Живеят от ден за ден, ровят в кофите за смет, предават старо желязо

Истински селища са оформени на няколко метра под земята във Велико Търново, които се обитават от десетки несретници. Те са намерили подслон в нишите около тръбопроводите за парно отопление. Край инсталациите живеят цели комуни. Над 50 гаврошовци използват топлината от тръбите, за да се спасят от бялата смърт в студените зимни дни.

Повечето от тях няма къде да живеят и се издържат от подаяния и вторични суровини или каквото намерят в кофите за смет. Те се свират като къртици в крайните шахти в района на болница „Д-р Стефан Черкезов“, в кварталите „Колю Фичето“ и „Бузлуджа“.

„Знаем за тези хора. Имаше тенденция да се заселват в тези ниши, но не са ни създавали проблеми и не са ни правили бели“, обясни управителят на „Топлофикация-ВТ“ АД инж. Венцислав Димитров.

„Това е единственият шанс за оцеляване на тези хора. Реагираме, когато има смъртен случай, както и при сигнал за пожар. Налагало се е да ни викат, за да вадим от шахта труп на издъхнала клошарка. Веднъж се наложи да спасяваме бездомници, които се бяха обгазили. Заради авария в паровата централа тръбопроводите изстинали и за да се греят, бездомниците наклали огън в подземията. Горили гуми, хартия и всякакви други отпадъци. Получило се силно задимяване и като по чудо не се бяха издушили“, разказват огнеборци от старата столица.

В подземните галерии са оформени импровизирани гарсониери с по няколко стаи. Независимо от изолацията на тръбите „долу“ е около 30 градуса, което създава достатъчен комфорт за обитателите. Самите шахти са около 4 метра широки и още толкова дълбоки, което е допълнително удобство и позволява да се обзаведат дори малки стаи. В потайностите на старопрестолнината се подвизава дори семейство . Преди време Надежда и Дончо Георгиеви станали жертва на имотната мафия, която ги оставила без единствения им дом.

Преди да ги сполети нещастието, Надежда работела във фалиралата текстилна фабрика „Васил Мавриков“. Имала обаче неблагоразумието да вземе пари от известен местен лихвар и логичното се случило - тарикатът им прибрал къщата в квартал „Вароша“, защото не можели да издължават убийствените лихви по вноските.

„Живеехме във вилната зона на града в една барака на наши роднини, но те продадоха имота и дойдохме тук. Напролет ще му мислим“, нарежда Дончо Георгиев.

Двамата се надяват скоро да се пенсионират и да опитат да влязат в старчески дом. Докато това стане, са си заградили местенце сред топлите тръби. Оформили са си дори малка кухничка с маса, а с фазер са обособили и спалня. Не крият, че прекарват нощта директно върху тръбите, където са сложили дюшеци. Не искат да бъдат снимани, защото много хора в града ги знаели и щели да берат срам на стари години.

Тодор Василев пък има собствен дом в Горна Оряховица, но преди 2 г. жена му прибрала друг мъж и го изгонила. Оттогава трудно комуникиращият мъж нощува в покрайнините, но отскоро се е присламчил на топло до тръбите на паровата централа. Никой не искал да го вземе на работа, а не му достигали възраст и трудов стаж да се пенсионира. Човекът се издържа от просия по централните улици на града.

До леглото от дъски и кашони на Тодор е разстлал опърпан дюшек и видимо по-младият му другар Стефчо, който няма лични документи и не е от разговорливите. Според другите клошари, които също идват вечер да се топлят на тръбите, той бил особняк и заради това близките му го изоставили.

Доста бездомници нощуват в шахтите на квартал „Колю Фичето“. Един от тях е Кирил Михайлов, който твърди, че също от няколко години живее из паропроводите. Населени са и крайните шахти от инсталациите на паровата централа на жилищния комплекс „Бузлуджа“. В лютата зима в тях топлина търсят 5-6 бездомници. 22-годишният Марко и невръстната му невеста Мима спят направо върху тръбите в тъмна шахта. Двамата нямат законен брак, но мечтаят през пролетта да минат под венчило и да имат първа рожба. Дотогава те събират пари от кашони, които предават на вторични суровини.

