Над 200 години банкова династия

Те са неуловими. Няма една книга написана за тях, която едновременно да разкрива факти и те да са точни

През войните Ротшилд осигурявали заеми на враждуващите императори, крале и принцове

В ексклузивно интервю за вестник “Труд” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които управляват света, са осем големи семейства Рапърът Кулио специално за “Труд”: Осем семейства управляват света Лайфстайл 22:02 02.10.2018 . В интервюто Кулио заявява дословно: “Осемте най-богати семейства в света - Ротшилд, Морган, Рокфелер, Уорбърг, Кун-Леб, Лазар, Голдман Закс и Леман. Те контролират всичко. Те притежават всичко…” Музикантът все пак настоява, че гледната му точка може да се разглежда и като една от многото теории на конспирацията.

В серия публикации всяка събота “Труд” ще разкаже на читателите си кои са тези семейства.

И по реда на номерата, зададен от Кулио, ще започнем с Ротшилд.

Британският историк Пол Джонсън пише в книгата си “История на евреите” следното: “Ротшилд са неуловими. Няма една книга написана за тях, която едновременно да разкрива факти и те да са точни. Цели библиотеки с безсмислици са изписани за тях... Жена, която планираше да напише книга озаглавена “Лъжите за Ротшилд”, се отказа от проекта с основанието: “Беше относително лесно да открия лъжите, но практически невъзможно да открия истините”.

И как не?! За над 200 години най-известната, а според мнозина и най-влиятелната, европейска банкова династия е създала не малко основания да се спекулира с името й. До голяма степен различните конспиративни теории, намесващи името на Ротшилд, търсят корените си в антисемитизма. Други, по-правдоподобни, са просто основани на фактите и простата логика. Така или иначе всеки е свободен да прецени сам за себе си.

Банковата династия е основана от германския евреин Майер Амшел Ротшилд в края на ХVIII век във Франкфурт. Семейното име идва от сливането на немските думи “рот” (червено) и “шилд” (знак) и произлиза от името на къщата, в която семейството е живяло в гетото, когато домовете не се отбелязвали с номера, а с цветове. Заради ранната кончина на родителите му Майер е принуден да прекъсне обучението си за равин и да стане чирак в банкова къща, преди да захване собствен бизнес. Завързвайки с годините добри отношения с принца на Хесен-Касел Вилхелм IХ, Майер Ротшилд въвежда практиката семейството да прави сделки само с короновани глави.

И да има колкото се може повече деца, които да контролират бизнеса, така че никога да не излиза от фамилията. И така почти до края на ХIХ в. потомците му винаги са търсели и намирали бракове с втори и трети братовчеди, които пък не липсвали. Сам Майер Ротшилд имал петима синове, с които въртели семейния бизнес в търговия с монети (днешните чейндж-бюра) и търговски бонове, преди окончателно да се ориентират към банковата сфера.

Бизнесът ми е война

Всеки знае кога се правят най-големите пари. По време на война, разбира се! В случая не една и две. Наполеоновите войни от 1792-1815 г. се оказали златно време за семейство Ротшилд. Майер и най-големият му син Амшел останали във Франкфурт, докато другите четирима били стратегически разпределени, за да контролират финансовите операции на семейството. Натан открил Лондонския клон през 1804 г., Яков се настанил в Париж през 1811 г., а Соломон и Карл открили своите представителства респективно във Виена и Неапол през 1820-те.

През войните Ротшилд осигурявали заеми на враждуващите императори, крале и принцове, предлагали легална и контрабандна търговия със стратегически продукти за военните усилия – зърно, памук, различни колониални стоки и не на последно място оръжия. Един от големите им “удари” в този период е гарантирането на международните плащания между Британските острови и континентална Европа, които Наполеон се опитал да блокира, за да изолира Албиона. Ротшилд изградили собствена мрежа от агенти, доставчици и куриери, с които да пренасят злато през разкъсваната от войни Европа. Тази мрежа също така позволявала на базирания в Лондон Натан да е информиран с дни предварително за изхода от сражения и да предвиди как ще повлияят на пазара. За пример, след победата на Уелингтън при Ватерло, третият син на Ротшилд знаел за изхода от битката цели 24 часа преди правителството в Лондон да получи официалното известие.

