Беззъба опозиция ли е Българската социалистическа партия? Загубил ли е председателят на БСП Корнелия Нинова доверието на Националния съвет? Какви ще са темите на предстоящият им конгрес? На тези въпроси отговаря пред „Труд“ лидерът на БСП- София Калоян Паргов. Той разкрива и какъв кандидат за кмет на столицата търси партията и как ще реагира по ключови за София въпроси.

- Г-н Паргов, председател сте на най-знаковата организация на БСП в България – тази на София. Обяснете защо кворумът на пленума се оказа висящ – имаше го благодарение на 4 гласа.

- Първо пленумът имаше кворум и не е бил висящ, по-скоро решението за конгрес мина с разлика 4 гласа. Тези 4 гласа бяха благодарение на софийската организация. Така беше, защото ние преценихме, че този конгрес въпреки нетипичния дневен ред е нужен, за да излъчи партията сила и алтернатива. Има нужда и от една по-широка дискусия за това какво ще направим, за да поискаме властта и доверието на хората, защото конгресът е най-висшия форум на партията. Това е причината за тези 4 гласа, които ние добавихме в подкрепа да има конгрес.

- Прав ли е Румен Овчаров като твърди, че конгресът би имал смисъл, ако реши да се тръгне към искане на оставката на правителството?

- Да, защото този конгрес трябва да излъчи заявката на БСП за властта – дали ще бъде вот на недоверие към правителството, дали ще бъде искане за предсрочни избори, но видимо хоризонтът на това правителство е за толкова кратък период – до края на европредседателството. След 1 юли 2018 г. няма хоризонт и той не е заложен в това правителство – то няма ясни цели какво прави след това. Т.е. това правителство е формирано само и единствено заради председателството. Това стана видно и от поведението на премиера, който играе ролята и на външен министър. В това правителство външната политика е приоритет, а вътрешната някак си е оставена на коалиционните партньори. Те да се оправят както може – със скандали, без скандали, с гафове или без, но някак си нещо да се добута до самото председателство. Така че предсрочните избори все повече се очертават като политическа ситуация след края на председателството и БСП трябва ясно да си даде сметка, че ако иска да управлява, трябва ясно да заяви тази алтернатива и да бъде наясно какво прави. Това минава и през затваряне на всички тези фронтове в партията, което очевидно е проблем.

- Имате ли от БСП визия за вътрешната политика и за периода след председателството?

- Да, очевидно, че хоризонтът, който трябва да се изработи, който трябва да се даде на този конгрес като насока и като визия. Трябва да изработи алтернатива на сегашния модел и начин на управление на държавата. Този модел трябва да включва не само усвояване (или присвояване, както прави ГЕРБ) на европейски фондови средства, които може да изчезнат след 2021 г. , а перспективи за развитие на икономиката и използване на силните страни на България като природа, природни ресурси и всичко онова, което може да ни създаде относителни предимства в общоевропейски и по-глобален план. Ние имаме нужда от външни инвестиции в държавата. Нужни са повече възможности пред бизнеса и държавните предприятия, повече приходи, с които да правим по-силна социална политика, по-стабилно здравеопазване, и по-силно образование. Защото всичко това струва пари. Разбира се, искаме да предложим алтернатива на всичко това, което се случва в държавата посредством администрацията, която стана една послушна, подчинена администрация, сраснала се с ГЕРБ. Вместо да служи на хората, тя се интересува от оценката на своя повелител, който тя преизбира за определен период от време. В същото време данъкоплатците не получават това, което заслужават като услуги и отношение от тази администрация. Това нещо може да се промени, като се освободи администрацията от бремето ГЕРБ, от този модел и от страховете за своята лична перспектива като хора и семейства.

- Загубил ли е председателят на БСП Корнелия Нинова доверието на Националния съвет?

