Камелия Тодорова: У нас дават орден, малко преди да умреш!

Преди за Русия бяхме Запад, сега е обратното

Отиваме към бездънна самота

Ако Еминем чуе родни рапъри, ще се погребе

- Камелия, с Филип Киркоров бяхте специални гости на една от големите руски телевизии по случай юбилея на руската мегазвезда Валерий Леонтиев. Как ви поканиха в известното шоу на Андрей Малахов?

- Идеята да го изненадат с моето присъствие всъщност бе на руската телевизия, защото същата година, когато получих гранпри на Златния Орфей, Леонтиев спечели първа награда на конкурса. Веднага се съгласих - никога не се колебая да отида до Москва или някоя от бившите републики, защото имам приятни спомени. Зад декорите на шоуто се срещнах с Филип и бях много изненадана от вниманието, което той ми оказа, така че сега с радост присъствах на неговия концерт в София и се надявам да продължаваме да бъдем в контакт, защо не и творчески.

- В шоуто изразихте съжаление, че в България на вас няма как да ви се случи такава кариера и честване, каквито има Леонтиев. Какво друго ви липсва?

- Отношението на културните институции, те никога няма да финансират такова честване, те ще чакат ние да си го направим сами и после да ги поканим, нали разбирате! Ако трябва да ме наградят с някакъв орден, то ще бъде сигурно преди да умра, защото обикновено у нас се раздават медали и ордени, когато човек е на възраст преди да почине. Мога да дам доста примери с актьори, писатели и художници, като това според мен е непочтено и неморално. Не се отдава почит за хората на изкуството - няма средства за тях и не искат да похарчат една стотинка за българския артист.

- Впечатли ли ви стандарта и лайфстайла на руските звезди?

- Въпреки всички катаклизми в последните 25 години хората там си пазят традицията, имат морал и най-вече обичат културата и не забравят артистите си. В Русия определено е по-лесно за изпълнителите. Стандартът е много по-висок, горе-долу е като в чужбина и разликата е огромна. Не е като едно време – преди, като отивахме там, ни смятаха за Запада, а сега ние вече смятаме, че там е Запад.

- В студиото на „Пусть говорять” Филип Киркоров няколко пъти скандира – България - Русия. Смятате ли, че той може би е най-добрият посланик на страната ни там, защото винаги подчертава, че е българин?

- Да, смятам, но имахме и още един голям посланик в Русия – Бисер Киров, който също работеше с телевизията не само като певец, но и с правенето на шоу програми, той дори имаше и детско предаване там и направи много неща.

- Киркоров е споделял болката си, че хубавата българска музика е изместена от чалгата. Говорихте ли на тази тема с него и защо стана така според вас?

- С него си говорихме най-вече за приятелството и за това как се оцелява в днешно време, за това колко е трудно всъщност да сглобиш голямо шоу като неговото. Бях много изненадана, че Филип много харесва моята музика и това, че не сме си говорили досега и не сме се срещали - не значи, че не ме познава. Каза ми още, че много харесва, че не се отказвам и продължавам да работя и да правя стойностна музика. Относно чалгата ми е трудно да коментирам тази тема с две думи, тъй като част от българския шлагер наподобява чалга, но само като музика, защото навремето текстовете нямаха нищо общо с техните. Въпросът е, че след като отвориха границите със Сърбия, Македония и т.н., всички хора, на които им бе забранено да слушат тази музика, изведнъж се отприщиха. Оказа се, че тази музика е чудесна за маса, за празници и за заведенията, а през 92, 93-та година с медийната поддръжка на Слави Трифонов и „Каналето” се започна една пълна подкрепа на този тип жанр.

- Сега рапът и хип-хопът се радват на по-голяма медийна подкрепа и комфорт. Допада ли ви тази музика?