Нагоре и само нагоре

Мирът, последвал поражението на френския император, също се оказал проспериращо време за Ротшилд. Семейството преориентирало част от интересите си към търговия с държавни гаранции (пруски, английски, френски, неаполитански) и застраховане на компании. Така с идването на Индустриалната революция Ротшилд имали инвестиции в железопътни, въгледобивни и металургични проекти из цяла Европа.

За влиянието, което вече имали по това време, свидетелства, че и петимата синове на Майер Ротшилд са издигнати от император Франц I на Австрия за благородници с титлата барон през 1822 г. Британският клон на фамилията получава същата титла от кралица Виктория през 1847 г., която впоследствие става и наследствена. Синът на Натан, Лайънъл, става първият евреин, член на британския парламент през 1855 г. А разследване на индийски журналисти от 2016 г. разкри, че Ротшилд са били една от фамилиите, контролиращи официално могъщата навремето Източна индийска компания – търговската машина, движеща Британската империя през ХIХ и началото на ХХ век.

Пионери в международните финанси, Ротшилд са директно замесени в преговорите между Португалия и Бразилия, довели до даването на независимост на южноамериканската държава. Съгласно споразумение от 1822 г. бразилската държава трябвало да плати 2 млн. лири стерлинги на португалската като компенсация. Ротшилд се застъпват за каузата, помагат за набирането на необходимите средства, а когато през 1825 г. Бразилия получава независимост, се оказва и с португалски задължения към британската банка в размер на 1,5 млн. лири.

През втората половина на ХIХ век Ротшилд инвестират в крупни проекти, превърнали се в днешни световни корпоративни гиганти като минният конгломерат “Рио Тинто” и корпорацията за добив и търговия с диаманти “Де Беерс”. Интересите на Ротшилд, по правилото въведено от Майер, са гарантирани с държавни протекции. През 1871 г. и 1872 г. Алфонс Ротшилд в Париж отпуска два големи заема на Франция, за да изплати компенсации за поражението си от Прусия. По същото време пък в Лондон Лайънъл през 1875 г. за няколко часа намира нужните на британското правителство 4 милиона лири стерлинги, за да стане основният акционер в изграждането и експлоатацията на Суецкия канал. Фамилията финансира и начинанията на Британската Южноафриканска компания на сър Сесил Роудс, който през 1880-те основава колонията Родезия, днешни Зимбабве и Замбия.

Всичко е в името

До началото на ХХ век името Ротшилд вече е синоним за богатство, разкош и охолство по целия свят, но най-вече в Европа, където до тогава семейството е построило 41 двореца, повечето от които надхвърлят по пищност тези на кралските особи на Стария континент. Видният британски политик Дейвид Лойд Джордж през 1909 г. описва барон Ротшилд като “най-влиятелния човек във Великобритания”.

Междувременно оригиналният клон на семейния бизнес, този във Франкфурт, се налага да затвори врати през 1901 г. поради липса на пряк мъжки наследник, който да поеме щафетата. Едва през 1989 г. британската и швейцарската банки Ротшилд отварят отново свое съвместно представителство там. Паралелно на това общият бизнес е в постоянен възход и всичко останали клонове на банката продължават да оперират, като именно британският се смята за най-успешен. Френската банка Ротшилд преживява тежък удар през 1982 г., когато социалистическото правителство на Франсоа Митеран я национализира и на Давид дьо Ротшилд се налага да започне наново с трима служители и капитал от 1 млн. долара. Актуално банката в Париж има 22 равнопоставени партньора за акционери и участва активно в глобалния бизнес на семейството.

Австрийският клон на семейство Ротшилд също преминава през сътресения през Втората световна война, когато нацистите национализират банката. Колекцията от пищни замъци е присвоена, разграбена и частично унищожена. Семейството обаче успява да избегне гоненията на Холокоста, премествайки се в основната си част в САЩ. Неаполският клон просъществува най-кратко, но най-вече поради естеството на политиката на Апенините – ако през 1832 г. Ротшилд са били наричани “банкерите на папата”, революцията на Джузепе Гарибалди през 1860 г. и избирането на грешната страна в последвалата война за обединението на Италия, слагат край на семейния бизнес на Ротшилд в Неапол.

С всичко казано до тук е ясно, че идва ред на числото – според различни наблюдатели и експерти общото състояние на семейство Ротшилд се оценява между 350 и 400 милиарда долара. Капиталите на групата се оценяват в трилиони долари. Просто бизнес, Джоунс, както се казва!