие НАТО. И най-вече да сведе до безсмислено съществуването на гаранциите по член 5 за колективната отбрана. Путин вече постигна успех в уронването на доверието в НАТО. Последните му две мишени - Грузия и Украйна - не бяха членове на алианса, но през 2008 г. получиха изрични официални гаранции, че ще получат пътни карти за приемането си във военния съюз. Русия ясно и публично се противопостави на всякакви постъпки, свързани с включването на двете държави в НАТО - след което предприе действия да ги завладее.

Руските инвазии в Грузия и Украйна създадоха редица оспорвани територии - Южна Осетия, Абхазия и Крим - окупирани от руски войници. Нито една страна няма да се присъедини към НАТО, докато е частично окупирана от Русия. Путин в момента борави с най-гостоприемното международно положение от студената война насам, за да продължи руската експанзия. Европа е фрагментирана. Членовете на алианса оспорват стойността на пакта за взаимна сигурност. А американският президент изглежда открит към Русия и готов да извини безотговорното й поведение.

Следващата стъпка на Путин обаче ще е по-опасна от предишните, защото най-вероятно ще се опита да окупира страните от Прибалтика, които са членове на НАТО. Едва ли ще изпрати големи войскови формирования с руски военни униформи през международни граници - дори и най-предпазливите членове на НАТО няма да пренебрегнат открита конвенционална инвазия.

Вместо това Путин ще стимулира създаването на съмнителна военна криза, посредством неоспорими посредници, най-вероятно в следващите две години. Вероятно рускоговорещите латвийци и естонци (една четвърт от населението на двете държави са етнически руснаци) ще започнат бунтове в защита на правата си, настоявайки, че са обект на гонения и търсещи “международна закрила”. Ще се появи съмнително добре оборудван и подготвен “Народен фронт за освобождението на руска Прибалтика”. Няколко значими атентата ще тласнат балтийските страни на ръба на гражданската война. Възможно е да се появи минорно като обхват въстаническо движение.

Русия ще блокира всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, но ще предложи едностранно услугите си като мироопазваща сила. Ще се проведе заседание на съвета на Северноатлантическия съюз. Полша ще е ядрото на кампанията за задвижването на член 5, ще обяви Прибалтика за обект на руска агресия и ще се опита да координира единна отбрана срещу руската агресия. Германци и французи ще се противопоставят остро. Всички ще погледнат към САЩ, за да се ориентират в каква посока се ориентира лидерът на алианса.

Ако НАТО не задейства член 5, гаранциите за взаимна сигурност на алианса губят всякакъв смисъл. Нито един член на организацията няма да заложи на договорите, за да осигури в бъдеще защитата си срещу Русия. Геополитическият часовник ще се върне на 1939 г. Някои източноевропейски държави може да изберат да застанат на страната на Русия. Други, водени от Полша, ще започнат да се въоръжават до зъби. Мечтите на Путин за фрагментиран Запад и открито поле за маневри в Европа ще бъдат реализирани. Но ако алиансът задейства член 5 под каквато и да е форма, това ще е равносилно на обявяване на война на Запада срещу Русия. И тогава Тръмп ще трябва да реши дали отбраната на Латвия си струва третата световна война.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи