Калоян Паргов, председател на БСП-София, пред „Труд“: В ГЕРБ има страх, БСП играе за победа

Дни преди заседанието на конгреса на БСП основната интрига е Сергей Станишев ще намери ли място в листата на левицата за евроизборите. Националният съвет на партията гласува отношението към Истанбулската конвенция да е един от критериите за влизане в листата. Станишев твърдо стои зад конвенцията, която от БСП категорично отказаха да подкрепят. За интригата около листата на левицата за евроизборите, както и за местния вот и амбициите на БСП за отвоюване на кметове от ГЕРБ разговаряме с Калоян Паргов.

- Г-н Паргов, ГЕРБ казаха, че имат амбицията за 7 мандата на евроизборите. Каква е амбицията на БСП?

- Нашата цел е БСП да бъде първа политическа сила на изборите през май. А броят на мандатите е въпрос на математически изчисления и преизчисления. Естествено, колкото повече представители имаме в Европейския парламент, толкова по-ефективно ще можем да реализираме леви политики, в полза на България. А е важно и да дадем нашия достоен принос към политическото семейство, към което принадлежим като член на ПЕС. Тези избори са залог за бъдещето на Европейския съюз.

- Как тълкувате думите на премиера Бойко Борисов, че БСП диша във врата на ГЕРБ?

- По-скоро има страх, че БСП не само доближава, но и задминава ГЕРБ, според данните на социолозите. Тази положителна тенденция не бива да ни отпуска, това е много опасно. Видяхме какво ни се случи през 2017 г. и се надявам да сме си научили урока. Има и един скрит вот, който социологическите проучвания не го ловят.

- За кой скрит вот говорите?

- Това е административно-корпоративният вот, който е част от изборния инструментариум на ГЕРБ. Този вот излиза наяве едва в изборния ден.

- А кой владее циганските гласове?

- Последните десетина години, наблюдавайки ромския вот в различни секции в страната, не можем да кажем, че това малцинство гласува устойчиво в определена посока. Много по-притеснителна е тенденцията на ислямизация на тази общност, която, от гледна точка на сигурността на държавата, е много опасна. Институциите трябва много внимателно да следят този процес и заплахите, свързани с него.

- Ясни ли са вече критериите, по които ще бъдат номинирани кандидатите за евродепутати на БСП?

- На заседанието на конгреса на 26 януари, заедно с отчета на сегашните евродепутати, ще приемем платформата, с която ще се явим на изборите за ЕП. След това ще започне процесът по номиниране. А крайното решение за подредбата на листата ще бъде взето от Националния съвет.

- Чия беше идеята отхвърлянето на Истанбулската конвенция да бъде един от критериите?

- Трудно мога да кажа чия персонално е била идеята. Това е решение на партията ни. Темата дълго време беше в дневния ред на обществото, но след решението на Конституционния съд вече не е актуална.

- Лидерът на ПЕС Сергей Станишев е гласувал „за“ конвенцията. Това означава ли, че той няма да намери място в листата на БСП за евроизборите?

- Не мисля, че Истанбулската конвенция може да бъде основният препъникамък. Има решение на Конституционния съд и самият Станишев заяви, че ще се съобрази с това решение. Т.е. това не може да бъде водещ критерий. Според мен водещ критерий би следвало да е отстояването на националните интереси, така както стана при обсъждането на пакета „Макрон“. Това е и най-важният критерий за оценка за свършената работа през изминалия мандат. Когато един евродепутат е допринесъл за решаване на един или друг проблем на българските граждани в рамките на Европейския съюз, тогава неговата кандидатура ще бъде оценeна положително.

- На какви хора ще заложите за Европарламента?

- На такива, които имат желание и хъс за работа, които са доказали, че могат да отстояват позиции и прокарват политики. Ако говорим за конструкцията на листата, трябва да има приемственост плюс нови лица, включително и такива, които имат европейски и световен опит. А Националният съвет ще реши кой на коя позиция да бъде поставен.

- Пак ще попитам, възможно ли е Станишев да не намери място в листата на БСП за евроизборите?

- Всичко е възможно, но да не стигаме до крайности и абсурди. Важно е след подреждането на листата да влезем в предизборната кампания единни и мотивирани за успешно представяне на евроизборите. Има няколко риска пред нас преди тях. На първо място са конфликтите в национален, регионален и местен план в партията, без значение от какво са продиктувани те. Вторият проблем е листата – т.е. как излиза БСП след подреждането й. Винаги след него е имало радостни, сърдити, доволни и недоволни. В крайна сметка трябва да осъзнаем, че такава е била волята на членовете на Националния съвет, които са били натоварени с избора. Третото нещо, което е много важно, е каква ще бъде риториката на БСП в предизборната кампания. Не е добре да попаднем в ситуацията от 2017 г., когато ни вкараха в калъпа на антиевропейска партия.

- Какво имате предвид?

- Чисто статистически 60-65% от българите имат положително отношение към ЕС и това трябва да се има предвид. Важно е в тази кампания да кажем каква Европа искаме. Не Европа на две, а от вторник и на три скорости, не на двойните стандарти на храните и детските стоки, не Европа със сегашния регионален дисбаланс, не Европа, разделена на централна и периферна част. „Да“ за една силна Европа. Европа, в която всяка нация има своето място и роля. Европа, която е глобален фактор. Европа, която може да отстоява интересите си и да бъде равностоен партньор на големите играчи като САЩ, Китай и Русия. В момента Европа е доста слаба и трудно може да влияе на един или друг световен процес.

- Защо твърдите, че от вторник Европа е на три скорости?

- Договорът за сътрудничество между Германия и Франция създава нова геополитическата ситуация. Това се случва на фона на неясната развръзка от Брекзит. Европейският съюз се променя при това в посока, която не е ясно дали е благоприятна за България и за българските граждани. Точно за това е важно присъствието на българските социалисти в ЕП.

- Ясно ли е вече какво ще е съотношението между партийната и гражданската квота в листата ви?

- Това ще бъде решено на заседание на Националния съвет. Със сигурност Изпълнителното бюро ще направи предложение. Ще има място и за гражданска, и за коалиционна квота. Какво ще е разпределението, предстои да се реши. Нормално е едно от местата в първата петица да е за гражданска квота. Това винаги сме го правили.

- Коректни ли ще са паралели между представянето ви на евроизборите и прогнозата за резултатите ви на местния вот?

- Европейските избори са завръзка, а не развръзка. Развръзката ще дойде на местните избори. Европейските избори са и тест дали страната ще тръгне към предсрочни избори, т.е. дали сегашното управление е достатъчно легитимно. Ето защо е важно представянето на евроизборите. Резултатът от тях ще е в основа на подготовката за местния вот, който за повечето хора е по-важен от този за ЕП. На местните избори БСП трябва да си върне позициите, които загуби през 2015 г. и да разшири влиянието си в местната власт. Имаме амбиция да ликвидираме монопола на ГЕРБ в областните градове.

- Приемате ли тезата на проф. Михаил Константинов, че ако ГЕРБ и Обединени патриоти имат повече спечелени мандати от БСП и ДПС, няма основания за предсрочни избори?

- Това е удобна формула, но тя дава математически, а не политически аргументи. През 2016 г. Борисов направи грешката да каже, че ако загуби президентските избори ще си подаде оставката. Сега надали ще я повтори. Друг е въпросът, дали патриотите, които днес са всичко друго, но не и обединени, ще спечелят и един мандат. Целта на подобни твърдения е да се запази властта на всяка цена. Ще се правят всякакви аритметики, за да се легитимира продължаването на мандата им.

- Набелязани ли са вече градовете, в които БСП иска да има кметове, защото в момента левицата няма в нито един от областните градове?