- Очевидно, че вътрешнопартийният дебат, който навън се представя като конфликт, е нещо, което от години е обичайно състояние. Т.е. това е вътрешнопартийната дискусия, която се води, без значение дали е на по-висок или по-нисък тон. По-важното е, че няма как да има претенция за власт, без да си си оправил вътре в партията отношенията с тези, с които ще поискаш властта. В това отношение трябва да се поработи доста, ако искаме тази заявка да звучи убедително.

- В каква насока трябва да работите?

- Първо - свиване на вътрешнопартийните ежби и акцентиране на дискусията по едни или други приоритети. И по-скоро по отношение на стила и начина на работа на по-широка основа. Защото това, което трябва да направим е не само да кажем кои са баджанаците, а да поставим нещата и в по-голяма дълбочина как така се е стигнало до тяхното назначаване, те компетентни ли са да бъдат на тези позиции и най-важното - какви резултати са постигнати вследствие на тяхното назначаване. Т.е. да се обърне внимание те каква работа са свършили, това добре ли е за съответния град, министерство, община, или не е добре и има ли данни за нарушаване на закона. Това е по-същественото, като трябва ясно да кажем, че ние във властта ще спазваме закона, ще следваме конкурсната процедура, конкурсното начало, и хората ще отговарят на квалификациите за позициите, които заемат.

- Защо БСП изглежда твърде беззъба опозиция? От какво се притесняват депутатите ви?

- По-скоро въпросът е защо не се задълбочаваме в конкретиката и същината на проблема, за да кажем ние какво ще правим и какво няма да правим, а оставаме на ниво анализи и констатация на ситуациите. Т.е. вървим след събитията. Коментираме ги и казваме колко са лоши. Очевидно, обаче, хората искат да чуят от нас като партия, която има претенции да управлява държавата и техните съдбини и какво ние ще правим и какво няма да допускаме като грешки като тези, които прави ГЕРБ. Затова всички тези квалификации звучат като мантра и започват да втръсват. Защото няма лош ГЕРБ или добра БСП, а има политика, която води до резултати и политика, която води до никъде. Очевидно, че моделът „ГЕРБ“ не води държавата на никъде. Този ръст от 4%, който цитира Цветан Цветанов, и с който се хвалят, не е следствие на последните 6 месеца управление на това правителство, а е резултат от направени преди години инвестиции, които в момента дават тласък на икономиката. Това е видно за тези, които познават икономическия процес. Тези, които не го познават, могат лесно да се хванат на тази въдица, че ГЕРБ за 6 месеца са постигнали 4% ръст. Това са процеси, които не зависят от едно или две правителства, а протичат много по-дълго време.

- Като председател на групата на БСП в СОС ще ви попитам защо поискахте Законаът за устройство и застрояване на Столична община да мине на обсъждане и в комисиите на СОС преди да се разгледа в Народното събрание?

- Промените, предложени от главния архитект, ги обсъдихме на организираната от нас през лятото дискусия, в която взеха участие архитекти, инвеститори, строители и заинтересовани граждански организации. След това някой някъде прави допълнително промени, без да се обсъдят и да се преценят къде са силните и слабите моменти, къде и какви вратички се оставят в закона, за да може някой да се възползва в бъдеще от тях. Но окончателният вариант, който внесоха от ГЕРБ в парламента, никъде и пред никого не е представян публично. Нормално е Столичният общински съвет и неговите комисии да се запознаят и да подложат на обсъждане направените промени в закона. Защото той е водещ в работата както на общинските съветници, така и на администрацията на Столична община. В рамките на тези обсъждания може да възникнат предложения, които да бъдат отразени при работата по този закон в парламентарните групи и комисии на НС. В БСП тази седмица има експертни вътрешнопартийни дискусии, след които да излезем с наши предложения и виждания, които ще представим както в Столичния общински съвет, така и в Народното събрание. Те ще формират позицията на парламентарната група на „БСП за България“.

- Макар да не са минали тези дискусии, можете ли предварително да кажете какви са Вашите забележки и становища по закона?

