Карлос Насар - Херкулес

Само преди дни едно 14-годишно момче донесе поредната европейска титла за България във вдигането на тежести. И не само спечели златото, но го направи безапелационно, като вдигна с 11 кг повече от втория в класирането. Карлос Насар е от Червен бряг. Майка му е българка, а баща му ливанец. Любовта му към щангите се заражда още когато е ученик в трети клас и оттогава не е пропускал тренировка. А постиженията му респектират дори и най-големите песимисти.

В България никой досега на 14 години не е вдигал 150 кг. Но Карлос Навар го прави. И то 152 кг на тренировка. На европейското първенство в Милано талантът е сигурен, че ще стане шампион. Но не е и точно с колко. Дори е изненадан от себе си. В двубоя при 69-килограмовите събира 260 кг, като изхвърля 113 кг и изтласква 147 кг. Така той оставя далеч след себе си, с 11 кг повече, пратеника на арменската школа, който дори му е батко, на 17 г.

“В първия момент не повярвах какво съм постигнал – признава тийнейджърът. – А когато се качих на стълбичката и чух българския химн в моя чест, настръхнах от вълнение. Чувството е невероятно. Мечтая един ден да стана и олимпийски шампион при големите.”

Освен невероятен талант Карлос притежава и изключителна упоритост, дисциплина и постоянство. Година преди европейското започва подготовка за първенството, лишава се от ваканциите със своето семейство и излизанията с приятели. Но не пропуска нито една тренировка, въпреки травмата в крака.

“Много ми харесва експлозивността на този спорт – разкрива Карлос. – И усещането да давам всичко от себе си. Когато вдигам щангата чувствам удовлетворение, че съм се справил.”

Преди да отиде при тежкоатлетите малчуганът пробва лека атлетика и шахмат. И въпреки че ги тренира по около година, и двата спорта не успяват да го грабнат. Решава да пробва нещо друго. Сам отива в залата по вдигане на тежести и се впечатлява от това с какви килограми се справят батковците. Само след три седмици тренировки Насар вече е на първото си състезание. Нарежда се в топ 8. Недоволен е от себе си, но това го амбицира допълнително да е още по-усърден и да стане най-добрият един ден. На следващия турнир вече е трети. Оттам нататък в България е без конкуренция и няма кой да го бие. А на международните състезания мери сили с по-големите. Така е и на европейското за юноши миналата година. По-малък е от противниците си с 2 години, но става 4-и в изтласкването и седми в двубоя. А този сезон всичките тези батковци вече ги бие.

Ключова рола за успеха на шампиона има неговият личен треньор Илиян Илиев, който не само му показва техники, но и го възпитава.

“От него научих никога да не подценявам противника си – казва талантът. – Но и да не се държа високомерно!”

В началото семейството приема с леки резерви увлечението на Карлос към щангите, но след като вижда, че той влага душа и сърце в този спорт започва да го подкрепя безрезервно. Тийнейджърът има още двама братя. По-малкият Иван е в трети клас, тръгнал е по неговия път и едва от няколко месеца тренира вдигане на тежести. Големият Лазер е на 15 години, увлича се по волейбола и шахмата. И макар че 14-годишният Карлос също има завиден ръст за играта с топката – 177 см, волейболът не го привлича. Щангите е спортът, където талантът се чувства най-добре. Но и в България е на мястото си, независимо че е роден във Франция и живее за кратко там. Родителите му са разделени, случва се да прескача до Ливан при татко си, а покрай състезанията вече е обиколил и не малко страни.

“Да, има хубави държави, но тук съм си у дома и по-хубаво от това няма”, казва Карлос.

И той, както и съотборниците му, са притеснен до последно дали ще отидат на европейско в Милано заради неплатена глоба от 250 000 долара от родната федерация към Международната централа за стари допинг прегрешения. Но броени дни преди шампионата държавата се оказа на мястото. Тотото даде 250 000 лв., а останалите бяха събрани от спонсори и приятели. Сега на момчетата не им остана нищо друго освен да се концентрират изцяло върху щангите. Така е и за Карлос, който вече гледа към следващото си голямо състезания – световното в Лас Вегас през март. Там ще мери сили пак с батковците. И там е с амбицията да стане шампион!

Учи банково дело

Популярната фраза: “Две дини под една мишница не се носят” не важи за Карлос. Още отсега талантът мисли за бъдещето си след щангите. Двуразовите тренировки на професионален спортист тийнейджърът съчетава с школото. Учи банково дело в Търговската гимназия на града. Признава, че му е трудно, но се справя. А в свободното си време релаксира с плуване и слушане на музика.

За него

Уравновесен и упорит

Не е обикновено дете. Гледаш го малък, а разсъждава като голям човек. Изключително уравновесен. Притежава невероятен талант и силен характер. Никога няма да забравя първото му идване в залата – хвърли коте в аспирацията, едвам го извадихме. Разбира се, накарах му се едно хубаво и го изгоних. А след два дни пак дойде в залата. Не можех да повярвам, че е добил смелост да се върне. Казах му: “Щом си толкоз упорит, значи си за тук. Влизай!” Оттогава не е пропуснал една тренировка. Има, няма проблеми той е в залата. Железен е. И при големите няма кой да го бие. Ако така върви за следващата олимпиада 2024 очаквам да стане шампион. Само да е здрав!

Илиян Илиев, личен треньор

Освен голям талант е и много щур

Да, безспорен талант е, но е и много щур. Дори във фейсбук се е нарекъл Карлос Щури. Абониран е за белите. Последната му издънка е, когато се качи на покрива на залата да си прави селфи. Изгоних го. Но на тренировки е постоянен и дава всичко от себе си. А за потенциала му говори и фактът, че сега на европейското в Милано бе обявен за най-добър щангист до 15 години по системата на Синклер. А коефициентът се определя от постиженията на състезателя в зависимост от личното му тегло, независимо от категорията.

Иван Иванов, старши треньор на националния отбор

Своенравен, но трудолюбив

Много е трудолюбив и в тренировките се влага докрай. Голям талант за възрастта си. Но и постиженията, които има показва, че в клуба доста добре работят с него. Палав е, което е характерна черта за 15-годишните. Малко е особен, своенравен. На мен обаче това не ми пречи в комуникацията с Карлос. Повечето на неговата възраст смятат, че знаят всичко за щангите. Хубавото е, че в отбора има колектив, сплотени са, няма групички. В трудните моменти дори успяваме и да се шегуваме.

Радослав Атанасов, помощник треньор на националите

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети