Мелисандра е изключителен персонаж

Никога не е имало случай, в който аз си стоя пред огледалото в костюма и грима на Мелисандра и си казвам: „Леле, каква съм кучка!”

Финалният сезон ще бъде нещо специално

За мен последният снимачен ден на поредицата премина наистина емоционално. Страшно много се разчувствах. Но кой знае – може и да съм била в месечния си цикъл

Карис ван Хоутен е пленителната красавица от Холандия, която стана световна звезда с ролята си в „Игра на тронове”. Великопелната Карис изпълнява една от най-сложните, мистериозни, атрактивни и интригуващи роли в целия сериал. Тя е Мелисандра, известна още като „Червената жена”, а в неформалните разговори между фенове на сериала и като „най-секси вещицата в историята”. Карис оцеля за последните шест епизода на сериала, който се превърна в най-голямото телевизионно събитие на нашето време. Премиерата на финалния осми сезон е на 15 април – от сутринта в HBO GO и от 21:00 часа по HBO. Всички предни сезони могат да се гледат в HBO GO. Интервюто с актрисата е направено в Лондон по време на глобално прес събитие, посветено на осми сезон на „Игра на тронове” и е осъществено от журналиста на „Труд” по покана на HBO България.

- Карис, с какви чувства се разделяте със света на „Игра на тронове”?

- Разделям се с „Игра на тронове” със смесени чувства. Сериалът промени телевизията и ни превърна в световни звезди. С времето поредицата стана страшно голяма, епична, цялата продукция беше нещо изключително. Успехът е прекрасно нещо, но в един момент на нас започнаха да ни липсват по-малките мащаби, по-камерните екипи. Сега е добър момент за раздяла с явление и събитие като „Игра на тронове”. Беше превъзходно приключение, което оставя траен отпечатък върху всеки един от нас. Сериалът е брлиянтен, но на нас като актьори наистина започна да ни липсва онази атмосфера, в кояго започнахме – с по-малобройните снимачни състави. Но няма как – такъв главозамайващ успех гарантира разрастването на продукцията. И създателите на това шоу знаеха кога и къде да спрат.

- А бяхте ли готова да продължите ако трябваше да се снимат още няколко сезона?

- Щях да продължа ако това се изискавше от мен, но за щастие хората, които стоят зад сериала знаеха много добре кога и как да завършат сериите. И това е също е много важно в един творчески процес – особено когато става въпрос за телевизия. Способността да усетиш кога е време да спреш и да го направиш подобаващо. Финалът на „Игра на тронове” ще бъде помнен дълто време и благодарение на решението на създателите на поредицата всички ние ще избегнем критиките и упреците, че сме се самозабравили и сериалът продължава твърде дълго. Постъпката на продуцентите е правилна и те заслужават уважение.

- Как премина за Вас последният снимачен ден?

- За мен последният снимачен ден на „Игра на тронове” премина наистина емоционално. Страшно много се разчувствах. Но кой знае – може и да съм била в месечния си цикъл. По принцип не съм от хората, които се разплакват лесно и обичат да леят сълзи с повод и без повод. Даже в един момент се разтревожи защо съм толкова емоционална и какво предизвиква такива реакции в мен. Вярно е, че по принцип не съм и от хората, които обичат да си казват сбогом. Никога не съм харесвала самата дума дори.

- Сбогуването със сериала ли Ви провокира да бъдете толкова емоционална?

- Така беше. Да се сбогуваш с толкова много хора от екипа, които знаеш, че няма да видиш дълго време определено може да бъде емоционално.

- А трудно ли Ви беше да се разделите с образа на Мелисандра?

- Един от най-трудните моменти, свързани с приключването на целия сериал, беше именно личната ми раздяла с персонажа на Мелисандра. Тя е изключителен художествен образ. Аз бях с нея през последните седем години от живота ми и трябва да кажа, че това беше един наистина наситен житейски период.

- Какви неща си мислехте на финала?

- Какви ли мисли не преминаха през главата ми. Не беше просто обстоятелството, че приключвам участието си в един сериал. Раздялата с образ, с който съм жилява през последните години определено беше сложен и дълбок психологически процес.

- Кой беше най-трудният момент за Вас по време на снимките?

- Онзи епизод, в който Мелисандра ражда „бебето на сянката” беше особено предизвикателство за мен като актриса. Бяхме в пещера, аз имах върху себе си изкуствен корем на бременна, с тръбички и хора от техническия екип, които ги управляваха на разстояние от няколко метра. Имах усещането, че коремът ми трябва да се взриви и ще избухне всеки един момент. Бях полугола и трябваше да гледам в една точка, в която по-късно нещо трябваше да се появи, но никой не знаеше какво ще бъде това нещо.

- Какво си казахте в този момент?

- Постоянно си повтарях - „Какво правя, какво се случва?”. Бях полугола, с изкуствения си корем, с техническия екип... Страхотно преживяване – странно и предизвикателно относно целия процес – актьорска игра, логистика, специални ефекти. Такива моменти не се забравят.

- Кой беше най-изненадващият ефект от успеха на сериала за Вас?

- Определено най-изненадващият ефект беше, когато от сериала „Семейство Симпсън” се свързаха с мен и ме помолиха да озвучавам един от персонажите. Всички знаем като влиянието на „Игра на тронове” се разгърна в популярната култура и сатирични шоута като „Семейство Симпсън” веднага се възползваха със свои собствени пародийни интерпретации. После някой ме пита какво искам да правя през следващите пет години и аз отговорих: „Искам да озвучавам „Семейство Симпсън”.

- Какво мислите за образа на Мелисандра?

- Несъмнено има разминаване между начина, по който аз виждам своята героиня и начина, по който я виждат много от зрителите. Например, никога не е имало случай, в който аз си стоя пред огледалото в костюма и грима на Мелисандра и си казвам: „Леле, каква съм кучка!”. Истината е, че Мелисандра вярва в нещата, които говори. Тя вярва в своята религия и когато тази вяра е предадена тя не знае какво да прави и се чувства изгубена. Дори когато играеш зъл персонаж трябва да гледаш на него по-различен начин, да се опиташ да погледенш към мотивациите и контекста. Да го разбереш. Това е работата на актьора. А магията на „Игра на тронове” е, че предлага именно образи, които не може просто да определиш като едноизмерно зли или добри.