Подходящи са за консумация от хора с глутенова нетолерантност

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Кестените (Castanea spp) са род от девет дървесни видове или храсти от семейство Букови (Fagaceae). Въпреки че си приличат като име и вид, конският кестен (Aesculus hippocastanum), който е доста красиво лечебно и декоративно растение, е от различно семейство - Конскокестенови (Hippocastanaceae). То е еднородово и представителите му нямат хранителната стойност на сладкия кестен, нито могат да конкурират вкуса му.

Известно е, че ядливият кестен има сходна хранителна стойност, що се отнася до макронутриентие, с картофа заради високото си съдържание на скорбяла. Но не така популярно е, че кестенът има по-близко родство с портокала - заради високото количество витамин С. 100 г. ядки осигуряват на организма 43 мг витамин С (цели 72% от необходимата дневна доза).

Кестените могат да бъдат консумирани варени, печени, приготвени на пара, да се приемат сурови и да се използват под формата на брашно - самостоятелно или в комбинация с други култури за приготвяне на различни печива. В суров вид ядките на кестена съдържат танини, но концентрацията им е ниска, което ги прави напълно годни за консумация. Необходимо е обаче да се напомни, че при хора със стомашно-чревни проблеми е възможно те да причинят оплаквания. Не се препоръчва прием на сурови кестени и при наличие на тежки бъбречни заболявания (бъбречна недостатъчност, гломеруло- или пиелонефрити), хепатит и при бременност.

Важно е да се знае, че кестените не съдържат глутен, за това попадат сред най-популярните съставки при приготвянето на храни, предназначени за глутено нетолерантни, алергични към пшеница и болни от наследственото заболяване цьолиакия пациенти.

Както повечето ядки, кестените съдържат фитинова киселина, за която има данни, че може да възпрепятства усвояването от организма на минерали като калций, желязо и магнезий. Съдържанието є в тях обаче е доста ниско. В действителност в кестените тя е в пъти по-малко, отколкото в бадемите и орехите например. Фитиновата киселина въобще не е проблем при хора, чиито микробиом в червата е привикнал към хранене с цялостни и непреработени растителни храни. Бактериите при тях лесно разграждат фитиновата киселина и “освобождават” минералите. Това е и може би главната причина хората на здравосломен вегетариански или вегански режим да имат по-малък риск от развиване на остеопороза. Нещо повече - много научни изследвания сочат мощно протективно действие на фитатите за добра костна плътност.

Защо кестените са толкова полезни, включително и за хората с наднормено тегло? Да обобщим в кратък “кестенов справочник” богатствата на тези ядки.

Първо. За разлика от други ядки и семена са с относително ниско съдържание на калории, носят по-малко мазнини, но са богати източници на минерали, витамини и фитонутриенти.

Второ. Съдържат главно скорбяла за разлика от други ядки и семена, които са с по- високо съдържание на калории, дължащо се на основно на мазнини.

Трето. Добър източник са на диетични фибри - осигуряват 8,1 г. (около 21% от дневното препоръчвано количество) на 100 г. ядки. Както знаем, фибрите спомагат за регулиране на нивата на холестерол в кръвта и ни защитават от тежък хроничен запек.

Четвърто. Подобно на зеленолистните зеленчуци, кестените са богати на фолати, което е рядко срещана и почти уникална тяхна функция в сравнение с другите ядки и семена. 100 г. кестени осигуряват 62 мкг на фолати (15,5% от потребното количество за деня). Фолиевата киселина е необходима за образуването на червени кръвни клетки и ДНК синтеза. Достатъчна консумацията на храни, богати на фолати в периода на зачеването, помага за предотвратяване на дефекти на невралната тръба в плода.

Пето. Богат източник са на мононенаситени мастни киселини, като олеинова и палмитолеинова. Научни изследвания доказват, че мононенаситените мазнини в диетата помагат, както за понижаване на LDL (лошия холестерол), така и за повишаване на HDL (добрия холестерол).

Шесто. Кестените са отличен източник на минерали като желязо, калций, магнезий, манган, цинк и фосфор, освен това осигуряват много добро количество калий (518 мкг на 100 г.). Калият има диуретично действие, намалява сърдечната честота и нивата на кръвното налягане. Желязото играе главна роля при преноса на кислорода към всички клетки на тялото. Магнезият, калцият и фосфорът са главните минерали, изграждащи костите.

Седмо. Кестените са витаминна бомба. Добре е представена групата витамини В. 100 гр ядки осигуряват 100% (от препоръчителния дневен прием) от вит. В1,11% от вит. В 3,29% от вит. B6 и 12% от вит. В2.

На пациентите си най-често препоръчвам кестените да се приготвят на пара. Така те най-добре запазват полезните си съставки и няма риск засегнатите от плесени и червеи ядки да придадат горчивия си вкус и на останалите, в случай че ги сваряваме във вода и не ги проверим всеки по отделно.

Много популярна е рецептата за пуйка с кестени, вече традиционна за празничната трапеза на моето семейство по Коледа. Комбинирана с отлично настроение и много споделени щастливи мигове, тя е отлична храна за любимите ми хора веднъж в годината.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Пюре от кестени

Продукти:

400 г. кестени, 80-100 мл бадемово мляко, 1 суп. лъжица кокосово масло, по 1 щипка морска или хималайска сол, индийско орехче, куркума, прясно смлян черен пипер, няколко капки сок от прясно изцеден лимон.

Приготовление:

Срязваме кестените през средата и ги сваряваме за 30 мин. в обилно количество вода. Дръпваме ги да поизстинат и още топли ги обелваме, като ги вадим от съда един по един. Така ще се обелят лесно. Поставяме ги в блендер заедно с останалите съставки и блендираме до хомогенна смес. Сервираме с малко зехтин екстра върджин и листенца магданоз.