Хубавото нещо на възрастта е, че ти предоставя възможност да се поучиш от грешките си. Успокояваш се и се забавляваш

Направих грешка, като отказах да изиграя главната роля в „Първичен инстинкт“. Този филм превърна Шарън Стоун в световна звезда

Жените винаги са срещали трудности в нашия бизнес, особено по-възрастните жени. Но сега се чувствам особено силна и уверена в своя професионален избор и относно личния си актьорски път

Ким Бейсингър премина през личен банкрут, много неприятен, лепкав и публичен развод, но сега се завръща в салоните като най-голямото име в еротичния блокбастър „Петдесет нюанса по-тъмно“. На 63 години Бейсингър е в прекрасна физическа форма и говори открито за своята изключителна кариера, белязана от върхове през 80-те и 90-те години на миналия век. Тогава заедно с Шарън Стоун Бейсингър владееше сексуалния Олимп на шоубизнеса, вдъхновяваше и възбуждаше милиони зрители от големия екран.

Разказаното интервю с Бейсингър е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People.

Благодарение на огромния световен успех на еротичния хит “Девет седмици и половина” Бейсингър завладя колективното въображение на масовата публика, а с извънредно качествената си игра във великолепния криминален трилър

“Поверително от Ел Ей” тя се доказа и в очите на критиците и заслужено получи “Оскар” за най-добра поддържаща роля.

Ким грееше като могъща и съблазнителна екранна сирена от монументално печеливши и популярни заглавия като “Батман” на Тим Бъртън с Майкъл Кийтън в ролята на маскирания отмъстител и “Никога не казвай никога” с Шон Конъри в образа на Агент 007 Джеймс Бонд.

После дойде падението. Бейсингър стига до личен финансов банкрут през 90-те години на миналия век след серия от крайно несполучливи инвестиции. Паралелно с фискалните неуредици животът на Ким е разтърсен от изключително шумен развод с лесно избухливия Й колега от холивудския елит Алек Болдуин. Пресата описва случая като “най-кървавия развод на Холивуд”.

Но Бейсингър успява да изплува и сега отново ще зарадва своите почитатели с роля в “Петдесет нюанса по-тъмно”. Тя играе мистериозната дама Елена Линкълн - един от ключовите образи във филма след централните персонажи Крисчън Грей и Анастейша Стийл. Джейми Дорнан - британският актьор, който изпълнява ролята на Грей, признава, че е имал огромно желание да разпита Бейсингър за нейното екранно минало, но е бил твърде респектиран от нея.

Ким признава за една своя огромна грешка - решението да пропусне предложение за главна роля в еротичен трилър, озаглавен “Първичен инстинкт”. “Допуснах сериозна професионална греша с отказа си да изиграя ролята на Катрин Трамейл в “Първичен инстинкт”. Филмът стана световен хит и превърна Шарън в глобална звезда”, казва Ким.

А каква е била причината? “Тогава сценарият ми се стори прекалено краен, а сексуалният характер на филма изглеждаше твърде натуралистичен”, отговаря Бейсингър.

“Първичен инстинкт” не е единствената голяма роля, която отказах. През 90-те отклоних поканата да изпълня главната роля в романтичната комедия “Безсъници в Сиатъл”. В крайна сметка ангажираха Мег Райън, а филмът стана огромен хит и дефинира репутацията и профила на Мег за години напред. Тя се превърна в любимата романтична сладурана на Америка”, спомня си звездата.

Ким Бейсингър не се впусна в бурна кампания за автопромоция около участието си в “Петдесет нюанса по-тъмно”. “Желаех да има елемент на изненада относно участието ми в “Петдесет нюанса по-тъмно”, казва тя. Филмът е продължение на хита от 2015-а “Петдесет нюанса сиво”, който пък бе екранизация по изненадващо успешната книга на Е. Л. Джеймс, замислена като еротично вдъхновение от вампирската сага “Здрач”.

