Президентът Румен Радев направи историческо посещение в манастира „Йоан Бигорски“ в Македония

Оттук нататък хората от обителта са хората на президента, а той е техният човек

Всъщност, репортажът за двудневното посещение в Македония на президента Румен Радев трябва да започне отзад напред. И дори да спре там - накрая.

Защото в края на втория ден от визитата си президентът посети манастира „Свети Йоан Бигорски“, където го посрещна звън от черковните камбани, шпалир от млади мъже в миячки носии, женски певчески ансамбъл, също в носии, а хората бяха навсякъде- в двора, по стълбите, по коридорите на манастира, вътре в черквата. Никога не съм виждал толкова хора в Бигорски, а съм ходил толкова пъти. Те посрещаха с песни и радост държавния глава на България. По-късно, вече вътре в черквата, игуменът на манастира отец Панкратий щеше да каже, че с това посещение най-после е изпълнено завещанието на техния небесен покровител първият държавен глава, който ще престъпи прага на манастира в неговата хилядолетна история, да бъде от България. Без значение как се казва, само да е от България.

Заедно с президента бяха и двамата митрополити, които го придружаваха по време на посещението - пловдивският Николай и Старозагорският Киприан. Миг преди българските митрополити да се качат на стълбата към черквата, на раменете на Николай беше наметната наметка, бе му връчен жезъла и златния кръст на манастира. Стъпил на трона, той участва в каноническата церемония по посрещането... С колегата Любчо Нешков си подхвърлихме, че това, което се случва пред очите ни, е първото евхаристийско съслужение между представители на двете църкви... И че каквото и да е това, то е история.

Малко по-късно, когато пътувахме обратно за Скопие, в името на журналистическата прецизност попитахме в колата двамата дякони, много свестни и интелигентни момчета, помощници на двамата български митрополити- Ангел на Николай и Цветан на Киприан, какво всъщност се случи в черквата. Признавам, не съм като моя приятел Горан Благоев от БНТ, който знае отлично всички тези канонични понятия и церемонии... Каноническо посрещане, ето това се случи, казаха дяконите, което, според тях е само първата крачка към това, което много скоро ще последва в отношенията между Българската православна църква и Македонската православна църква. Защото инерцията вече е набрана, разпалена и подтиквана от монасите в Бигорския манастир и монахините от близката женска обител „Райчица“. А почвата е добра- новата атмосфера в отношенията между България и Македония, чийто връх - поне досега е Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев.

И понеже след малко ще трябва да пиша за политическата част на визитата на Радев, тук е мястото да кажа следното- след историческата визита в „Йоан Бигорски“, ситуацията се оформя така- оттук нататък хората от обителта са хората на президента, а той е техният човек. Просто вече те са свързани и тази връзка е много повече от протоколна, тя е на терена на духовното общение. Но тя задължава. Монасите и монахините ще очакват президентът да е тяхната опора и надежда, а те ще са неговият извор на вдъхновение и духовна сила. Ако някога тръгне за Охрид, ще е задължително Радев да мине покрай Бигорски и да покаже на хората с него това удивително място. Колко му е- пътят покрай манастира и река Радика е някогашният път за Охрид, е, не е магистрала, но пък е пълен с романтика. Президентът няма да сгреши, защото това е положението- монасите и монахините са неговите хора, а той е техният човек.

Пък аз си мисля, че ако някъде по върховете на българската политика към Македония има някакво функционално разпределение на „ресорите“, развитието на човешкото общуване и на духовните връзки, заедно с грижата за стабилността и сигурността на Македония и на България, биха могли да бъдат „ресорът“ на президента.

Да си призная, малко се огорчих, когато в програмата на посещението не видях предвидена среща с представители на българите в Македония. Май че няма български политики и държавник, отишъл в Скопие, който под някаква форма да не е разговарял с българите от Македония. Винаги съм смятал, че подобни визити на високо и най-високо държавно равнище, независимо от характера на програмата и резултатите им, са индиректен знак за българите в Македония , че България мисли за тях, че не ги забравя, че ги цени. Пък ако има директна среща, още по-добре. Съмнявам се дали организаторите на посещението на президента в Бигорски са очаквали такова посрещане, но толкова народ се беше събрал там, толкова хора искаха да го поздравят - него и двамата митрополити, че си дадох сметка, че и тази липсваща точка от програмата е изпълнена. И то как...

Иначе политическият дял на посещението си изпълни своята задача. Македонският домакин, президентът Георге Иванов го посрещна в двора на резиденцията във вилата „Водно“, където е и кабинетът му. Почетна рота, химни, знамена, както си му е редът. Но някога, през февруари 2002 г. Борис Трайковски за първи път изнесе церемонията по официалното посрещане на Георги Първанов на платото пред сградата на парламента в центъра на Скопие. Вярно, тогава кабинетът му бе на втория етаж в събранието, но така или иначе някак си остава привкус за известен страх от крайно нискорейтинговия Георге Иванов да се показва на публични места, пък били те и осигурени и охранявани както трябва. Мое впечатление, нищо повече.

Което не попречи на Георге Иванов да се държи сърдечно с българския си гост. Е, имаха някои разлики в становищата си, които проличаха на пресконференцията. Иванов предложи идеята България и Македония да подпишат Договор за стратегическо партньорство по подобие на тези, които Скопие има със САЩ и с Турция. Радев коректно заяви, че ще информира българското правителство за тази идея и то да реши дали я приема, или не. Един от дипломатите от състава на делегацията ми пошушна: при вече подписан Договор, защо е нужен друг? Спомням си много добре какво наложи подписването на Договора със САЩ. Когато през април 2008 г. Македония не успя в Букурещ да получи покана за членство в НАТО въпреки ангажимента на президента Джордж Буш, разочарованието в Скопие бе огромно. За да успокои Груевски и компания, Буш обеща двете държави да сключат Договор за стратегическо партньорство, в който САЩ да поемат ангажименти за стабилността и сигурността на Македония, каквито биха поели, ако тя бе станала член на НАТО. Един месец по-късно във Вашингтон Договорът вече беше факт. За неговата важност за македонците и за тяхната вътрешна стабилност мога само да съдя по трепета, с който те очакваха през миналата година, някъде по това време, дали новата администрация на Доналд Тръмп ще потвърди ангажиментите си. Е, дочакаха- вярно, не Белият дом, а Държавният департамент заяви, че Договорът за стратегическо партньорство остава в сила и че Македония няма от какво да се притеснява- ако има закана за суверенитета и независимостта й, ще бъдат задействани онези клаузи, които, са в хармония с прословутия член 5 от Хартата на НАТО.

Разлики видях и в тълкуването на задачите на смесената мултидисциплинарна експертна комисия на паритетна основа, която трябва да изчисти проблемите на образованието и историята. Георге Иванов препоръчва тя да не се връща толкова в миналото, а да гледа напред, като споровете и различията да се решават от академичните среди в двете държави. Радев пък даде да се разбере, че от отношението на Скопие към работата на комисията ще зависи и българската подкрепа за ЕС и за НАТО.

И нещо лично- огромен медиен интерес, но малко колеги от „моето“ кореспондентско време в Скопие- само трима-четирима, с които сърдечно се поздравих...