Писателят няма как да избяга от топлите ветрове на другите изкуства. Рядко ще срещнем писатели-балетисти, но светът изобилства от писатели-художници. Достатъчно е само да споменем нашите класици Гео Милев, Николай Райнов, Сирак Скитник, Чудомир, Райко Алексиев.

През 2015 г. Калин Терзийски откри изложба с графики, карикатури и шаржове, в които разкавателният елемент беше водещ, а сюжетът изненадваше с модерно тълкуване на библейски или исторически притчи. Сега виждаме друго лице на писателя-митологист: новата му изложба „Гръмотевична тишина” беше открита на 6 март в галерия „Лампион” (София). В едно интимно пространство са събрани около 20 живописни платна, в които ще открием реплики на класиците от Флорентинската школа (15 в.), пародийни сюжети, автопортрети с ироничен и носталгичен контекст.

Специално за „Труд” Калин Терзийски даде интервю:

- Как рисува Калин Терзийски?

- Човек не трябва да контролира ръката, емоцията и съзнанието си, когато рисува, а трябва да ги наблюдава: какво точно се случва с него в този момент, как това рефлектира върху плоскостта, която той покрива с бои – това е психологически важно за мене.

- Има ли тук обединяваща идея?

- В изложбата ще видите липсващия сюжет – няма лепило, което да свързва картините. Посредственото мислене все търси нещо общо. Докато свободният артист знае, че няма нужда от собственото му хитро и глупашко мислене за навързване на нещата. Винаги има връзка и тя е Бог, живот, свят. Мислещият човек ще я открие.

- В платната тук извира пародийното...

- Пародията е много сладко нещо – това е начин на разговор с хората, които знаят колкото тебе или повече от тебе. Можеш да пародираш неща, които добре познаваш. Аз например намигам весело на Оноре Домие, но ще се сети за това само този, който познава неговите карикатури от 1870 г.

- Кой е „вечният персонаж”?

- Любимият ми персонаж е Събирачът на ценности – описвал съм го в разказите си стотици пъти, рисувал съм го многократно.Той е често вижданият по улиците на големите градове човек с количка, който събира ценни за него неща. Това е феномен на сегашната цивилизация – пълно неценене на всичко и появата на такъв герой, който умее да събира неща, които са боклуци в общото мислене.

- Случвало ли се е да зарежеш работата над картината и да се прехвърлиш на писането?

- Не ми се е случвало. Рисуването е по-ценно и по-привличащо. Понякога дописвам картините, като им слагам малък текст, така се получава синкретичност – пускам във фейсбук рисунка или картина с няколко реда или куплет. Така започва разговор с публиката. Това е целта на всяко изкуство.