Интервю на Радио К2 с председателя на ГС на БСП-София Калоян Паргов от 29 март 2018 г.

Деница Гацинска: Имам въпроси към актуалната геополитика, ще използвам една метафора от днешната пресконференция. Г-н Паргов, трябва ли България да се включи в момента в „дипломатическите бомбардировки” срещу Русия заради случая „Скрипал”? кой е правилният ход за България във връзка със Скрипал и Новичок, трябва ли да отзовем българския посланик в Моска Бойко Коцев, или по-скоро да се придържаме към позициите на Австрия и Турция?

Калоян Паргов: Г-жо Гацинска, в присъствието на г-жа Беновска очаквах този въпрос.

Илиана Беновска: Това си е авторски въпрос на г-жа Гацинска!

Калоян Паргов: Неслучайно направих паралел с днешните събития, защото историята учи. Ако се върнем назад по време на събитията в Ирак, тук и г-н Василев може да говори по този въпрос. Тогава всички се включихме в общия хор по отношение на наличието на какви ли не оръжия за масово унищожение на територията на Ирак и накрая след всички тези злощастни събития, жертви, включително и ние дадохме жертви, получихме едно извинение. Вие чухте в началото, че г-н Василев цитира Богдан Филов, тоест обосновката за вземане на решение за обявяване на символична война. Тоест в речи позовавайки се, а не на факти, данни и обстоятелства. Събитията във Великобритания трябва да ги разглеждаме многоаспектно. Те бяха в навечерието на изборите за президент на Русия. Конспиративната теория, която можем да развием и на която не мисля да се осланяме, казва от една страна, че това е насочено срещу изборите в Русия, да попречи на Путин да бъде избран с това мнозинство, което беше ясно, само не бяха ясни числата на активността и на резултата на самия Владимир Путин. И от друга страна предвид Брекзит, тежките разговори, които се водят, и преговори да засили позициите във вътрешнополитически план на Тереза Мей, на самия британски премиер. Бих казал, че ако правим и някаква аналогия, която и Вие направихте съвсем правилно и рационално, ние в момента се позоваваме на речта на Тереза Мей, в която тя каза, че няма доказано, но при висока доза на, бих казал като хипотеза, приближаваща се до истината, че зад атентата или инцидента „Скрипал” стои Русия, ние трябва да вземем съответните мерки. Аз мисля, че преди няколко дни позицията на самото правителство в лицето на премиера беше въздържана. Но от вчера виждаме, че очевидно натискът е голям, както е бил голям натискът на Хитлеристка Германия над България, без да правим паралели с днешно време, говорим за исторически факти и събития. Прогнозите са, че България няма да удържи, ако не удържи, това ще е проблем. Проблем, защото на фона на вчерашната новина за напредъка на „Северен поток 2” се питам ние след 2020 г. ще имаме ли газ в България и откъде ще го вземаме. Ще имаме ли тръба, дали ще е хъб, каквото и да е там и какво ще се случи с домакинствата и икономиката, тоест къде е нашият интерес? И в случая при липсата на твърди, на ясни доказателства за участието на Русия, ние няма как да вземаме крайни, осъдителни решения и да преминаваме една граница на едни традиционни отношения, които имаме с Русия. Още повече, че Русия не е зад океана, за разлика от САЩ. И не надявам да се спре само с тази дипломатина мярка на повикването на посланика Коцев за консултации и се надявам тези консултации да не траят 6 месеца, а в рамките на нормалното време за едни консултации. А след няколко месеца може да се окаже, че самият Коцев може да не се върне в Москва, а да замине новият посланик, тъй като на Бойко Коцев мандатът му е изтекъл отдавна. Имаме вече определен нов посланик в Руската федерация, доколкото знам и съответните агремани са вече факт, което означава, че през май можем да имаме нов посланик. Казвам това като информация, която не е от първа ръка, а която се движи по линия на дипломатическите канали, но предстои да видим. Но мисля, че България трябва да спре дотук. Това, че има много държави, не означава, че и ние трябва да се включим там, просто за да сме заедно в един отбор. Заради което не е ясно какво ще получим в замяна. Казвам го чисто воден от националния интерес, спомняйки си сирийските събития. Тогава външният министър отиде в Брюксел, каза – ние се включваме в тази коалиция, налагаме ембарго, но не казахме какво ще струва това ембарго на България. И визирам ВМЗ „Сопот”, помните проблемите, тъй като това наложи проблем с производството и пласирането на продукцията на ВМЗ „Сопот” в Сирия. Тоест това наложи проблем и когато правим такова нещо много ясно трябва да си дадем сметка, че зад всички тези дипломатически позиции стоят и национални икономически интереси. Тъй като след 1945 г. отказът от война за постигането на тези цели е заменено с международното сътрудничество, което в днешния си вид на глобализма си е диктат на едни високо развити държави над такива като в България, в които видимо трудно се ориентираме в икономическата джунгла.