- Родните рапъри си въобразяват, че ние тук сме Бронкс, обаче ако Еминем им чуе текстовете, сигурно направо ще се погребе! Рапът не се е появил ей така, това е един тип музика на протеста и музикантите в Бронкс например протестираха с такъв тип музика, чак след години рапът доби по-комерсиален оттенък.

- Какво ви впечатли най-силно по време на престоя ви в Русия?

- Аз нямах време, бях само за три дена, а и имах 38 градуса температура, но въпреки това излязох два пъти да се разходя в парка. Все пак успях да хапна руски борш, опитах блини, купих си руски бонбони, сельодка и хайвер - така че не мога да се оплача. Изключително съм очарована от това как се променя Москва, като град и като архитектура. Ние тук се чудим как да махаме градинките, а те се чудят как да правят нови! Например целият хотел „Украйна” е съборен, за да се направи парк. Такова нещо у нас никой няма да направи!

- А какво ви се иска най-много да можехте да промените в България?

- И да искам - нищо не мога да променя. Аз вече 25 години се опитвам все нещо да променя, особено по отношение на начина, по който се развиват образованието и културата, обаче никой не ме чува... В момента работя върху себе си, създавам музика и поддържам темпото и ритъма, за да не се загубя някъде. Имам две нови песни, но трябва да събера средства, за да направя клипове.

- Коя е темата, която ви вълнува най-силно?

- Всичко ме вълнува. Скоро слушах дебат дали българинът е свободен, или не. Моето мнение е, че не е свободен, защото ние сме абсолютно политически зависима държава. Нас все ни управлява някой отвън, което е катастрофално, защото така нашата идентичност постепенно изчезва. Изчезват традициите в България и вместо тях започват да се честват европейски традиции, което не мисля, че е правилно.

- За джаз музиката почти няма място в ефира...

- Така е, въпреки че това, което пея на български, няма нищо общо с джаз, защото пея различни видове поп музика, но са ми сложили този етикет. Публиката разбира този музикален език, защото той е много по-въздействащ и емоционален, но в момента специално младата публика е увлечена по рападжийските мръсотии, защото това, което те поднасят като текстове, наистина са мръсотии! Аз например не мога да си представя, че може да ме поставят на едно и също място заедно с Криско! А пък Криско вече смята, че аз не мога да му стъпя на малкия пръст. (Смее се.) Ето това е, което е реалност!

- Вие бяхте участник във „Вип брадър”. Кой е най-хубавият ви и най-неприятният спомен от това шоу и имате ли фаворит в новото издание?

- Нямам неприятен спомен. Чувствах се идеално там – тренирах си, разхождах се, почивах си и не се мешах в скандалите, защото не ми е работа. Не обичам скандали и да се карам с хората. От новия сезон харесвам Ваня Щерева, но като цяло не мисля, че „Вип брадър” е голямото шоу на България, аз по-скоро се интересувам от музикалните шоу програми, които въпреки усилията на нашите продуценти са на едно ниско ниво, както организационно, така и екипно. В смисъл - в тях има много лоши изпълнители и неадекватни ментори, което е лошо за телевизионния зрител. Просто няма жури, за което да кажа - свършиха си работата! Те не си я вършат работата, като в повечето случаи пренебрегват добри гласове, а пускат хора, които имат някаква биография. Каква – например нещастно семейство, счупен крак, или паднал и си ударил главата... Съжалявам много, но това не са истории на изпълнители, защото в тези формати трябва да се гледа само дали можеш да пееш, или не можеш.

- Бихте ли написала автобиография и как бихте я озаглавили?

- Не бих написала, може би някой друг може да я напише, но бих написала нещо за себе си, но няма да има автобиографичен отзвук, по-скоро ще бъде роман. Може би заглавието ще е „Въображението на Камелия”.

- Интересно би било и „Мъжете на Камелия”!

- Не! (Смее се.) Не съм мъжемелачка.

- Кой е най-лудият ви и запален почитател?

- Обикновено по мен си падат луди хора, при това истински луди, така че... (Смее се.) Те имат смелост да ми се обадят, да ме заговарят и да ме гонят да искат автограф. Нормалните хора, като че ли нещо ги респектира в мен и не смеят да ми се обадят и да си признаят, че ме харесват, обаче лудите го правят от раз. Имала съм много такива случки. (Смее се.)

- Филип Киркоров ви представи, като българската Шарън Стоун и каза, че всички родни мъже са били влюбени във вас. А кой е най-хубавият комплимент, който сте получавала?

- Най-хубавият е от Стоянка Мутафова, която каза, че съм едно съкровище в българското кино. Такива хубави думи за мен не бях чувала нито от мъж, нито от когото и да било. Това беше преди доста години, когато тя ме беше гледала за пореден път в „Търновската царица” и каза, че няма друга такава въобще родена в България. Аз получавам всеки ден комплименти, за което благодаря на Господ, но за този професионален комплимент бях най-щастлива.

- Не криете, че вярвате в прераждането. Какво ви дава увереност?

- Абсолютно убедена съм, че има прераждане. Имаме един приятел - Петър, който е фотограф и идва редовно да посещава майка ми. До преди 5-6 години играехме карти с него и майка ми, но тя получи лек удар и забрави как се играе на карти и сега не обръща толкова внимание на моето идване и на това на децата ми, колкото когато той се появи. Като го види и нейното лице веднага грейва в усмивка. Например аз я карам безуспешно цяла година да излезем навън, но идва Петър и само казва - Стойче, здравей, хайде да те водим на разходка - тя веднага е готова! Цяло лято от година не мога да я накарам да излезе от вкъщи, а той веднага! Това за мен беше направо сензация и Петър ми каза, че според него това е от предишен живот. Тя наистина не може да се сети кой е като име, но като го види и просто грейва. Той е едно младо и интелигентно момче, приятел на моите деца.

- А усещала ли сте божия помощ?

- Да, според мен Бог не пуска майка ми, може би, ако беше някой друг на нейното място, щеше да си отиде, но Бог я пази. Тя беше един изключително работлив и енергичен човек, който не се спираше да чисти и да готви - гледаше всички хора около себе си - баща ми, бабите, лели, всички ги отгледа и ги изпрати и тя сега вече остана сама от рода, за съжаление е болна от 5 години, но Господ си я пази отгоре. Вече е на 92 години.

- Предсказвали ли са ви бъдещето?

- На мен лично – не, но едно време майка ми е ходила при Ванга, тя й познала много неща. Предрекла й, че ще роди момиче и казала да се радва, защото ще има едно красиво дете, което ще бъде и много талантливо.

- Какво за последно ви накара да се разплачете?

- Обикновено трудно плача... ако ми се плаче, просто започвам да пея.

 

Нашият гост

Камелия Тодорова е сред най-големите имена в българската музика, въпреки че в продължение на години градеше кариера в Германия. През 1985 г. Камелия издава първият си сингъл там - Bursting at the Seams, записана с легендарния барабанист на „Куин” Роджър Тейлър. Певицата признава, че след завръщането й в България е било много трудно да се наложи отново заради промененото отношение към нея, но успява да спечели признанието на колегите и любовта на публиката. Вечно зелени остават хитовете й – „Не ме гледай така, момче”, „Прошепнати мечти”, „Да е влюбен този свят”, „Чакам те сутрин рано”, „Теменуги” и др. Певицата е носителка на Златен Орфей през 1980 г., както и на много други отличия. Красивата изпълнителка е от малкото родни музикални звезди, които успяват да се наложат и в киното, като най-голяма популярност й носят ролите в „Търновската царица”, „Прилив на нежност” и „Бон шанс, инспекторе!”. От брака й с бизнесмена Майкъл Кунстман Камелия има две близначки Мириам-Ребека и Рахел-Лилия, родени на 25 юли 1984 година.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта