Двете могъщи организации, на които разчитаме за справяне с бежанската вълна - ООН и ЕС, са зациклили

Срещата на върха на страните от Г-20 в Китай се оказа доста особена. Това, което прави впечатление на пръв прочит, е, че всички засегнати теми и въпроси се въртят с участието на Русия. Русия присъства почти във всяка новина, която пристига от Китай.

Виждаме неща, които в предишните срещи просто отсъстваха - например руската роля в глобалната политика. Най-показателното е, ако можем да си спомним за по-предишната среща - в Австралия. Тогава руският президент Владимир Путин си тръгна един ден по-рано. На срещата в Ханджоу също присъства словосъчетанието “един ден по-рано”, но този път се наложи руският държавен глава да пристигне един ден по-рано. Програмата му се оказа прекалено наситена и времето очевидно нямаше как да му стигне. И наистина на срещата в Китай имаше прекалено много теми, които да разискват ръководителите на най-значимите икономики в света.

Обикновено се получава така, че на тези срещи на Г-20 присъства и форматът БРИКС. Имаше интересен момент във връзка с импийчмънта на бразилския президент Дилма Русеф и дали ще бъде осъществена такава среща - тя се състоя, а на нея участваше новият президент на Бразилия, което означава, че форматът продължава да съществува, поне в тази си рамка.

Един от основните акценти на срещата в Ханджоу бе темата за споразумението за транстихоокеанско партньорство (ТПП). В речите и на китайския председател Си Дзинпин, и на руския президент Путин се е забелязвал нюанс, който е важен, и той е, че Световната търговска организация вече е променена и че там участието на държавите е изместено от ТПП, което беше подписано от САЩ с техните съюзници в този регион. Това споразумение обаче се разглежда от Китай като насочено срещу тях.

Беше засегнато и Трансатлантическото търговско споразумение, което засяга и нас и това са промените, които ни очакват и трябва да бъдат отбелязани. СТО беше един от стожерите на световните икономически действия, които големите държави предприемаха и изглежда това ще се промени.

Също така политическите въпроси бяха изключително динамично разглеждани. На първо място Китай като домакин демонстрираха и кой е гост номер едно за тях, най-вече чрез церемонията по посрещането на Владимир Путин. Така Китай даде ясен сигнал, че Русия не е изолирана.

Важни бяха и срещите на турския президент Реджеп Таийп Ердоган и совалките между Русия и САЩ в контекста на навлизането на турските войски в Северна Сирия. Турският президент е на път да осъществи една отдавнашна идея - създаването на буферна зона в Северна Сирия, която да ликвидира в зародиш опитите за създаване на кюрдска държава по цялата южна граница на Турция. Кюрдите обаче са съюзник на САЩ в региона и намесата на Анкара със сила принуди САЩ да бързат, защото губят позиции. Затова и голяма част от разговорите между руската и американска делегация бяха посветени на Сирия. Двете страни са все по-близко до постигане на договорка по въпроса. Те нямат спор и различия, че Даеш трябва да бъде унищожена. Имат спор кои политически актьори да останат след приключването на войната и най-вече за съдбата на президента Башар Асад.

Освен това в Китай отбелязахме и нещо много важно, което засяга и България. Виждаме зациклили процеси, свързани с бежанците, от две основни организации. ООН се оказа формат, който не може да разреши въпроса. ЕС изпитва огромни трудности и спорове в самия себе си относно бежанците. България трябва активно да защити своите интереси, включително в двустранен диалог с Турция. За момента ние се осланяхме на общата позиция на ЕС, но както виждаме, няма такава изградена и поради тази причина е много важно ние да засилим позициите си.

Пекин се държа студено с Обама

Китайските домакини посрещнаха американския президент без червен килим, което е достатъчно ясен сигнал за политиката на САЩ в света. Излишно е да се спори дали това е станало поради немарливост или напротив. Една държава, която има 4000 години история на политиката и протокола, едва ли би пропуснала такъв важен момент. Те са майстори на церемониите. Тук прозира най-вече спорът на двете държави за акватория в Южнокитайско море. Но пък не трябва да се правят и сериозни изводи от това. Почти е сигурно, че първата среща на следващата американска администрация ще бъде именно с Китай.