Каспийският пъзел и неговите играчи

Лятото на 2018 година минава под знака на наводненията, пожарите, но и политическите новини. През последните дни природните бедствия отнемаха животи, разрушаваха къщи и инфраструктура, Това е съпроводено с тероризъм и със засилване на икономическа война на САЩ срещу Русия, Китай, Иран и Турция. Динамиката на процесите, чиято разнопосочност е подчинена на несвойствена досега агресивност и откритост в преследване на конкуренцията, бе гарнирана с подписаната на 12 август Конвенция за правния статут на Каспийско море.

Президентите на Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан в казахстанския град Актау поставиха официално край на продължилата повече от 20 години преговори за преразпределяне на каспийската акватория.

Документът е част от дипломатическата история, но по-важното е не толкова и не само неговото съдържание, а какво място заема тази среща в контекста на съвременните процеси. Предвид нарастващата войнствена риторика в глобален и регионален мащаб, от съществено значение е постигнатото от президентите на петте крайбрежни държави съгласие за забрана на военни бази и кораби до и в каспийската акватория на други държави. Това означава военно капсулиране на пространството. Решението е от полза за Москва и Техеран, които през последните години засилват своето военно присъствие. Неслучайно още през април тази година руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви за пребазиране на Каспийската флотилия на Федерацията от Астрахан в Каспийск.

Каспийският регион е съществена част от Евразия, която концентрира политическа, икономическа и военна енергия, подчинена на енергийния фактор.

Огромните количества нефт и газ в Каспийско море го превръщат в един от най-привлекателните обекти за дългосрочна инвестиция. Неслучайно след разпадането на Съветския съюз преговорите между новосъздадените постсъветски републики Азербайджан, Туркменистан и Казахстан и двата регионални фактора Русия и Иран вървят тромаво и не постигат консенсус.

За пореден път, с изказвания на руски високопоставени дипломати, но не и в конкретния документ, бе ясно подчертано, че Каспийската акватория не е море и не е езеро. Това елиминира прилагането на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., така и принципите, прилагани към трансграничните езера. В одобрения от петимата президенти документ действително се прилага принцип, който подчертава, че Каспийската акватория е най-големия в света затворен водоем. Върху 15 морски мили се разпростира суверенитета на всяка крайбрежна държава. Риболовните зони увеличават с още 10 морски мили територията, където всяка от държавите може да развива собствена дейност. Останалата част от акваторията и биоресурсите остава за общо ползване.

Това обаче едва ли ще удовлетвори най-вече Иран, който след увеличаване броя на крайбрежните държави с още три, не приема положително установените акваториални граници. Разделянето на дъното и на шелфа на Каспийско море нов метод на „средната модифицирана линия” едва ли удовлетворява Техеран. По тази формула Иран получава 13-14 % от каспийския шелф, а неговите претенции са разделението да бъде по равно - 20 %, Едва ли апелът на Русия да се решат чрез преговори сложните взаимоотношения между Техеран, Баку и Ашхабад за добив на нефт и газ в южната част на акваторията ще бъдат решени бързо и ефективно.

В Конвенцията също така много обтекаемо е решен въпросът с втория по важност въпрос – разделянето на каспийското дъно. Според документа подобни проблеми ще се решават чрез преговори между съседните държави върху основата на правните принципи.

Не по малко важният въпрос за прокарването през акваторията на енергийни тръбопроводи получи своята двувекторна постановка. На практика бе постигнато съгласие, че всяка държава може да осъществява диверсификационни проекти, което изпълни с надежда президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, че ще може да реализира прикаспийския тръбопровод към Азербайджан. Това би увеличило енергийното захранване на Европа с газ от четвъртата по залежи държава в света. В приетата Конвенция обаче има и друг договорен момент. Петте държави съвместно ще осъществяват екологичната оценка на всеки един проект. По този начин Русия, която продължава да е негативно настроена към осъществяването на всяка евразийска диверсификация към Европа, без нейно участие, ще има възможност да забави, ако не може да елиминира неговото осъществяване.

 

Консолидацията е следствие от процесите в Близкия Изток

Основният извод от приетата на 12 август Конвенция за юридическия статут на Каспийско море е, че Русия и Иран консолидираха енергийните държави в региона, очертавайки не толкова енергийния, колкото военния сегмент на държавите от акваторията. Това е и важен елемент от засилващата се консолидация на държавността в битката срещу последствията от процесите в Близкия Изток.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи