Как хан Крум отиде при Тангра

Удушен и пратен за помощник на върховния бог

Като символ на живота и смъртта, вързаното на клуп въже олицетворява Космоса

Древният обичай да се погубват способните по-късно мутира в прочутата нашенска завист

Легендата и истината в българската история са като шарена черга. Изтъкана така, че едното не може без другото. Истината е дописана от легендата, която носи романтиката на народните приказки.

Кой е Крали Марко? Къде са мощите на Патриарх Евтимий? Левски или негов двойник увисва на бесилото? Що за пророк е Петър Дънов? Майка или мащеха е партията за Смирненски и Вапцаров?

И още много въпросителни…

Тази поредица на “Труд” ще се опита да проникне в тайните на шарената българска черга. Не да зачерква легендата и да коронясва истината. Да потърси пресечните точки между двете в националната ни история.

Започваме с хан Крум Страшни. Могъщият владетел, който става жертва на жесток езически обичай. Пратен при върховния бог Тангра да помага в небесните му дела.

Хан Крум Страшни е жертва на жесток езически обичай. От дълбока древност прабългарите пращали при Тангра най-талантливите люде от племето. Нашите деди вярвали, че със своите способности избраниците ще помагат на върховния бог в небесните му дела.

"Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв", пише проф. Йордан Андреев. Като съпоставя фактите около кончината на владетеля, историкът заключава: “Случаят с Крум изглежда приблизително същият. Няма съмнение, че той се радвал на изключителен респект сред своя народ. Следователно може наистина да имаме работа със “сакрално цареубийство”.”

Според прабългарските вярвания Крум черпел мощ от главите на сразените врагове. Да се превръща черепът в чаша е стара източна традиция. Древните били убедени, че заедно с виното се отпива и от силата на мъртвеца. С чаши-черепи се черпели българските владетели преди и след хан Крум. Летописецът Акрополит твърди, че цар Калоян направил от главата на Балдуин Фландърски бокал за вдигане на наздравици.

През юли 811 г. Крум причаква във Върбишкия проход войската на византийския император Никифор I Геник. Ромеите понасят невиждано дотогава поражение. “И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж. Дано християните не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание”, надяват се византийските хронисти.

Никифор е заловен и обезглавен. Императорската глава е побита на кол, пред нея войните приветствали своя пълководец. Като минава опиянението от победата, Крум нарежда да се измайстори чаша. Знатният череп е обкован със сребро и попълва ханската колекция от подобни трофеи.

През 813 г. в битка при Версиникия Крум разбива и новия император Михаил І Рангаве. Ромеите бягали презглава, най-отпред тичал василевсът. Спасявал главата си от езическо поругаване.

Тогавашните жреци хвърлят око на Крум, заради неговото крещящо превъзходство над останалите простосмъртни. Ханът притежава свърхестествена сила, внушават си те. Той се бие като хала, печели победа след победа, а и чудодейно се спасява от коварна ромейска засада.

Като разгромява Рангаве, Крум иска среща с наследника Лъв V Арменец. Онзи приема, за да скрои клопка на българина. Трима изкусни стрелци трябва да се спотаят наблизо и по даден знак да ликвидират страшилището. Крум обаче усеща капана и успява да се метне на коня, а майсторите на лъка изпускат мишената.

След избавлението разяреният хан опустошава околностите на Константинопол и поема към Одрин. Превзема града, а обитателите подлага на мъчения. “Българският княз Крум дойде с войската си в тракийския град Адрианопол (Одрин), победи противниците си и като хвана епископ Мануил, най-напред отсече едната му ръка, а след това нареди да го пресекат на две половини и да го хвърлят за храна на зверовете”, пише в пергаментен пролог от ХIV век.

Книжовният паметник е открит през 1979 г. от Константин Мечев в ленинградската библиотека “Салтиков-Шчедрин”. Ръкописът е ценен извор за кончината на Крум. “Заради този грях той ослепя и беше възненавидян от своите и беше удавен от тях, завързан с въже. И прие българската власт безбожният Четкат”, описва последните дни на Крум пергаментът.

Средновековната историография не познава владетел Четкат. Приемник на Крум е хан Омуртаг, който се смята за негов син. Вероятно Четкат е забъркан в умъртвяването на хана и е играл някаква роля в настъпилото междуцарствие. Възможно е обаче Четкат и Омуртаг да са едно и също лице, предполага откривателят на ръкописа.

Крум умира внезапно на 13 април 814 г., когато трескаво се готви да щурмува Константинопол. Най-безобидната версия за края му е разрив на сърцето. Почти всички автори приемат обаче, че става дума за насилствена смърт. Те се позовават на различни извори, в които пише, че ханът е заклан или удушен. Съвременници твърдят, че през устата, ноздрите и ушите на жертвата бликнала кръв.

Според древната символика въжето е връзка между живота и смъртта. То опредметява и пъпната връв, и пътя към небето, към Бога. Ритуалните екзекуции са извършвани с коноп около шията, за да може по него душата да се изкачи в отвъдното. Обреченият е стяган докато се появат кървавите следи.

Гръцките летописци майсторски извъртат нещата и обясняват умъртвяването на Крум с многобройните му злодейства. Ако владетелят наистина е ослепял, дворцовите шамани са се уплашили, че ще изгуби божествената сила и са хукнали да я “вържат с въже”. Целта е качествата да се съхранят и предадат на наследника. Възможно е и някой заинтересован Четкат да е подшушнал на жреците да побързат с екзекуцията.

По-вероятно е обаче Крум да е изпратен за помощник на Тангра. Талантливият пълководец отива на оня свят в навечерието на мащабна военна кампания. Той ще е полезен повече на небето, отколкото на земята, преценили са шаманите и са му секнали дъха.

Като символ на живота и смъртта, вързаното на клуп въже олицетворява Космоса. В онази епоха, когато животът е нямал стойност, примката се свързва повече с положителни, отколкото с отрицателни емоции. Оттогава е останало вярването, че въжето на обесения носи щастие. През следващите столетия палачите го режели и продавали на парче.

Звучи невероятно, но клупът около врата на хан Крум е далечен предтеча на днешните вратовръзки. Този белег на елегантност се налага в облеклото като пазител от зли сили. Възелът заключва лошото и не му позволява да превземе душата. Още от Адамово време хората си връзвали възел на шията срещу уроки. После забравили за какво служи и го използвали само за декорация.

“Българският възел” има и друг смисъл, неописан в справочниците по символика. Древният обичай да се погубват способните по-късно мутира в прочутата нашенска завист. Предците ни са били прями и направо надявали въжето на най-даровитите. Днес методите за затриване на ближния са по византийски изтънчени. Което доказва, че все нещо сме научили от старите гръцки хронисти.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи