Смятам, че си спечелихме правото да бъдем чути, но ми е трудно да проумея това безразличие – или пълна липса на желание – да разберат (б.р. - испанските власти в Мадрид) какво се случва тук. Те така и не пожелаха да ни чуят. Как смеем да обясняваме пред света, че Европа е рая на демокрацията, ако посягаме на възрастни жени и невинни хора? Това е неприемливо. Толкова диспропорционална и брутална употреба на сила не сме виждали откакто почина диктаторът Франко.

Възмутеното изказване принадлежи на президента на испанската провинция Каталуня и отскоро най-опасен човек на Пиренейския полуостров, Карлес Пучдемон, направено малко след злощастния референдум от 1 октомври пред британска телевизия. За възмущението разбира се, знаем от контекста - всички гледахме кадрите от Барселона в деня на окървавеното допитване. Самият Пучдемон говореше пред с камерата със спокойствието на човек, който е напълно наясно че стои на ръба и гледа бездната в очите, и няма много време за показни емоции. Време е за още една крачка. Напред или назад, както се очаква да се разбере днес.

Като продължител на делото на своя предшественик Артур Мас, който организира първия референдум „на сухо” за отделянето на Каталуня от Испания през 2014 г. (отново непризнат, но и откровено игнориран от Мадрид), Карлес Пучдемон определено избута сепаратистката кауза до неочакван и за най-горещите й привърженици етап. И хвърли в ужас милиони от сънародниците си от провинцията, които в мнозинството си са против формалното отделяне от Испания. Всичко благодарение на няколко грешни хода на централното правителство, предизвикани с умисъл или не, от изказванията на 130-ия президент на Каталуня (от 1359 г. насам), избран на поста едва миналата година.

Но пък радетел за самоопределянето на Каталуня от най-ранна възраст.

Карлес Пучдемон и Касамажо е роден на 29 декември 1962 г. в градчето Амер, в каталунската провинция Херона (Жирона на местния език), в семейство на потомствени пекари. Втори от осем братя, Пучдемон завършва основно училище и гимназия в родния си град – в годините под Франко, с учебниците на испански и приглушените разговори на каталунски със семейството. Още на 16 години Карлес Пучдемон проявява интерес към журналистиката и започва работа като спортен репортер в излизащия на местния език провинциален вестник „Диари ди Жирона”. Образованието си продължава в университета в град Херона, където няколко години изучава каталунска филология, преди да прекъсне и да се отдаде изцяло на журналистическа дейност.

През 1981 г. Пучдемон започва работа в базирания в Херона каталунски всекидневник „Ел Пунт”, където за следващото десетилетие ще достигне до позицията на главен редактор. В тези години в негово персонално хоби се превръща колекционирането на всякакви възможни референции в чуждестранни медии, на всички познати езици, които споменават каталунската идентичност. Резултатът е публикуван през 1994 г. под формата на книга озаглавена „Ката… какво? Каталуня в очите на международната преса”.

До края на века Пучдемон се отдава на овладяване и интегриране на модерните технологии в информационните процеси и през 1999 г. участва в създаването, и оглавява Каталунската информационна агенция (ACN). Оттам включването в активната политика е вече неизбежно. След една неуспешна кампания като кандидат за кмет на Херона през 2007 г., четири години по-късно Карлес Пучдемон прекъсва 32-годишната хегемония на социалистическата партия и е избран за градоначалник. Един мандат по-късно, година след първия каталунски референдум, през септември 2015 г. Пучдемон е избран за депутат в местния парламент от Херона, издигнат от коалицията „Заедно за Да”. Само четири месеца по-късно той се оказва и консенсусният кандидат на сепаратистките движения в парламента на Каталуня да бъде избран за приемник на Артур Мас на поста президент на провинцията. Нататък историята се пише пред очите на света.

Началото на съпротивата

Първото включване на Карлес Пучдемон в политическите процеси в Каталуня е през 1992 г. по време на олимпийските игри в Барселона. Когато участва в протестни действия срещу задържането и подлагането на физически мъчения от полицията на близо 50 каталунски националисти, в навечерието на световния спортен форум. Повод за т.нар. „операция Гарсон” (на името на испанския съдия, издал тогава заповедите за арест) е планирана от активистите мирна демонстрация в контекста на игрите, посветена на показване на каталунската идентичност. 25 години по-късно… .

За него

Ключов играч

Пучдемон беше ключовият фактор, който изтласка Каталуня, докъдето се намира сега. Той беше изключително позитивна изненада за онези каталунски граждани, които вече подкрепяха процеса за обявяване на независимост и бяха изумени от трудностите, които той среща.

Монтсе Дабан, международен секретар на про-сепаратистката партия Каталунска национална асамблея

Няма реален контрол

Той (Пучдемон) съвсем спокойно може да бъде наречен най-опасният човек в Испания, предвид, че се движи към едностранно обявяване на независимост. Съвсем друг въпрос е доколко това което се случва в Каталуня в момента, е реално под негов контрол. Защото ако това е революция – а определено прилича на такава – властта му е ограничена от факта, че не може да диктува събитията.

Мануел Ариас Малдонадо, преподавател по политология в Университета на Малага

Популярен сред всички класи

Няма съмнение, че (Пучдемон) привлича почитатели, които се снимат с него с мобилните си телефони по митингите. Популярността му е сред всички социални класи, защото произхожда от сравнително скромен произход, извън каталунския елит, който доминира от години местния дясно-центристки алианс (б.р. - на партиите, подкрепящи независимостта на Каталуня от Испания).

Патрик Джаксън, кореспондент на Би Би Си в Каталуня