Карло Кудичини е рожба на "Милан", който намери своя пристан на Острова. Легендарният вратар бе избиран за №1 за №1 през сезона от феновете на "Челси". Един от всепризнатите майстори при спасяването на дузпите във Висшата лига. След като направи "немислимото" и отиде в "Тотнъм", в "Челси" му простиха. Сега е посланик на клуба и директор в академията.

На световното снежно първенство в Ароза за ветерани Кудичини пази за световния отбор и спечели титлата. След това даде ексклузивно интервю за "Труд".

- Сеньор Кудичини, за първи път ли играхте в сняг на неофициалното световно първенство в Ароза?

- Да. Когато бях по-млад, да не кажа много млад, участвах на един турнир през зимата. Но тогава реално бях дете. Беше по време на зимната ми ваканция. Дори на изкуствена трева не беше, а просто върху снега. Така че зимното световно първенство много мило ми напомня за детството ми. Ароза е прекрасно място. Много легенди на футбола се събират тук вече 10 години. Щастлив съм, че ме поканиха на турнира, че го спечелихме, но и най-вече - че събрахме средства за благотворителност.

- Тази година тук играхте с ваши сънародници, с които имате много общи теми. Говорихте ли си за националния отбор на Италия например? А и за „Челси“ с Джанфранко Дзола и Роберто ди Матео?

- Разбира се. Джанфранко и Роберто са живи легенди на „Челси“. Понякога гледаме мачове на отбора заедно, дискутираме футбола. Разбира се, че имаме много общи теми за разговор. Но сега предпочитаме футболът да не е тема №1, защото в живота има и много други лични неща.

- Разкажете за вашата кариера. Продукт сте на школата на великия „Милан“, където баща ви е играл също като вратар. Какво представлява академията на "росонерите"?

- Горд съм, че имах шанс да бъда част от нея. По това време „Милан“ беше един от най-добрите отбори в света. Така че тренирах всеки ден с великани на футбола. Определено „Милан“ завинаги ще е отборът на моето сърце. Всеки път се сещам само с хубаво за времето там.

- По ваше време „Милан“ беше почти непобедим. Нямаше ли шанс да играете повече мачове за този отбор?

- Аз ли? Не, не - никакъв. Бях тийнейджър на 17-18 години. Но въпреки това ми дадоха шанс на такава крехка възраст да играя в два мача от Шампионската лига. И до сега съм в книгата на рекордите като най-младия италианец с двубои в турнира. Горд съм, че имам тези мачове и че бях част от отбора. Винаги ще съм благодарен на „Милан“.

- В тези години „Милан“ почти не пропускаше финал в Шампионската лига. Как гледахте тези мачове?

- Аз бях фен №1. Наистина верен фен. Пътувах със семейството и приятелите ми за мачовете. Исках да гледам на живо как играе „Милан“.

- Кой финал ви е любимият? Сигурно знаете, че един от тях направи доста българи нещастни.

- Да, разбира се, прав сте, че го знам. Финалът срещу "Барселона" в Атина е единственият, който пропуснах. По това време бях на лагер с юношеския национален отбор до 16 години.

- И не го ли гледахте?

- Гледах го, но по телевизията. Великолепен "Милан" срещу един изключителен тим на "Барса" и победа с 4:0. Да се победи този дриймтим на Йохан Кройф беше невероятно изживяване за всеки фен на "росонерите".

- Какво мислите за Христо Стоичков, една от големите звезди на тогавашната "Барса"? С него начело каталунците бяха фаворит във финала.

- Вярно е. Но във футбола никога не знаеш какво ще се случи. Това е красотата му. Христо е легенда не само на "Барса", но и на световния футбол. Знам, че е и много добър човек. Не са го побеждавали често и затова се радвам много, че моят "Милан" го направи на финал.

- По това време "Милан" имаше две епохи. Първата бе на треньора Ариго Саки с холандското трио Рууд Гулит, Франк Рийкард и Марко ван Бастен на терена. Втората бе на Фабио Капело с Деян Савичевич и Звонимир Бобан. Кой беше по-силният "Милан"?