- Нека да минат тези наши обсъждания и ще ги обявим официално. Това, на което ще държим много, е да се намери решение на един проблем, заложен в зората на демокрацията, който се отнася до реституцията на земеделски земи в реални граници във вече урбанизирани територии. Това създава конфликт между граждани и частни инвеститори. Те са в правото си да реализират своя инвестиционен интерес. А на гражданите не им допада идеята да се строи в междублоковите пространства. Едно от възможните решения е да бъде създаден фонд „Благоустройство“, който да се попълва с част от таксите за разрешителни за строеж. Този общински фонд да послужи за обезщетяване и за изкупуване на терени, попадащи в зелени площи или превърнати в УПИ-та с разрешение за строеж. По този начин ще можем да защитим обществения интерес, но и да удовлетворим този на инвеститорите. Това ще бъде и едно от предложенията ни, защото общината няма политика в тази посока.

- Много шум се вдигна около предложението за нова наредба за обществения ред в София. Има ли смущаващи за вас моменти в нея?

- Това, което ни притеснява, е разширяването на правомощията на кмета да разрешава или не един или друг граждански протест или да го премества на някое безлюдно място. Разбирам, че на прага на европредседателството страхът да не се изложим пред чужденците е огромен. Да не би да започнат масови протести на различни ключови места в града и той да бъде блокиран. И това да предизвика смут у чуждестранните делегации, които постоянно ще питат какво се случва и защо.

- Зелената зона в София се разширява във все повече райони. Ще реши ли това проблема с паркирането в центъра или ще го премести в околността на новоурегулираните райони? Какви решения предлагате на проблема с препълването на центъра с автомобили?

- Целта на Центъра за градска мобилност е да акумулира повече средства, но не решава никакъв проблем. Ако вървим към концепцията „зелен град-зелена София“ и към разширяване на пешеходната зона, трябва да започнем да мислим по малко по-различен начин. Трябва да бъдат изградени подземни и наземни паркинги, за да може да освободим улиците от автомобили. Тези паркинги ще ги администрира пак ЦГМ. По този начин ще намалее и замърсяването на въздуха.

- Искате заместник-кмет по сигурността, какви са основанията за подобно искане?

- В рамките на последните няколко години Европа стана обект на множество терористични атаки и никъде никой не е защитен. Включително и ние сме потенциална мишена. Бежанската криза, това което се случва на границата на ЕС и проблемите с пропускливостта на нашата граница, също усложняват обстановката в столицата. София ще бъде център на Европа в първите 6 месеца на 2018 година. Всичко това налага по-добра координация на специализираните служби и Столична община. За целта е нужен експерт по сигурността, който има опит в опазването на обществения ред.

- Обявихте, че започвате подготовка за следващите местни избори през 2019 г. Казахте и че ще търсите софийският Румен Радев. Това означава ли, че ще заложите на непартийна кандидатура и не се ли притеснявате, че и един такъв кмет би се опитал да се еманципира от БСП, както го направи Румен Радев?

- Формулата, която избрахме за президентската кампания, считам за успешна. Целта беше да излезем извън периферията на БСП и успяхме. Румен Радев привлече много хора със своето поведение, харизма и послания. София е трудна територия за БСП. Причините са много, включително и идеологическите противопоставяния. От тази гледна точка, търсим личност, която да спечели доверието на хора извън електората на БСП. Това може да бъде архитект, строителен инженер, а защо не и IT специалист. София се стреми да се превърне в дигитална столица, защо експерт от тази област да не я управлява?

Нашият гост

Калоян Драгомиров Паргов е роден на 13 юли 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска езикова гимназия с английски и испански език. Висшето си образование получава в УНСС със специалност “Международни отношения”. Магистър е по “Европейска интеграция”. Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Председател е на Градския съвет на БСП в София и на групата общински съветници от БСП в Столичния общински съвет. Член е на Изпълнителното бюро на партията.