Наскоро Стоян Копривленски стана претендент за световна титла

Хората виждат само върха на айсберга, а нямат представа колко е трудно, казва боецът

Кикбоксът ме избра, а не аз него – казва Стоян Копривленски, който наскоро спечели претендентския турнир за световната титла при професионалистите.

На галавечер в Холандия 23-годишният боец бе безапелационен - записа две победи за около час, за да ликува в най-престижната верига на планетата „Глори“.

За „загрявка“ бургазлията нокаутира още в първия рунд бразилеца Юрк, а после се справи и с големия фаворит Тиджани Безтати (Мароко), който не познаваше поражение до момента.

Всъщност 2017-а се оказва доста успешна за младия талант. През пролетта той покорява за първи път и световния връх на муай-тай при аматьорите след тридневна битка.

„Много бях щастлив, защото сбъднах една от детските си мечти – казва шампионът. – Участвах за шести път на световно първенство, но досега титлата все ми се изплъзваше - оставах втори, трети.”

Преди обаче да се захване с бойни спортове Копривленски тренира 5 години футбол. Но бил слабичък и искал да заякне, без да има никакви амбиции да става шампион. Идеята била подкрепена от баща му, но не и от женската част на семейстото. „Баба ми все казваше: „Хайде, не дойде ли време да се откажеш“ - разкрива боецът. - Но апетитът идва с яденето. Аз се чувствах много комфортно на ринга и изобщо не исках да спирам. А когато дойдоха успехите близките ми бяха безумно щастливи. Те станаха и най-голямата ми мотивация да продължа.“

И както всеки голям спортист Копривленски също има период, в който мисли за отказване. Перспективата да се занимава с кикбокс в България не му дава особено голяма финансова сигурност. Приятел обаче с бизнес в Холандия го свързва с едно от светилата в кикбокса Майк Пасение. Още от първия лагер треньорът забелязва качествата на българина, предлага му професионален договор и Копривленски става част от най-престижната школа в света „Майк Джим“.

„Разликата в подготовката е от тук до небето – споделя шампионът. - В България работя само с един треньор, а там с петима. У нас разполагам и с един спаринг партньор, а в Холандия са 20. Несравнимо е!“

Макар че момчето от Бургас дължи изключително много на първия си наставник Димитър Топалов, който го формира и като личност, в Страната на лалетата той получава много и от Майк Пасение.

„Състезателите си Майк рядко поощрява, а критиката му е градивна – разкрива Копривленски, с прякор Снайпера. - И винаги изисква да излизаш на ринга на 100 процента.“

А прозвището боецът получава не случайо, а заради изключително точните си удари. Завидната си форма обаче дължи и на неуморните тренировки съчетани със строг режим на хранене и спане. Всяка сутрин става в 6 ч, а час по-късно вече е в залата. Следват минимум 2 часа на усърдни занимания, а следобяд сценарият се повтаря.

„Много се работи върху експлозивността, бързината и силата на удара – споделя Стоян. – Всеки един мускул е важно добре да е развит. Дори този на врата, за да може да издържаш на големите удари.“

А в менюто на състезателя преобладават чистото месо, плодовете и зеленчуците, както и млечните продукти.

И въпреки че, спортът изисква много лишения, по пътя на Стоян върви и неговият 14-годишен брат Мартин. В деня, в който баткото печели претендентския турнир в Холандия, тинейджърът триумфира на първото си републиканско по мауй-тай.

„Той стана шампион по обяд – казва Копривленски. - Чухме се, поздравих го. А неговият успех ми даде допълнителен стимул. Часове по-късно аз също станах станах първи в Холандия!”

Сега сърцето на Стоян е изцяло отдадено на спорта, а с убедителните си изяви на ринга извън България има и финансова стабилност. Независимо от това момчето не е загърбило и образованието си. В момента завършва Военоморското училище със специалност корабоводач, т.е. в бъдеще ще може да управлява кораб.

„Засега съм се качвал само на малки корабчета, а на големи – тепърва ми предстои - казва с усмивка Копривленски. - Доста е трудно да съчетаваш образованието и спорта, тъй като съм постоянно по лагери или състезания. Но успявам. Отстрани изглежда сякаш всичко е много лесно. Хората виждат само върха на айсберга, но не знаят колко усилия ми струва, за да стигна дотук. Но съм щастлив от победите си, рингът ме е грабнал, а за момента спортът е моя начин на живот!”