- Двата отбора имаха много различия и е трудно да бъдат сравнявани. Ариго Саки промени генерално разбиранията за футбола. Неговият отбор рисуваше по терена на Европа. Фабио Капело пък направи "Милан" по-прагматичен. И двамата бяха изключително успешни треньори и това е общото между тях.

- С изключение на Стоичков имате ли други спомени от българския футбол?

- Всички в Италия помним вашия отбор от световното първенство в САЩ през 1994 година. По това време играехте и побеждавахте впечатляващо. Ако помня обаче нещо конкретно, то това е именно Христо. В Италия обаче отдавна знаем, че България създава много таланти.

- А какво ще кажете за полуфинала между България и Италия?

- Помня го, естествено. Истината е, че Италия също имаше страхотен отбор и най-важното колектив. Труден мач беше за нашите.

- Направихте голяма кариера в английската Висша лига, но не съжалявате ли, че нямате мач за националния отбор?

- Няма причина да гледам назад и да се оплаквам от нищо в моята кариера. Благодарен съм на футбола, че ми даде толкова много. Изкарах 13 чудесни години в Англия. Изиграх 10 сезона в "Челси" и още три в "Тотнъм". Чувствам се благословен, че имах възможност да играя за толкова големи отбори.

- В историята на футбола италианските вратари винаги сте били известни като едни от най-добрите. Какво е специалното във вашата школа?

- Добър въпрос. Мисля, че обучението ни започва много рано. Когато станем на 18-19 години, вече сме завършени като физика. В италианския футбол вратарският пост се котира много високо. Но не само италианските вратари са силни. Имаме поглед и върху германската, английската, френската школа. Всеки от великите сили в Европа има своята методика. Но от тях на най-ранна възраст най-силни са италианските.

- Ако трябва да изберете един измежду Дино Дзоф, Джанлуиджи Буфон, Перуци, Валтер Дзенга или някой друг, кой е най-добрият?

- Много труден въпрос ми зададохте. Те са част от различни епохи във футбола. Аз израснах с Валтер Дзенга, който ми беше и треньор. Освен това той е и фен на "Милан". Дзенга беше моят герой, моят идол. Джиджи Буфон влезе в играта на толкова крехка възраст и впечатли всички като спечели толкова много трофеи за Италия и на клубно ниво. Трудно е да се избере един. Всички от споменатите гиганти под рамката са оставили своя печат върху италианския футбол.

- Мислите ли, че сегашната млада звезда на "Милан" Джанлуиджи Донарума може да стигне същото ново?

- И той е пример колко рано стартират италианските вратари. Донарума има всички качества един ден да бъде от най-добрите в света.

- Кой е най-добрият сега?

- Никога не съм обичал тези въпроси, защото е много трудно да се каже. Има една група от четирима-петима вратари, които са абсолютният връх. Имаме Мануел Нойер, който все още е един от най-най-силните. Друг е Ян Облак от "Алетико", също и Тибо Куртоа от "Реал". Твърдя, че и Кепа от „Челси“ е на тяхното ниво. Затова не мога да избера един. Те са футболисти от едно марково тесто.

- Защо никой вратар не повтаря стила на Нойер, който играе и като защитник?

- Не знам защо. Факт е обаче, че Нойер е безкрайно важен за "Байерн" и за Германия. С неговия стил той успява да минимизира пространството между него и защитниците. Понякога поема спиращи дъха рискове, но това е част от играта.

- Какво е да изиграеш девет години в "Челси"? Джанлука Виали ви превлече, когато беше треньор.

- Така е. Случи се в края на хилядолетието през 1999-а. Аз бях завършил сезон в третото ниво на италианския футбол. Лука търсеше вратар за "Челси" и ми се обади. Това беше прекрасна възможност да започна във велик клуб. Освен играещият треньор Виали в този тим бяха още Джанфранко Дзола, Роберто ди Матео, Густаво Пойет... Всички те говореха италиански и това направи живота ми по-лесен. За съжаление Виали беше уволнен, но на негово място дойде друг италианец - Клаудио Раниери. Той ми се довери и ми даде титулярното място.

- Какъв беше "Челси" преди идването на Роман Абрамович и сега при него?

- В последните години преди Абрамович да поеме управлението, "Челси" също имаше успехи. Спечели КНК, Купата на Англия, Купата на лигата. Вече споменах, че там играеха Роберто и Джанфранко, също и Франк Лебьоф, Марсел Десаи - големи футболисти. Проблемът беше финансов. Когато Роман дойде, тези ядове изчезнаха. И Абрамович реално успя да превърне "Челси" в един от най-успешните клубове в света в последните две десетилетия.

- През вашата втора година в „Челси“ феновете ви избраха за играч на сезона. Как спечелихте сърцата им?

- Вероятно защото имах най-много "сухи мрежи" във Висшата лига. Получих награда и от първенството. Това е много горд момент от моя живот. Може би е най-добрият сезон в кариерата ми, който завърши и с класиране в Шампионската лига.

- Спасихте дузпи на Кевин Филипс от "Съндърланд", Гари Макалистър от "Ливърпул", Тиери Анри от "Арсенал" и Рууд ван Нистелрой от "Манчестър Юнайтед". Майстор ли сте на тези положения?

- В тези години се славех като един от най-добрите майстори на дузпите. И както вие отбелязахте, спасих срещу едни от най-добрите изпълнители на тези удари. Понякога е късмет, понякога е добра подготовка. Винаги съм изучавал начина, по който най-вероятните изпълнители биха стреляли. И да – щастлив съм, че имах шанса и майсторството да спасявам често.

- Кое е по-правилно да се каже - вратарят спаси или нападателят пропусна?

- Зависи. Понякога изпълнителят не успява да бие добре В други случаи вратарят прави страхотно спасяване. Отговорът е 50 на 50.

- През 2003 година бяхте толкова близо до спечелване на Шампионската лига. Как допуснахте отбор от ранга на "Монако" да победи големия "Челси" на осминафинал?

- Защо се провалихме? Добър въпрос. Мисля, че провалът ни бе при гостуването срещу "Монако" Там загубихме с 1:3. На реванша на "Стамфорд Бридж" поведохме с 2:0 Съдията не видя игра с ръка на тяхната голлиния. После "Монако" вкара гол, ние се мъчехме да направим 3:1, а на контраатака резултатът стана 2:2. Лошият късмет за нас беше, че съдията не видя чистата дузпа за нас.

- След Раниери дойде Жозе Моуриньо. Каква личност е португалецът?

- С неговото идване в "Челси" влезе специална атмосфера и отборът доби завидно самочувствие. В този момент футболистите вече бяха на световно ниво. Имахме късмет, че той ни даде самочувствие на победители. Спечелихме два пъти поред Висшата лига, взехме по веднъж Купата на лигата и Купата на Англия. Идването на Моу беше много положително за "Челси". А също така и завръщането му по-късно.

- Моуриньо сам се кръсти Специалния. Какво му е специалното?

- Не знам точно. Може би неговата персона като цяло, разбиранията му за футбола. Моуриньо можеше да променя развоя на мача по свой начин. Не е лесно да влияеш върху играта, когато тя вече е започнала. Но Жозе е успешен не само в Англия, но и в Испания, Италия, Португалия. Явно е треньор, който знае как да печели.

- Моуриньо доведе в "Челси" вратаря Петер Чех. Той ви беше съотборник, но заради него седнахте на пейката. Толкова ли беше добър Чех?

- Петер има невероятно силен манталитет. Дойде в "Челси" млад, но страшно много работеше на тренировки. Веднага всички видяхме неговото влияние и присъствие на терена. Освен това беше страшно висок. А с останалите му качества го направиха несменяем. Чех не спираше да работи. Готвеше се индивидуално за всеки съперник. В най-добрите му години нямаше по-добър вратар от Чех в света.

- Днес Петер Чех е директор в "Челси", вие също работите в клуба. А всички знаем, че това е отборът на лондонските аристократи. Как феновете приемат, че един чех и един италианец са шефове в любимия им клуб?

- Аз не съм точно директор. Работя в академията на клуба. Но всеки ден се срещам с Петер, защото трябва непрекъснато да взимаме решения. Има много казуси, които трябва да се избистрят. Откакто Роман Абрамович ни купи, "Челси" стана международен клуб. Имали сме много чуждестранни треньори и футболисти. Чех е истинска легенда на "Челси". Много умно момче и никой го приема като чужд. Естествено и той се нуждае от опит на новата позиция, както всеки друг.

- Може ли Франк Лампард да стане също толкова успешен треньор, какъвто бе като играч?

- Всички се надяваме това да се случи. Франки е млад треньор, който като футболист е натрупал много опит. Освен това той е интелигентен човек, който знае как да интегрира младите към отбора. Вече го доказа този сезон. Лампард работи добре и това радва феновете и ръководството. Успя да влее нова енергия в клуба. Стартът на треньорската му кариера е обещаващ и дано продължи така с развитието на футболисти, а и с печеленето на трофеи.

- Вие сте играл мачове с "Челси" срещу български отбори. Помните ли някой от тях?

- Много съм зле с паметта. Можете ли да ми припомните?

- Срещнахте "Левски" в Купата на УЕФА и после в Шампионската лига.

- Наистина не мога да си спомня. Няколко пъти май ходихме до Унгария, но до България... "Челси" играе доста мачове и съм много щастлив, че имах възможност години наред да бъда част от клуба.

- Как феновете на "Челси" приеха трансфера ви в "Тотнъм" през 2009 година?

- Със сигурност не са били щастливи. Но аз имах страхотни отношения със запалянковците на "Челси". Вече говорихме, че те ме избраха за играч на сезона. И досега нямам никакви проблеми. Ясно е, че някои не са били съгласни с моя трансфер. Но повече разбраха факта, че аз просто трябваше да си тръгна и да играя. Така че когато се върнах в клуба, ме посрещнаха отлично.

- В края на кариерата ви играхте в "Лос Анджелис Галакси". Как се развива сокърът в САЩ?

- Доста бързо бих казал. Играе се с много физика в тяхната лига. Качеството се подобрява. Всяка година идват нови и нови клубове. Мисля, че трябва да дадем на американците още няколко години и те ще направят първенство, което ще привлича много звезди.

- Като футболист на "Галакси" срещал ли сте се със знаменитости от Холивуд?

- Имах късмета да живея на една улица с известни актьори, които бяха около мен. Но не съм обръщал толкова много внимание на това обстоятелство. В Италия със сигурност подобен факт щеше да е различен.

- Накрая мислите ли, че все още е възможно някой да спре "Ливърпул" за титлата във Висшата лига?

- Абсурдно е. Имат прекрасен отбор и прекрасен треньор. През този сезон "Ливърпул" е непобедим. Те създадоха толкова голяма пропаст между тях и останалите, че не вярвам някой дори да си помисли да я прескочи.

- "Челси" ще играе с "Байерн" в Шампионската лига. Това невъзможна мисия ли е?

- Не, защо? "Челси" показа през сезона, че може да победи всеки. Има много самочувствие. В Шампионската лига важна е моментната форма. Хубаво е в състава да имаш млади момчета, които не се страхуват на терена и тичат много.

- И последен въпрос - какво очаквате от Евро 2020? Как ще се представи Италия и кой е фаворитът ви?

- Италия направи невероятни квалификации. Роберто Манчини свърши отлична работа и всеки италианец гледа с надежда. След като не играхме на финалите на последното световно първенство, сега искаме да сме отгоре на класирането.