Ким Бейсингър е напълно наясно, че е достигнала много деликатна възраст в контекста на Холивуд. “Жените винаги са срещали трудности в нашия бизнес, особено по-възрастните жени. Но сега се чувствам особено силна и уверена в своя професионален избор и относно личния си актьорски път. Често се сещам за своя голям пробив в киното - “Девет седмици и половина”. Първоначално филмът се провали в кината в САЩ, не успя да генерира значим боксофис и да излезе на голяма печалба. Много пуритански настроени зрители го приеха като твърде сексуален, твърде натуралистичен за техния вкус. Но нецензурираната версия стана огромен хит на международния пазар. Особено във Великобритания и Франция. Реакцията на публиката в Европа ми показа, че не е имало от какво да се срамуваме. Режисьорът Ейдриан Лайн остана страшно очарован. Това е свързано и с цялостната перспектива на Стария континент. Иска ми се Америка да има артистична визия, по-близка до европейската. И не само това. Отношението към остаряването там е по-различно, по-щадящо, няма да е лошо тук, в Холивуд, да почерпим опит от Европа”, разказва Бейсингър.

Тя си припомня и дните си на Бонд момиче. “Както повечето актриси, които бяха ангажирани да изпълнят ролята на “мацка на 007”, така и аз позирах и за “Плейбой” в началото на 80-те години на миналия век. Тогава все още си нямах много представа за детайлите и тънкостите на актьорската професия. Все още се учех да играя, стараех се да се докажа. Отне ми години, докато придобия увереността на трениран и сериозен изпълнител в киното. Научих много от сър Антъни Хопкинс, който преди много време каза: “Актьорската игра се състои в това да можеш да натискаш определени бутони вътре в себе си. Освен това е страшно добре платена”, спомня си Бейсингър.

Днес тя има самочувствието на изпълнителка, която знае как, кога и кои бутони в себе си да натисне.

“Като по-млада бях страшно нервна, неспокойна и тревожна. Постоянно се притеснявах за разни неща и премислях всичко по безобразно много пъти. Дори когато изпълнявах физически упражнения като бягане на пътека, не бях в състояние да релаксирам. През цялото време си повтарях, че трябва да съм по-бърза, по-старателна, поставях си цел на бягането. Но за какво бърза всъщност. Какво правех. Хубавото нещо на възрастта е, че ти предоставя възможност да се поучиш от грешките си. Успокояваш се и се забавляваш”, казва Ким.

Ким Бейсингър извървява дълъг път от родното си градче в Джорджия до висините на Холивуд. Бащата на Ким се казва Дон и имал компания за заеми, а майка й била домакиня. Тя се връща щастливо към своето детство: “Като малка гледах много стари филми с татко. Той не бе нито много студен, нито твърде емоционален. Затова ми правеше страшно силно впечатление, когато лицето му се променяше в отговор на видяното на екрана - от смях, през сълзи, до гняв и вълнение. Никой не успяваше да достигне така до него, както образите от филмите. Това, мисля си, допринесе много за моето запалване по киното.”

“Почувствах се страшна късметлийка, когато получих възможност да замина за Ню Йорк и да работя като модел през 70-те години на миналия век. Бях едва на 17 години, а по това време много се търсеше онзи блондинест, светлоок, здравословен вид. Така пристигнах и аз от малкото градче - с дълга руса коса до кръста, недокосната от никого”, разказва Ким.

Тя работи като модел и започва да взема уроци по актьорско майсторство. За нея Холивуд е една мечта. “Хиляди млади хора пътуваха до меката на киното всяка година, много бяха спечелили местни конкурси по родните си места или пък някой им бе казал, че са добри актьори и могат да станат звезди. Всички искаха да преуспеят. Ние знаем, че само една много малка част от тях щяха наистина да се реализират. Но Холивуд предлагаше именно тази красива, съблазнителна фантазия. Мрачната реалност се надигаше над това мечтание като сянка. В началото бях много наивна. Но разочарованията ми действаха като уроци. Първият ми филм беше пълен провал. Бях горда и мислех, че всеки ще дойде да го гледа, но по това време не знаех нищо за маркетинга и останах огорчена, когато дебютът ми потъна в забрава без публика и аплодисменти”, спомня си Бейсингър.

После идва и успехът. И бракът. Тя се среща с Алек Болдуин в началото на 90-те, сключват брак през 1993-та и се разделят дни преди тя да навърши 47 години през 2000 г. Официално разводът е финализиран през 2002-ра. През 2008-а Болдуин казва, че е искал да убие нейния адвокат. Но тя устоява и оцелява след всички скандали. 31 години след пробива с “Девет седмици и половина” Бейсингър остава име, което милиони зрители веднага разпознават.

“Много се гордея с “Девет седмици и половина”. Но трябва да призная - секс сцените са трудна работа”, завършва Бейсингър.