Морският Дон Кихот, който се бори с истински бедствия,но и с вятърни мелници-бюрокрация и чиновници, в най-трудния и тежък мъжки занаят. И който няма своя Санчо Панса и носи сам доспехите си. Това са били най-точните медийни попадения за образа на капитана -легенда от Варна Никифор Герчев, който на 82 години получи заслужено и престижно признание.Той е единственият българин досега, номиниран за наградата на Международната морска спасителна федерация (IMRF) за цялостен принос.

“Като чуя за кризисен щаб, който не е от експерти, а от служители, ми притъмнява, щом се произнесат: процесът е неуправляем”, казва капитанът, врял и кипял в морски инциденти. Участвал е в над 25 критични и сложни ситуации без предизвестен край и е допринесъл за спасяването на над 250 живота. Затова често повтаря, че спасителят по море не е като спасителя на плажа, герой от летните репортажи. Морското спасяване е колективна работа, часовников механизъм, в който, ако едно болтче не заработи, всичко пропада. Първият час за реакция е златен, а участието със сърце и душа дава успех. “Когато отивате на такава операция, трябва да тръгнете с мисълта, че брат ви е там, дъщеря ви е там, баща ви е там бедстващ. Нямате ли такъв хъс, няма надежда”, казва той на своите момчета доброволци.

Много са морските операции, в които лично е участвал и ръководил - със закъсалите кораби “Бяла”, “Обзор”, “Полиникис”, “Добруджа”, “Самоков” при Иличовск, “Мехмет Аслан” при Бургас, “Дряново” при Босфора, кораба-легенда “Радецки” на пристанище Русе. Един от най-тежките инциденти е с изваждането на потъналия български кораб “Балкан” през 1968 г. край сирийското пристанище Латакия, натоварен с 3100 т гниещо жито, отделящо сероводород и циановодород, в близост до отходния канал на града и при 40 градуса температура. Тогава той и екипажът гребали с лопати отровния товар, с маски и голи до кръста. Всички оцелели с изключение на машинния боцман, който поради самонадеяност загинал нелепо.

Голямата драма по Черноморието през миналия век е свързана с танкера “Ерма” до пристанище Варна, на борда който на 23 юни 1977 г. огромен пожар и близо 100 взрива на косъм не хвърлят града във въздуха. Денонощната спасителна операция, в която рискуват живота си стотици огнеборци, военни, моряци и водолази, се ръководи от началника на Националната служба „Противопожарна охрана” генерал Илия Дончев и от кап. Никифор Герчев като шеф на Морско спасителната аварийна служба към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата. По-страшна е следващата 1978 година, когато 65 души намират смъртта си в езерото между двата бряга на Белослав след събор,заради внезапно потъналия стар понтонен мост, по който стотици бягат, за да хванат отсрещния влак за Варна. Жестока трагедия с много жертви,в ъпреки голямата спасителна операция продължила две денонощия. Мостът се обръща и затиска като в капан хората сред ледените води, връща тежките спомени капитанът. За него истинските виновници са тогавашните местни управници, които не са послушали специалистите да махнат опасното съоръжение, а и не са осигурили охрана и ред. Но в затвора отиват двама морски старшини, които малко преди да рухне мостът, са го отворили, за да мине танкер.

Над 80 на сто от морските инциденти, катастрофи и беди са причинени от човешка грешка, но вината винаги я стоварват после на гърба на тези, които изкарват най-горчивия залък. Колко мъка има в това море, а най-голямото наказание са смърт и черни забрадки, които помня от малък, казва доайенът на морското спасяване у нас.

Роден в Бургас, едва 14-годишен е завършил централната морска школа на ДОСО и познава цялото крайбрежие от румънската до турската граница на пръсти. Той е създател и ръководител на доброволческата организация БУЛСАР, нещатен консултант на Националната следствена служба при заплетени морски казуси и сега въпреки напредналите години и след няколко сърдечни операции продължава да участва лично или с консултации в спасителни акции. Възпитаник е на ВВМУ във Варна. Офицер е от първия ешелон командири на брегови постове на ВМС. Уволнен е от военния флот по политически причини. Всички знаят, че е чепат характер, когато отстоява принципи, дисциплина и професионализъм . Тежко звучаха думите му “Оставете в покой тази братска могила” за потъналата “Хера” в Босфора през 2004 г., заради които го съдиха близките на загиналите от екипажа. Но го подкрепиха други почернени моряшки семейства, защото казва истината.

Голямата му битка срещу бюрокрация и началници в бранша си остава тази за спасителния кораб “Перун”, който искаха да продадат на чужденци или да нарежат на скрап. Сега е захвърлен, изоставен, но има шанс да възкръсне, вярва капитанът, който дава пример с румънците, които са ремонтирали спасителните си кораби, а поляците са построили нови с европейски пари.

 

Рицар на ордена на Финландския лъв

К. д. п. Никифор Герчев беше отличен миналата година с ордена “Рицар на Ордера на Финландския лъв”. Призът за цивилни и военни постижения и за неговия принос за защитата на човешкия живот на финландски граждани му беше връчен в НДК в София. Носител е на златен, сребърен орден, на наградата на фондация “Паница” за “Гражданска доблест” и още много отличия. Малко хора знаят, че той пише поезия.

“Морето-беше първата любов.

Обичах го! Живях сред него! Страдах,

и обладан от властния му зов,

с вълни се извисявах и пропадах”, е част от неговата “Изповед”.

 

За него

Голям опит и езикова култура

Огромна широта на познания в морското дело, в морското право, голям опит, висока езикова култура. Безспорната му експертиза в дейностите по търсене и спасяване на море и изцяло в областта на ликвидацията на кризи гарантираха винаги най-правилното насочване на разследванията, безпогрешна преценка на доказателствата и убедителни изводи. Особено ме е впечатлявала винаги дълбоката почтеност на кап. Герчев и непоколебимостта, с която отстоява разбиранията си.

Георги Илиев, бивш завеждащ отдел в Националната следствена служба

 

Само суперлативи за професионализма му

Човек с изключителен професионализъм, признат от международната морска общност.Създател е на доброволческата спасителна служба и сам е спасил живота на много хора. Да, чепат характер и остър език има, но в нашата система има много трески за дялане.

к.д.п.Тома Томов, председател на Организационния комитет на регатата “Тол Шипс”

 

Знаят го чак в Нова Гвинея

Бях на семинар в Генуа, когато щом разбра, че съм от България, колега от Папуа, Нова Гвинея, веднага попита за капитан Герчев. Заедно с него са работили по Международната конвенция за морско търсене и спасяване, както и по спасяването на потънал ферибот край Индонезия, в операцията, в която участва български капитан на кораб и доброволец на БУЛСАР.

Пламен Бонев, началник отдел “Морско-спасителен координационен център”

 

Заслужено признание

Лично съм щастлив, че е номиниран за най-престижната награда на морската общност. От 2006 г. заедно с него и с лидера на моряшкия синдикат се борим за спасяването на кораба “Перун” и срещу хората, които искаха да го ликвидират. Виновни все няма, но не сме се отказали, докато тези, които поименно знаем, не получат възмездие.

к.д.п. Богдан Богданов, председател на Българска морска камара