България вече има първия медалист от световно първенство по карате, две години, след като спортът стана олимпийски и влезе в програмата за игрите Токио 2020. 18-годишната Ивет Горанова шокира конкуренцията, като спечели бронз в дебюта си при жените на първенството в Мадрид. Българката направи 6 оспорвани битки, като по пътя до малкия финал победи лидерката в световната ранглиста Анджелика Терлюга (Украйна) с 3:1, после и италианката Сара Кардин, бивша №1 в света и Европа, с 1:0. А за бронза се справи и с японката Сара Ямада – 1:1 в редовното време и 3:2 съдийски гласа. Две седмици преди първенството обаче Ивет сваля категорията.

Защо свалихте категорията за мондиала, Ивет?

- Моите треньори го решиха две седмици преди първенството. Сметнаха, че на 55 кг ще се чувствам по-добре, и че тази категория ще подхожда повече на моя ръст, отколкото 61 кг. Оказаха се прави. Вече второ състезание съм сред най-добрите. След световното участвах и на силния турнир в Шанхай, където останах пета. Тези класирания ще ме изкачат и до 7-8 място в олимпийската ранглиста.

- Какви са шансовете ви за квота за Токио 2020?

- Много големи. Догодина имаме и директни квалификации, който ги спечели взима виза. Всъщност при нас е по-трудното да си осигуриш участие на игрите, отколкото да се бориш на самата олимпиада, където ще сме 10 състезателки в категорията. И още отсега си мечтая да стана шампионка.

- Вече веднъж шокирахте конкуренцията на световното, защо да не го направите още веднъж...

- Така е, всички ме познаваха. С италианката Сара Кардин, бивша световна и европейска шампионка, която победих на репешажите, имахме лагер преди това. Но никой не очакваше да сваля категорията и ще взема медал. Самата аз не вярвах, че ще стигна финалите. Но явно, това е било моето състезание. Нямах големи очаквания и нямаше какво да губя.

- Трудно ли свалихте килограмите?

Не, някакви си 4 килограма, което не ми е за първи път. Всъщност за европейското при девойките миналата година, когато станах шампионка, беше по-трудно. Тогава три месеца преди първенството в София получих травма в рамото. Подготвях се отделно от отбора в моя клуб „Петромакс“ в Плевен и тренирах два пъти повече от останалите. Много исках да се представя добре пред родна публика. Трябваше да сваля 7 кг, за да вляза в категория. За първи път се подложих на диета. Приложих метода на д-р Емилова. Бях само на чай и плодове. Дори за седмица отидох в клиниката й във Варна.

- Сама ли?

- Не с моя треньор Ангел Ленков, който между другото също се подложи на диета и за финала костюмът му стоеше доста широко (б.р. усмихва се).

- На какво най-вече ви научи вашият треньор?

- Винаги ми казва, че ако се страхувам, няма как да спечеля. Човек трябва да рискува. Всъщност аз не съм като останалите спортисти преди срещи да се концентрирам с музика, например. Единственото, което правя, е да слушам наставленията на треньор си.

- Как се захванахте с карате?

- Случайно, когато бях във втори клас. Преди това учих народни танци, но в училището в моя роден град Долна Митрополия откриха паралелка в този вид спорт. Така с моята сестра Габриела, която е по-голяма от мен с 2 години, решихме да се запишем. В началото мятахме ръце, крака, изобщо не бяхме чували за карате. Но постепенно започна да ни харесва. Научи ни на дисциплина, на постоянство, на упоритост.

- А танците сега помагат ли ви?

- Да, за издръжливост.

- Първото си състезание помните ли?

- Беше в Кнежа. Трябваше да чакам една година, за да се състезавам, защото не бях навършила 10 години. Тогава не знаех още какво точно правя, не знаех печеля или губя. Чаках съдията да отсъди. Но станах първа. Оттогава имам 1-2 загуби в България.

- Как приемате пораженията?

- Много тежко. На европейското за девойки през 2015-а загубих от македонка на полуфинала, а преди това я бях била на балканиадата. Водех и 40 секунди преди края се отпуснах. Още не мога да го преживея.

- Кой е най-близкият ви човек, с който споделяте тежките моменти.

- Сестра ми, още повече че е минала през каратето, знае какво е. Сега вече тя реши да заложи на образованието си, следва във Военния университет във Велико Търново. Моят приятел Светослав Босилков е каратист и в него също намирам голяма упора.

- А вие с какво искате да се занимавате след време?

- Винаги съм мечтала да стана полицай и да завърша Академията на МВР в Симеоново. С тази професия ще мога да продължа да се занимавам и с карате.

- Брои ли ли сте медалите, спечелени досега?

- Преди 2 години бяха 180, оттогава не знам, но вероятно вече са над 200. Повечето отличия моята баба ги съхранява. Стоят на стената в нейната къща. Всъщност на първото си международно състезание, което беше в Сърбия станах шампионка и взех бронз в отборното заедно с моята сестра и Виктория Русева. Оттогава сякаш се отпуших и започнах по-лесно да печеля медали.

- Не ви ли притеснява фактът, че сега противничките ви ще ви разучават, ще бъдат по-прецизни към вашите изяви?

- Не, аз също ги следя какво правят, какво могат. Сега в Шанхай отново се събраха всичките най-добри в моята категория и завърших пета.

- Обиколи ли сте доста страни, къде ви харесва най-много.

- Европа ми харесва много, но и азиатските държави също, защото имат различна култура и обичаи.

- Как се забавлявате?

- Не ми остава много време. Но предпочитам да съм в компанията на приятелите си.

- Догодина сте абитуриентка...

- Да, ще трябва да се справя с предизвикателството да облека рокля (усмихва се).

- Налагало ли ви се е да прилагате уменията си в живота?

- Като по-малка, да, в училище. Но вече гледам, ако има разногласия, да се решават с думи. А и философията на карате те учи на самоусъвършенстване.

-----------------

Личният треньор Ангел Ленков:

Упорита и със изключителен боен дух

Ивет е много упорита и постоянна в тренировките, ще пропусне занимание само, ако е болна – казва Ангел Ленков, личният треньор на Горанова. – А когато я видях на първата тренировка впечатли ме изключителния боен дух, който притежаваше. Има невероятно желание за победа. Преди време се е занимавала с народни танци и сега тези умения много й помагат на татамито – бърза, издръжлива, притежава чувство за ритъм.

Случайно или не, последният наш каратист, който бе в подножието на отличията е Спас Георгиев, който през 2002-а става пети отново в Мадрид. А 7 години по-късно загива в катастрофа.

„Щастлив съм за успеха на Ивет, защото тя е от хората, които

никога не се оплакват и не се предават – споделя селекционерът на националите Борислав Иванов, единственият наш медалист от европейско първенство за мъжете и жените, и то с 4 бронза. - Каквито и натоварвания да й се поставят тя ги изпълнява без да роптае. Много е трудолюбива и изцяло отдадена на това, което прави.“