„Градът на мъртвите“ бил непосредствено до селището на живите

Накити от погребенията

„Кварталът на бедните“

Находки от жилищата в махалата на бедните жители

Некрополът край църквата в Южния квартал на Перперикон

През ХІІІ-ХІV в. е най-богатият град в Източните Родопи

През септември 2018 г. завърши поредното успешно археологическо лято на скалния град Перперикон. Вече трета година водената от мен археологическа експедиция проучва забележителния Южен квартал. Това стана възможно, след като през 2016 г. завърши продължилото десетилетия проучване на Акропола. Както е известно, освен здраво укрепената крепост на хълма по неговите южен и северен склон има обширни подградия, които обещават да бъдат също много интересни.

И наистина още през 2016 г. ние попаднахме в Южния квартал на най-голямата намирана досега раннохристиянска църква в Родопите. След разкриването й се оказа, че тя е изградена в началото на VІ в. трикорабна базилика с дължина 35 м и широчина 14 м. Намира се на голям площад, край който се развиват комплекси от сгради. Храмът е съществувал почти хилядолетие. Последният период е от ХІІІ-ХІV в., когато църквата продължава да функционира, макар и със силно намалени размери.

Именно от тази епоха е обширният некропол, който се развива на запад и особено на север от храма. За три години бяха разкрити повече от 200 погребения на мъже, жени и деца – граждани на средновековния Перперикон. Гробните съоръжения са направени по християнски обичай с посока изток-запад, оградени и покрити с каменни плочи. Интензивността на некропола позволи на журналистите сполучливо да го нарекат „Град на мъртвите“, което е и превода от гръцки език.

За тази епоха вече разполагаме с доста оригинални писмени данни. До 40-те години на ХІІІ в. Източните Родопи са българска територия. При наследниците на цар Иван Асен ІІ обаче Ахридос е предаден без бой на Византия. Още през 1254/1255 г. един от неговите синове, цар Михаил Асен, прави опит да си го възвърне. Византийска хроника свидетелства, че тогава Перперикон е сред превзетите от българите крепости, но после ромеите отново го завладяват. Открити при разкопките монети на друг български цар, Константин Тих Асен (1257-1277), подсказват, че той също може би взема града, обаче не успява да се задържи.

През ХІV в. опитите на българските владетели да възстановят управлението си в Родопите не прекратяват. А през 1344 г. между България и Византия се разиграва истинска война за Перперикон, описана в няколко страници от видния византийски историк Йоан Кантакузин. Възползвайки се от гражданските междуособици във Византия, цар Иван Александър изпраща военна експедиция, за да превземе града. Българите са привлечени не само от плодородните земи, но и от златните мини в околността. Крепостта е завладяна, а в нея назначават царски архонт. На Перперикон е открит единственият златен печат на цар Иван Александър, с който явно е било скрепено писмо, изпратено до неговия управител. Няколко месеца по-късно обаче византийците успяват да си възвърнат крепостта, но не за дълго, защото в 1361-1362 г. османците го превземат след тежка обсада.

Археологическите разкопки показват, че през ХІІІ-ХІV в. Перперикон е най-богатият град в Източните Родопи. Писмо на Вселенската патриаршия в Константинопол от 1337 г. свидетелства, че епископите на Перперикон били толкова заможни и именити, че ги задължили да плащат пенсия на обеднелите митрополити на Филипи в Беломорието. Той има изключително мощна крепост с градска стена и як вътрешен замък с множество кули. Във вътрешността й се разкриват представителни сгради, казарми и подредени край тесни улички къщи на занаятчии и търговци.

На фона на тези данни бяхме изненадани, когато през 2018 г. непосредствено на север от споменатия некропол в Южния квартал попаднахме на цяло селище от ХІІІ-ХІV в. Без съмнение това е селището, чиито жители са били погребвани в него. Явно това е една от средновековните махали, които са се развивали край основната крепост.

За разлика от сградите в крепостта обаче, разкритите през 2018 г. десетки жилища са доста по-несъвършени. Те са разположени на заравнения склон и са вкопани направо в руините на представителните антични сгради, съществували на това място през ІV-VІ в. Постройките са много непретенциозни и имат по едно помещение с незначителна площ. Стените притежават само вътрешно лице, което подсказва, че става дума за полуземлянки. Може да се предполага, че покривите им са били от слама или тръстика. Спокойно това невзрачно селце може да се нарече „квартал на бедните“.

Интересно е, че махалата е оградена с ниска и дебела каменна стена, която не е служела за защита, а за отделяне на участъка от останалата част на града. Такива ограждания се наблюдават и в други средновековни градове като Хоталич край Севлиево. Предполага се, че те са определяли територията на свързаните помежду си семейства от един голям род.

В жилищата и край тях се намират характерните за бита на хората предмети – керамични съдове, железни ножове, оръдия на труда, оръжие. И все пак, колкото и да са били бедни техните обитатели, те са имали своя духовен живот и религиозни вярвания. За това говорят откритите три бронзови нагръдни и напрестолни кръста. Върху един от тях се виждат изображенията на Христос и четиримата апостоли. При разкопките в квартала се намират и неизбежните непретенциозни накити – главно обеци, бронзови и стъклени гривни.

Разкриването на „квартала на бедните“ показва ярката социална диференциация, съществувала през ХІІІ-ХІV в. на Перперикон. Животът на обикновените хора ярко се е отличавал от този на аристократите, воините, търговците и занаятчиите, населявали мощната крепост на билото на хълма.

Св. Богородица пазела жителите

В некропола край църквата в Южния квартал са открити десетки накити от бронз. Особено впечатлява пръстенът, на който е изобразена сцената „Благовещение“. Става дума за съкровения момент, когато небесният ангел съобщава на св.

Богородица, че ще роди Божия син.

Колко било населението?

Тази интензивност на некропола край базиликата позволява да се хвърли светлина върху броя на жителите на Перперикон през ХІІІ-ХІV в. Край разкритите досега две средновековни църкви в Акропола и Северния квартал също има некрополи със стотици гробове. От тях може да се заключи, че през този период градът е имал население от хиляди жители.