64-годишен мъж пък се е установил в каменна постройка с избити прозорци на метри от брега на река Янтра в квартал „Чолаковци“ във Велико Търново. Иван Иванов, чиято история най-напред бе разказана в регионалния в. "Борба", едва оцелява на минусовите температури, заобиколен от плъхове и боклуци. Въпреки че има 30-годишен трудов стаж, бездомникът не може да се пенсионира, тъй като няма лична карта. Нещастният човечец изкарва вече втора зима на това място. Той получил гангрена вследствие на измръзване. Наложило се лекарите от великотърновската болница да ампутират пръстите на левия му крак.

Най-голямото желание на бездомния мъж е да се пенсионира и с парите от държавата да си намери покрив над главата. „Една стаичка искам само“, отронва Иван Иванов.

Имал лична карта, но ромски деца от квартала я откраднали от каменната постройка. „Аз съм никой! На никого не трябвам. Ненужен съм! Това живот ли е?“, вдига рамене безпомощно Иван Иванов.

Говори с неохота за миналото си. Имал два несполучливи брака, като от всяка жена има по едно дете. След раздялата повече не видял никоя от съпругите си.

„Чух само, че дъщеря ми е родила наскоро, но не живее във Велико Търново. Нямам очи да отида да видя внучето си“, споделя изпадналият в нищета търновец.

Преди години пък другото му дете починало и тази мъка го сринала тотално. Единствената роднина, която му останала, е сестра му.

„Тя е в село Леденик, но не ме иска. Гони ме“, признава си бездомникът.

Заради мизерния начин на живот, който води, ежедневно става обект на подигравки. Ромските деца от квартала често слизат до брега на реката да играят и тогава той се превръща в мишена за мургавите хлапета.

„Замерят ме с камъни, обиждат ме, ругаят и всичко това, без да ги закачам“, разказа Иван.

„Ако навън е минус 10 градуса, тук до реката се усеща поне като минус 15. Много е студено нощем, затова си паля огън“, реди премръзналият търновец.

Въпреки тежките си условия на живот бездомният мъж не спира да се интересува от случващото се по света и у нас. Преди време младеж се смилил над него и му подарил малко радиоапаратче. На него Иван слуша новините и прогнозата за времето, надявайки се пролетта да подрани и студените зимни нощи да свършат по-скоро.

Бездомници обитават колиби, землянки и празни гаражи в района на Южния пътен възел във Велико Търново. Сред тях е 30-годишният Ахмед. Мъжът няма документи за самоличност, няма дом, нито близки. Нощува заедно с още трима братя по съдба в гараж. Не помни откога не е ходил на лекар. Наскоро го заболял зъб и за да облекчи болката, младият мъж използвал обикновени клещи.

„Вече десети си вадя така, пия една ракия и не ме боли. Дори и други идват да им вадя“, разказва безпризорният мъж.

Ежедневно групата тараши целия район за отпадъчно желязо. Броди по места, в които рядко е стъпвал човешки крак.

„Хващат ме без документи, пишат ми актове, но не плащам глобите. Няма какво да направят, нямам адрес, нито пари – нищо... сам съм, не ме и търсят“, не крие мъжът.

Всяка сутрин Ахмед и приятелите му излизат на акция за метали. Да се копае в студа замръзналата почва е невъзможна операция, дори и за повечето специализирани машини. Хората фантоми обаче го правят, и то на ръка. С откритото желязо се издържат и им остава и за алкохол.

Нестандартен начин за оцеляване е намерил 53-годишният Христо Стефанов. Той е бивш военнослужещ, но преди десетина години съпругата му починала, банката му взела жилището заради непогасен заем и животът му се сринал. Несретникът обикаля улиците, търси храна в контейнерите, а вечер нощува в таванска ниша на един от многоетажните блокове. В миниатюрното пространство си е сложил кюмбе, на което се грее.

„Опитваме се да намерим подслон на скитниците в мразовитите дни, но дори и да ги настаним в социални домове и приюти, те остават там няколко дни, а след това самоволно напускат и се връщат към предишния си начин на живот. В болницата в Горна Оряховица беше обособено специално помещение, където да бъдат подслонявани бездомни хора през зимата“, обясняват от социалните служби.