Картофените пари на Якоруда

 

В Якоруда, една от най-бедните общини в страната, за стотици семейства картофите са се превърнали в парична единица. Поради високата безработица над 50% от хората отдавна са минали на натурална размяна, за да оцелеят. Районът е известен като Меката на най-хубавия и качествен картоф, но стопаните не успяват да продадат стоката си. Липсват големи изкупвачи и така всяка година остават заринати с тонове произведена стока и без пари за препитание. И след като никой не обърнал внимание на проблемите им, местните сами намерили начин да оцеляват чрез натуралната размяна.

„Ние се чувстваме като живеещи на края на света, на най-затънтеното място. Ставаме сутрин по тъмно, работим, лягаме по тъмно. Огромен труд полагаме, за да си осигурим хляба. Така и не разбрахме защо в големите вериги се продават масово египетски и френски картофи, а нашите, които са многократно по-качествени и вкусни, стоят и гният“, разказват местните хора, за които няма никаква пазарна логика българските търговци да ги загърбят. А стоката си предлагат на безценица, не са алчни и не търсят големи пари. Готови са да си дадат продукцията за 50 стотинки килограма.

Така неволята ги е докарала да се върнат векове назад, но изпитаната рецепта на натуралната размяна засега спасява онези, които са избрали да останат да живеят по този красив, но забравен от бога район.

Природата е приказна, чак дъхът ти спира от красота, но туризъм и инвестиции също няма. Около 6000 души живеят в общината и над половината нямат никакви доходи. През лятото се препитават от гората - берат билки, горски плодове и гъби, а след това разчитат на картофите и животните. Буквално всеки ден за тези хора е битка за оцеляване.

Събота е най-важният ден в битието на Якоруда и селата. Тогава е пазарният ден. Градчето затваря улиците си за автомобили и се превръща в огромно тържище. Друго забавление и друго важно събитие в този район няма. Заради това дори и сватбите се насрочват пак за този ден.

А пазарът наистина е уникален. Сергии от цялата страна са окупирали всяка свободна педя на входа на градчето. Предлага се от пиле мляко, както се казва.

От една страна, се продават кози, овце, гълъби, коне и крави. От друга - черги, пердета, платове, гащи, чорапи, дрешлета. Огромни сергии предлагат железария, кинкалерия, дори антиквариат си има тържището. Търговецът е дошъл от столицата и продава всякакви джунджурии, както и изкупува. Одеяла се търгуват направо от каросерията на самосвал. На друга сергия погледът ни спира върху чанове. С изумление научаваме, че една част от тях са внос от Италия и от други страни, съвсем малко са изработените от нашенски майстори. Занаятчийството у нас явно съвсем е ударило дъното, след като сме опрели и звънците и чановете да са внос. По-натам очите ни потъват в шарени родопски китеници и ресначи. Без да се пазариш, цените им варират от 130 до 150 лв. максимум. С малко моабет и цената лесно пада до 100 лв., буквално евтиния за уникалните български красоти. Оказва се, че търговците са ги изкупили от раклите на бедни селяни, които за малко пари са си продали чеиза.

Гледаме една красива млада търговка и я питаме, ако нямаме пари, една блуза от 10 лв. за колко кила картофи ще ни я продаде. А тя чурулика - за 20 кила картофи.

А после? След това аз продавам картофите или пък си ги ползвам, защото местните са уникално вкусни, разказва ни момата за пътя на картофените пари.

Жената признава, че на пазара всички са склонни да приемат и плащане в натура, защото ги е грях за бедните хора. Но обикновено това те правели само при големи нужди.

Има и друга схема, която вече е добре утвърдена и работи. На пазара научаваме, че търговци с големи складове обикалят района на Якоруда и возят за селата домати и чушки, а местните им плащат за доставките с картофи.

Носят също така олио, захар и други хранителни продукти от първа необходимост. Договорките за размяната са лични. Определя се цена на двата вида стока и размяната е факт. И още: „Често ми дават картофи, аз ги продавам извън общината и с парите им купувам я олио, я захар. Разбира се, че остава нещо и за мен“, обяснява млад търговец от Якоруда. Той твърди, че непрекъснато обикаля селищата, за да събира заявките на хората. Кой какво продава, кой какво иска да купи, прави списъци и действа. Пазарът празно не търпи, така взаимно сме си потребни. Хората са безработни, не получават пари отникъде, разказва младежът.

Покрай пътя за Велинград стоят десетки местни хора, които предлагат картофи, домашно сирене и консерви. Те казват, че от „шосето“ разчитат да изкарат истински пари, та с тях да си платят тока и телефоните, защото там не приемат картофи.

И така са попаднали в омагьосан кръг. Продължават да отглеждат картофи с идеята, че само така може да си набавят продукти от първа необходимост или фураж за животните.

Местните дотолкова са свикнали с ежедневието си и са затрупани от грижи и работа, че нямат сили и нерви да политиканстват и да обвиняват някого за дереджето си. Убедили са се, че е безсмислено да се вайкат и оплакват. Казват, че „големци“ ги наобикалят и ухажват само по избори.

Обещавали им да разкрият цехове, работни места. Но после животът си тръгвал по старому. Молят се на бог или на аллах зъб да не ги заболи, да нямат нужда от лекари или монтьори, защото нямат живи пари.

На пазара в Якоруда всякакви човешки истории можеш да чуеш, но все тъжни, такива, от които гърлото те стиска. Гледаме една 80-годишна баба продава терлици, гиздави, за дечица. „Колко очи ми видят, оплетох ги. Пенсията ми е социална, а идват празници, няма какво да подам на внуците. Та затова дойдох да продам някой чифт терлички, разказва жената.

Изкарала е от тях 50 лв. и е щастлива, защото джобът й е пълен с пари, хвали се бабата, която се чувства като богаташка.

На една сергия продават ракия в пластмасови шишета. И се сещаме за трагедията, която сполетя Якоруда миналата година. Именно една такава натурална размяна се оказа фатална. От ракия менте умряха петима млади мъже, а деветима останаха инвалиди за цял живот.

Мъжете разменили четири литра ракия срещу един заек, за да се почерпят преди Коледа. Но купонът почерни пет якорудски семейства. Поука от случая няма. Пак се продава ракия, без да се знае какъв е произходът, къде е правена, от кого. А местните продължават да купуват на юнашко доверие. Питаме продавача каква е гаранцията, а той отвръща с черен хумор - ами първо пиеш, а после чакаш. Ако оцелееш, продължаваш да пиеш!

По обед тарапаната на пазара става още по-голяма и потокът се измества към малко площадче със скари. А там се вият опашки за телешки кюфтета и пържоли. Разказват ни, че който не е опитал от тях, все едно не е бил в Якоруда. Едни хапват на място, а други купуват направо по трийсетина парчета. Обясняват ни, че за тях съботният ден е празник и затова разпускат с кюфтета, пържоли и бира. Потопени в огромния битак, с кюфте в ръка, ставаме някак близки с комшиите по маса. А те преглъщат лакомо и казват - това е животът, госпожа, през седмицата бъхтаме, в събота - разтоварваме. Дойдем на пазара я купим нещо, я не, но срещнем дружки, поздравим се, направим си раздумката, почерпим се, разходим се, кажем си някой виц, посмеем се. Само това ни остана!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи