“О, Ана” ги качва на върха за една нощ

Групата се разпада след смъртта на Мустафа Исмаиловски

Хитовете им „О, Ана“, „Грешница“, „Юлияна“ се пеят и днес

Кметът на Кюстендил Петър Паунов събира групата през 2009 г.

Хърватската поп и рок група “Сребърни крила” (Srebrna krila) е една от най-популярните в бивша Югославия, тя прави истински фурор и в България през 80-те години на миналия век. Солистът с дрезгав глас Владо Калембер е любимец на всички жени, а песните на бандата - “О, Ана”, “Грешница”, “Юлиана” и още десетки други, се пеят и днес. И така, нашата носталгична рубрика “С любов от ...” днес продължава с разказ за юго крилете от Хърватия.

В края на 70-те и през 80-те години на миналия век една югославската рок банда буквално хвърляше в екстаз почти цяла България. За милионите им фенове сред бившите юго републики няма нужда да споменаваме. Милиони са и почитателите им в бившия Съветски съюз, където в края на кариерата си рокаджиите изнасят само за няколко дни 10 знаменателни концерта в Москва, всеки един от тях пред пълна 25-хилядна зала.

Момчетата от “Сребърни крила” бяха наричани балканските “Бийтълс”, сравняваха ги и с “Ролинг стоунс”. Повече от 10 години техните плочи и записи можеха да се чуят във всяка къща, а “О, Ана”, “Грешница” или “Юлиана” – надути до дупка, се танцуваха на всеки домашен купон или заводска сбирка. Момчетата сваляха девойките именно на техните песни, а на селските забави и градските дискотеки това бяха най-желаните хитове. Колко момичета са примирали по дрезгавия глас на красавеца Владо Калембер! И ако кажем “всички”, няма да сбъркаме. Разбира се, няма да е честно, ако не споменем имената и на още няколко култови западни банди като “Дийп Пърпъл”, Юрая Хийп” и “Лед Цепелин”, но не за тях е разказа.

Създадена през 1978 година в Загреб – Хърватия, групата “Сребърни крила” има изключителен шанс. Тя става известна буквално за една нощ – техният първи сингъл “О, Ана” направо бие всички рекорди, а от него са продадени 100 000 копия. И днес тя продължава да е в класацията на най-продаваните и обичани песни. Всъщност, нейният автор - композиторът Джордже Новкович, става автор и на още много други техни абсолютни хитове.

В това време е актуално диското, слуша се “Би джийс”, “Бони М”, а на местен юго терен вилнеят Здравко Чолич, Оливер, групите “Биело дугме” и “Нови фосили”. Момчетата от “Сребърни крила” – Владо Калембер, Дадо Йелавич, Ади Караселимович и Душко Мандич са първият състав на бандата, а през 1979-а издават първия си албум, който носи името на групата. Той е диамантен – освен “Ана”, в плочата са цяла поредица от хитове: “Първа нощ с нея”, “Лили”, “Мечтател скитник”, “Юлиана”... През същата година към групата се присъединява Мустафа Исмаиловски Муц (клавиши), който става пълноправен член на групата и е единственият, който след оттеглянето на Владо Калембер през 1986-а опитва да задържи името на групата – за съжаление до 2000 година, когато той умира едва на 43 години.

На един от първите си концерти в Загреб момчетата направо шашардисват публиката - те се появяват на сцената с парашути, скачайки от самолет. Изненадата обаче продължава - от кръжащия над стадиона самолет се изсипват 10 000 карамфила върху зрителите. Хиляди хора са в екстаз. Успехът е феноменален и момчетата се превръщат в новите музикални идоли на Югославия. Вторият им албум е наречен “Аз съм само един от многото с китара” (1980 г.). От него най-голяма популярност им носи култовата песен “Грешница”. В края на същата година издават още един албум – “Срещнах любовта от първата песен”, който се превръща в платинен по продажби и веднага оглавява топ класациите. В тази плоча са още известните “Да живее любовта”, “Само ти” и други.

През 1981 г. те опитват да участват в конкурса “Евровизия”, но песента им “Кулминация” заема второ място в националния конкурс. Стига се и до първата по-голяма криза в групата – напускат я Дадо и Ади, но се присъединява нов барабанист Славко Пинтарич Пишта. През тази година излиза и четвъртият им албум “Ша-ла-ла” – той е по-луксозен и по-скъп от другите. Групата винаги се стремии към обложката на корицата да има и постер за феновете. След една година отново опитват да отидат на Евровизия с песента “Румео и Жулиета”, но на вътрешния конкурс заемат трето място.

Групата работи много, пускат още албуми, като основен автор на много от песните им е отново Джордже Новкович. Следват нови и нови хитове. През 1984-а фронтменът Владо Калембер в дует с Изолда Баруджия представя Югославия на Евровизия с песента “Чао, аморе” и печели 18-о място. Осмият албум на групата “Спомени” (1984) обаче не получава желания успех. Плочата все пак се продава добре. Тогава от групата се оттегля Душко Мандич, който започва студийна кариера. През 1986 г. излиза последният албум на групата с Владо Калембер – “30 градуса на сянка”. Фронтменът напуска бандата и започва солова кариера, а Муц и Пишта продължават да крепят “Сребърни крила”. През 1988-ате те ангажират певицата Лидия Асанович и след изцяло мъжки вокали, “Крила” получава и женски вокалист. Същата година те побеждават на националния конкурс и песента им “Мангуп” (разбойник, мошеник) отива на Евровизия в Дъблин, където печели шестото място. Лидия се задържа само година, а след нея последователно идват още две певици – първо Владка Покос, а след пет години и Владка Гракалич.

През 2000 година Владо, Дадо и Пишта обединяват усилията си с Радко Дуймич и издават също албум със стари хитове на двете култови групи “Сребърни крила” и “Нови фосили” с името “За добрите стари времена”. След кратко и тежко боледуване умира Мустафа Исмаиловски Муц. Владо Калембер продължава да е солист като член на групата “4 аса”. Славко Пинтарич свири с няколко бенда, с “4 аса” също, а Душко Мандич работи като успешен продуцент и аранжор на песни.

Най-разпознаваемият член на групата е солистът й Владо Калембер. Всъщност целият му живот е отдаден на музиката. Той е роден на 26 април 1953 г. в хърватския град Карловац. Почитател е на класическата музика, но избира рока заради... момичетата. Красавецът усеща, че повечето момичета си падат по момчета с китари и като на шега нещата се завъртат. Специфичният му дрезгав глас направо влудява всички и за кратко време той се превръща в звезда. След години един от членовете на групата – китаристът Дадо Йелавич, ще признае: “Винаги съм казвал, че Владо е най-добрият певец в света. Той притежава всичко – умен е, има страхотно музикално образование и велик глас с невероятен чар.” Никой от колегите му не го ревнува – напротив те винаги го изпращат да говори от името на всички по радиото и телевизията.

Владо е като магнит за всички тийнейджърки. Любимец на млади и не толкова млади момичета, той е смятан за най-привлекателния и желан мъж в бивша Югославия. Фенки го преследват навсякъде. В интервю споделя, че редовно е скачал от балкона на семейната си къща, за да бяга от почитателките си. Стаята му била точно над гаража, той скачал върху него и оттам се качвал в колата си и бягал... Въпреки огромната си популярност, приятелите му трудно разбират неговата естественост и непревзетост. Въпреки огромната слава, Владо не се променя нито за миг и си остава същият симпатичен мил и земен човек. И днес Владо, макар че след по-малко от месец ще навърши 66, изглежда като 40-годишен, запазил младежкия си дух, веселия характер и положителната си енергия. С почти срамежлива усмивка, красиви черни коси и спортна фигура, облечен с неизменните дънки и сако или кожено яке – това е неговият стил в живота от десетилетия.

Много момичета има около него през годините, най-дълга е връзката му с красивата Сандра Враниеш. Владо обаче винаги е криел подробности за личния си живот, никога не е казал лоша дума за бившите си приятелки, най-малко пък за бившата си вече съпруга Ана. С всички тях той запазва най-добри отношения. “Аз съм малко старомоден. Не приемам някой да се интересува от подробности за жената, с която спя, с която се събуждам или съм щастлив. Когато бях на 20, наистина бях съблазнител и слаб пред красивите жени, но след 30 започнах да се замислям, на 40 вече бях поумнял, а на 50 разбрах истината и това, че моят личен живот трябва да си остане само мой” – честен е пред феновете си изпълнителят.

С любовта на живота си той се среща чак като минава 50-те. Ана Рукнер е красива виолончелистка, по-млада от него точно с 30 години. Запознават се през 2005-а на купон за рождения ден на Желко Керум. Родителите й са в истински с шок, когато научават, че дъщеря им има връзка с някогашния секссимвол на бивша Югославия. Когато разбират, че намеренията на Владо са сериозни, всичко си идва на мястото. Въпреки голямата разлика в годините им, те имат луда любов и през 2006-а тайно се женят, а след няколко месеца на бял свят се появява и синът им Дариан. Бракът им трае осем години – през това време Ана вече е една от любимките на Хърватия – има изключително успешна музикална кариера и концерти по цял свят. Натоварения график и непрекъснатите отсъствия на Рукнер е причината двамата да се разделят. Но те и днес продължават да се обичат и да правят много неща заедно – записват и обща песен, прекарват ваканциите си с Дариан и го обсипват с най-голямата си любов. Външно младежът прилича на баща си, но характерът е изцяло на майка му, споделят те. Ана и Владо само преди година работят заедно по видеоклип, посветен на Никола Тесла.

Бащинството категорично променя житейските възгледи на солиста на “Сребърни крила”. Приоритетите му стават различни. “Когато човек е сам, той живее егоистично и самият той е егоист. Но когато има дете, драстично се променя.”

Култовата през 80-те хърватска банда “Сребърни криле”, която пее мелодични поп и рок парчета, е любима не само в бивша Югославия, тя е мега популярна и в България. Момчетата имат повече от 45 концерта в много български градове. Стадионите са препълнени, а отвън остават още хиляди, които дерат гърла с песните им. По стрелбищата по време на панаирите се продават десетки техни постери и картички, а българите ги наричат балканските “Бийтълси”. В затвория за западни групи соцлагер югославяните от “Сребърни крила” са глътка въздух за жадната за по-различна музика младеж. А когато “Балкантон” издаде плоча с хитовете на групата, тя буквално е разграбена за дни.

След като Владо Калембер напуска групата през 1987-а и започва солова кариера, “Сребърни крила” вече губят от славата си. През 2012 година на 1 юли групата възкръсва отново в състав Владо Калембер, китаристът Дадо Йелавич и барабанистът Славко Пинтарич Пишта. Организират десетина концерта в Словения, Хърватия и региона и записват студийния албум “Сребърни крила – 2012”. В хърватските медии пише, че виновник за събирането на групата е кюстендилският кмет Петър Паунов. Той е луд фен на хърватската група и е един от десетките хиляди, които го слушат на стадиона в София през 80-те. Повече от две години той преговаря с Владо музикантите да се съберат и да дойдат да пеят за празника на града, който е на 22 март. И точно тези трима музиканти идват през 2009 г. в Кюстендил. Започват да валят покани и от други български градове. В Ямбол и Симитли още помнят страхотните концерти на групата там. Така Крилете започват отново да летят. А носталгично настроените им почитатели и днес си пускат любимите “О, Ана”, “Грешница” и всички останали.