- Амбицията ни е да се върнем в мача, не само в София, но и във всички областни градове.

- Не си спомням кога БСП е имала кмет на София.

- БСП не е имала кмет на София, но е била първа политическа сила през 2003 г. и е имала районни кметове през годините.

- Кои са областните градове, в които БСП иска властта?

- Във всеки областен град. БСП е национално представена масова партия със структури във всяко населено място. Има региони, в които организациите са в по-добра кондиция, в други има организационни слабости, но навсякъде ще търсим максимален резултат.

- И все пак, не може да не сте набелязали градове, в които имате шансове.

- Анализът все още не е завършен, защото последен тест ще бъде резултатът от европейските избори в областните градове. Заради миграцията към големите градове през последните 30 години в тях са съсредоточени много гласоподаватели и на първо място е София. Не случайно ГЕРБ са си поставили за цел да държат електоралния ресурс, като владеят местната власт точно в областните градове. Това им даваше основание да се чувстват спокойни и стабилни. Ето защо ерозията на доверието в ГЕРБ в София е показателна и знакова – от София започна възхода им. Загубата на позициите им в столицата ще поведе ГЕРБ към краха им.

- Имате ли вече яснота на каква формула ще заложите на местните избори в София – на чисто партийна кандидатура или ще повторите играта с президента?

- Формулата, на която заложихме през 2016 г., даде своя резултат и успяхме. Дори още на първи тур в София победихме ГЕРБ. Трябва да призная, че това надхвърли очакванията ни. Очаквахме добър резултат, който да даде своя принос за достигането до балотаж, но не и чак да ги победим. Това показа, че форматът има предимства и ще работим на тази база. Преди 2 години обявихме, че тръгваме в тази посока, че ще търсим кандидатура тип Румен Радев. Не, разбира се, 1:1, със същите качества, пол и способности. Но човек, който може да вдъхне доверие на софиянци и да зададе нова посока за развитие на града. Мисля, че има не малко подходящи хора. През последните месеци все повече се увеличават желаещите да се включат в надпреварата за кмет на София с подкрепата на БСП. Това е показателно, че политическата ситуация предполага добри шансове за успех.

- Казахте, че има много кандидати, Мая Манолова сред тях ли е?

- Обсъждаме много имена. Като приключим с подреждането на европейската листа, през месец април предвиждаме да стартира процедурата по номиниране на кандидатите ни за местна власт - за съветници и кметове – общински, районни и селски. Всички, които са получили номинации, ще бъдат преценени и според това как са подпомогнали европейската кампания. Те ще имат възможност да се докажат в кампанията през май. След анализа на европейските избори, ще пристъпим към официалния избор на кандидатите, както е заложено в устава.

- Сергей Станишев каза, че ако го попитате, ще ви каже кандидатура за кмет на София, попитахте ли го?

- Той е член на градската организация, членува в една от основните партийни организации в район Възраждане. Така, че ще има възможност през април да каже мнението си. Ако го изрази публично – също ще го имаме предвид. Всички предложения са добре дошли.

- Работите ли вече по профила на номинациите за кмет на София?

-Отдавна приключихме тази процедура. Профилът е ясен – човекът трябва да е доказан мениджър, умеещ да управлява процеси и хора, доказан в своята професия. С отношение и към социалната проблематика. Все пак сме лява партия и това ще е решаващо да подкрепим даден кандидат, без значение колко близко стои до БСП. Има много хора, които не са членове на партията, но пък имат развита социална чувствителност и усет за справедливост. Профилът е насочен към професионалисти с добър административен, стопански и управленски опит. Все пак софийският кмет е четвъртият човек в държавата – след председателя на Народното събрание, президента и премиера. Да си кмет на столицата е по-различно от това да си кмет на друг град. Не малко кметове са споделяли тази констатация, защото в столицата си пред очите на всички институции и дипломатически мисии. Работата ти се оценявана ежедневно от хора, които имат изисквания и високи критерии за оценка и не е лесно да се отговори на техните очаквания. Виждаме как, особено през последната година, започна да се пропуква авторитетът на г-жа Фандъкова. Изпуска темпото и не успява да гарантира качество на извършваните дейности и това се отразява на отношението на софиянци към работата й. А тя не се изчерпва само с едно метро. То вече се счита от хората като нещо нормално, а не за голямо постижение. Хората искат да се премахнат дисбалансите в развитието на града – те са видими, особено между централната част и кварталите. Искат София да заприлича на европейски град в своята цялост, каквито са Виена, Берлин, Рим, Милано, Париж. Градове с добра инфраструктура и високо качество за живот, което е основният критерий за измерване на работа на кмета. На този етап качеството за живот в София не е задоволително. Не го казвам аз, такава е оценката, която чувам всеки ден от хората. Не е решен проблемът с детските заведения, не са санирани всички училища. Не е решен проблемът с трафика и паркирането. А мръсният въздух ни мори ежедневно, особено през зимните месеци. Общината уж беше готова с пакет от мерки, щеше да има „зелен билет“. Добре, че е вятърът - единственият фактор, която влияе върху чистотата на въздуха. Има още редица проблеми, които изискват сериозен подход и отговорно отношение, защото с „ремонт на ремонта“ и „контрол на контрола“ едва ли управляващите Столична община ще убедят софиянци, че си изпълняват задълженията и си вършат работата, за която са избрани.

- На миналите мести избори доста късно извадихте кандидатурата, поучихте ли се от тази грешка и кога ще бъдете готови с кандидат за кмет на София?

- Взехме си поука и започнахме да работим за местните избори още след парламентарните през 2017 г. Тогава пред софийския актив обявих, че започваме подготовка за местни избори, а много хора се изненадаха. Имам основание да благодаря на групата съветници за тяхната активност. Наистина се раздават и успяват да компенсират липсата на достатъчно съветници и да покрият всички теми в София с добро разпределение и дисциплина. Благодаря и на районите организации и председатели за активността. Разбира се, още много се очаква и желае от тях, защото тепърва навлизаме в решителната фаза. Ние работим активно от първия ден на мандата. Това се забелязва от ГЕРБ и видимо ги дразни, но това си е техен проблем. Решихме да компенсираме броя на съветниците – само 7 сме, с количество и качество на свършената работа в Столичния общински съвет. И резултатите не закъсняха. Хората ни се доверяват и все по-често ни търсят за решаване на проблемите им – от такива, които засягат целия град, до локални, но важни за хората от конкретния квартал или улица. През 2018 г. свършихме доста неща и положихме добра основа за 2019 г. Искаме да успеем да постигнем това, което сме си поставили като цели, за да се поздравим с подобаващ резултат на местните избори.

- За колко съветника се борите в Общинския съвет в София?

- Борим се за такъв брой съветници, който ще направи групата на БСП незаобиколим фактор в СОС. Фактор, който ще определи модела на управление на София. Местната власт има една специфика - дори да имаш кмет, без мнозинство в общинския съвет не можеш да управляваш. Тенденцията за БСП е положителна, но не искам да се ангажирам с конкретни прогнози. Амбицията на БСП е да направи пробив в София. Играем за победа. Вярваме, че можем да успеем, а колкото повече хора повярват, че промяната е възможна, толкова по-лесно ще постигнем тази цел. Това е най-голямото предизвикателство.

Нашият гост

Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. Завършил е Втора английска гимназия. Висшето си образование получава в УНСС със специалност международни отношения. Магистър е по европейска интеграция. Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Член е на Изпълнителното бюро на НС на БСП, председател на Градския съвет на БСП в София и на общинските съветници от групата на БСП Лява България в Столичния общински съвет.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта