Дори и засега подобна теория да е само в сферата на вероятностите

Запомнете датата 15 октомври 2017 г. Дотогава президентът Доналд Тръмп трябва да е потвърдил, че Иран спазва параметрите от Съвместният план за цялостни действия (б.р. - известен още като „иранската ядрена сделка). Да, благодарение на „най-съвещателното събрание на света“, Сенатът на САЩ, президентът трябва да потвърждава спазването на договора на всеки 90 дни. Досега Тръмп го е правил двукратно, всеки път в последния възможен момент от срока и винаги в контекста на загубена тежка битка, по време на която разни глобалисти, известни още като екипът по национална сигурност на президента на САЩ, са успели да го убедят да не се отказва от споразумението. В интервю за „Уолстрийт Джърнал“ наскоро, Тръмп заяви: „Ако зависеше от мен, щях да съм обявил, че не спазват договора още преди 180 дни.“

Което е доста странно изказване, предвид, че от него зависи да потвърди дали Иран е коректен партньор в сделката. Ако Тръмп не направи нищо, конгресът може експедитивно да възстанови санкциите върху Иран, което най-вероятно ще доведе до разваляне на споразумението.

Иранците, разбира се, няма как да не са забелязали този малък войнствен карнавал. Както президента Хасан Роухан, така и ръководителят на иранската програма за ядрена енергия Али Акбар Салехи, наскоро заявиха, че ако САЩ възстановят санкциите, Иран може много бързо да се върне към разработването на конкретен брой ядрени технологии. Макар и доста грешно интерпретирани, тези послания напомнят че Иран също преразгледа възможностите си.

Така че е време за сериозно предупреждение: Ако САЩ се оттеглят от ядрената сделка с Иран, Техеран може да се сдобие с ядрена междуконтитентална балистична ракета много по-бързо, отколкото можете да предположите – ней-вероятно още преди края на мандата на Тръмп.

САЩ се оттеглиха от Рамковото споразумение със Сверена Корея през 2003 г. Само три години по-късно Пхенян взриви първото си ядрено оръжие. Това лято Северна Корея започна изпитания на балистични ракети с голям обсег на действие, които могат да пренесат тези ядрени оръжия до американски градове като Ню Йорк и Лос Анджелис.

Ако САЩ се оттеглят от споразумението с Иран, Техеран може да постъпи по същия начин – но много по-бързо. Несъмнено това е най-лошият възможен сценарий и далеч не е нереален.

Но все пак да обърнем внимание и на добрите новини. Една от целите на споразумението с Иран беше да се ограничи времето, което ще е необходимо на Техеран да се оттегли от договора и построи собствена ядрена бомба, до една година, върху известните вече съоръжения. Мисията бе изпълнена! Друг е въпросът, че това винаги е било глупаво условие – най-малкото защото решат ли иранците да не спазват споразумението, едва ли ще използват обектите, които са под инспекцията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и са включени в самата сделка. А самото изключване на МААЕ ще доведе до продължителна криза с окончателна дата, до която САЩ ще трябват да предприемат мерки. Което ще е геополитическият еквивалент на да сложиш табела върху ядрения комплекс Натанц (б.р. - в Иран) гласяща, „моля, взривете мен!“.

Ако Техеран реши да продължи с ядрените си проекти, най-вероятно ще го направи внимателно, оставяйки МААЕ в страната на базата на споразумението за атомната програма и в крайна сметка поставяйки целият свят пред свършен факт. Което може да отнеме малко повече от една година.

Лошата новина идва от това, че за Иран ще е много по-лесно да изгради секретно съоръжение за обогатяване на уран, ако МААЕ загуби достъпа на който има право съгласно действащото споразумение за ядрената програма. Агенцията вече няма да има възможността да наблюдава мините за добив на уран или фабриките за производство да ядрени центрофуги. МААЕ ще има право да поиска достъп до тези съоръжения, но Иран няма да има никакви задължения да се съобразява. И ако на фона на всичко това изглежда, че САЩ сами са изфабрикували подновяване на кризата с Иран, Вашингтон ще може да разчита на много малко международна подкрепа, включително сред европейските си съюзници, за да окаже натиск върху МААЕ да извършва проверки на тези обекти.

В миналото Иран се опитваше да пази в тайна ядрените си съоръжения доколкото е възможно. Разузнавателните служби на САЩ разкриха тези обекти, но не можем да очакваме от тези шпиони да са перфектни, нали?! Ако ново секретно съоръжение бъде разкрито, как биха реагирали другите държави на подобно твърдение на администрацията на Тръмп? Дори и да е вярно, ще е трудно на останалите да повярват.

И тъй като краят на ядреното споразумение ще означава и край на извънредните правомощия за достъп, МААЕ ще има много малко основания да иска такъв. В мнозинството от случаите иранците просто ще казват „не“, преди да ни попитат какво възнамеряваме да направим в тази връзка.

Съществува минималната вероятност МААЕ, в случай на извънредна нужда, да поиска „специална инспекция“ - която Иран е длъжен да приеме, съобразно разпоредбите отпреди ядреното споразумение. Но както подсказва и името, „специалните инспекции“ са извънредни събития. МААЕ досега е прибягвала до тях само веднъж в трудна ситуация – през 1993 г. в Северна Корея. В резултат на това КНДР заплаши да се оттегли от споразумението за неразпространение на ядрени оръжия. Дори и Иран да предприеме по-умерен подход, това може да забави всеки опит за договаряне на ограничения. Достъпът, до който ще се достигне в резултат, ще е много по-ограничен и по-бавен, от това което има като действащи споразумения в момента. Всичко това разбира се предполага, че МААЕ ще е готова на подобен сблъсък с Иран (на което не беше готова със Сирия, например), което по себе си ще е много трудно, ако САЩ са в основата на затрудненията.

Всичко това може да се случи много бързо – стига да сверим с времевата линия на ядрената програма на Северна Корея.п Малко след като изгони инспекторите на МААЕ през април 2009 г., Пхенян започна изграждането на ново съоръжение за ядрени центрофуги в Йонгбон. Американски учен бе шокиран при посещението на обекта 18 месеца по-късно, констатирайки че е запълнен с 2 000 центрофуги, с капацитет за обогатяване на уран достатъчен за няколко бомби на година. Единственият въпрос в тази ситуация ще е какъв вид центрофуги ще инсталира Иран. Ядреното споразумение забави, но не прекрати разработването на високи технологии от страна на Иран. Ако Техеран реши да изпълни това предполагаемо ново съоръжение с най-новото си поколение центрофуги, дори и малък комплекс от 2 000 единици ще е способен да произвежда достатъчно уран за няколко ядрени оръжия на година.

Веднага щом Иран се сдобие с достатъчно материал, ще може много бързо да го преработи в ядрено въоръжение за ракета – което предполагам най-вероятно ще прилича на севернокорейската „Хуасонг 14“. САЩ вече наложиха санкции над ирански учени, заподозрени че подпомагат ракетната програма на КНДР, след като се видя че първата степен „Хуасонг-14“ подозрително прилича на техен прототип, използван от Техеран за изстрелване на космически апарати.

През 1998 г. комисията „Ръмсфелд“ предсказа, че „КНДР и Иран ще могат да нанесат непоправими щети на САЩ в рамките на пет години, от вземането на решението да се сдобият с подобни капацитети“. Което навремето беше най-лошия възможен сценарий. Оттогава отминаха 20 години. Колко преднина наистина вече има Иран? Остава ни поне едно успокоение: предвид ротацията на Земята, на Иран ще му трябва малко по-мощна ракета от „Хуасонг-14“, за да достигне до територията на САЩ. Така че, стискайте палци и се молете!

Разбира се нищо не предполага, че отговорът на Иран на провал на ядрената сделка, ще създаване на атомни оръжия. Иранците вече заявиха открито, че ако европейците се придържат към сделката, са склонни да оставят САЩ да се оттеглят от нея, докато продължават да спазват споразумението, включително в частта му, засягаща инспекциите на МААЕ. И отчаяно се надявам, че волята на ЕС за отмяна на санкциите ще е достатъчна да удържи политическата коалиция в Техеран, която подкрепя споразумението. Може би „фатвата“ на върховния лидер на Иран е искрена. Може би Мохамад Джауад Зариф наистина дълбоко вярва в ядреното разоръжаване. Може би кибер-атаките ще ни спасят. Убеждавайте се колкото искате!

(Със съкращения)