Климатът като дъвка за обществено-политически балончета

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

През последните години всякакви шамани промиха общественото съзнание

Опиат за масите чрез използване на инстинктивния страх от Апокалипсиса

Въпросът с климата е многопластов и труден за разбиране. Въпреки това в последните години всякакви шамани промиха общественото съзнание на такова дълбочинно ниво, че вярата в антропогенните, т.е. причинените от човека, климатични промени е достигнала квази-религиозно ниво. До такава степен са превърнали това разбиране в догма, че вече всеки, който каже, че не е ясно дали човекът има толкова съществено влияние върху климата на Земята, бива заклеймяван като неграмотен, злонамерен или платен от петролните лобита.

Огромно е влиянието на квази-религиозната вяра в климатичните промени, причинени от човека. Причините за това са няколко. Първо, въпросът с климата е сложен, но вярващите в пагубното влияние на човека намериха начин да преведат този проблем на поп ниво. Климатът стана новия опиат за масите чрез използване на инстинктивния страх на хората от Апокалипсиса. Краят на живота е най-мощният мотиватор. А климатичните фанатици използват този страх много активно. Хора като Ал Гор от 30 години говорят, че светът свършва след десет години. Добър е в прогнозите, спор да няма. Второ, те успяха да превърнат този ирационален страх от края на света в мейнстрийм въпрос. Всички инструменти на поп културата бяха използвани безжалостно - Холивуд бълва апокалиптични филми, хиляди гори (иронично) се превърнаха в хартия, обагрена в мастилото на войната срещу климатичните промени, стотици песни, предавания и телевизионни гурута трансформираха климата в дъвка за обществено-политически балончета.

Толкова е мощна тази пропагандна машина, че до преди години и аз бях безкритично „вярващ“ в климатичните промени. Виждаше ми се абсурдно някой да се съмнява в пагубното влияние на човека върху климата. Няма как всички, които говорят по темата, да грешат, нали? Очевидно противниците на тази научно доказана концепция не са в час, а? После обаче, воден от именитата фраза на Марк Твен, че всеки път, когато се озовеш на страната на мнозинството, е време да спреш и да преосмислиш мнението си, започнах да проучвам по-подробно темата. И колкото повече четеш, толкова повече разбираш, че въпросът с климата не е изсечен в камък, както климатичните вярващи те карат да мислиш.

Разбира се, че по този въпрос трябва научно да си говорят компетентните учени. Необходимо е да има много повече изследвания по темата. Особено важно е да се подложат на научен анализ причините за естествените (т.е. непричинените от човека) промени в климата, които са факт. Необходимо е да се разглеждат въпросите около климата много предпазливо и внимателно, а не да се превръщат в повод за заклинания и категорични решения, които не се основават на друго освен на сляпа вяра. В последните години обаче темата далеч излезе от научното си русло и се е превърнала в повод за регулация на живота на всеки човек на планетата. В този смисъл има една интересна тенденция - актьори, журналисти и певци имат капацитет да коментират от последна инстанция климата, ако подкрепят теорията за антропогенните климатични промени. Но ако някой друг неклиматолог изрази мнение, че трябват повече проучвания и че нищо не е толкова категорично колкото изглежда, неговото мнение бива автоматично заклеймявано като мнение на „неразбиращ“. Това е дефиницията на секта - прави са само онези, които са съгласни с нас, другите са некомпетентни.

Всички, които следват новата религия на апокалиптиците от последния ден, обясняват как има научен консенсус по отношение на антропогенните климатични промени. Истината не е точно такава. Консенсус има, но той не е по отношение на човешкия фактор, а по отношение на климатичните промени като цяло. А това е доста голяма разлика. Истината е, че климатът се променя и винаги се е променял. По това няма съществен спор. Въпросът е дали и до каква степен за тези промени е отговорен човекът. Отделно промяната в климата не е еднозначна. Например, има научни доказателства, включително на НАСА, че Антарктида трупа нетно повече сняг, отколкото губи. Отделно е ясно и наличието на естествените цикли на затопляне и застудяване на Земята. Съществува общо научно разбиране, че през Средновековието (приблизително 950-1250 г. сл. Хр.) Земята се е затоплила с темпове, сходни на сегашните. След този период (1300-1850 г.) планетата влиза в мини ледникова епоха.

Тези резки промени в климата се случват далеч преди индустриалната революция и масовата употреба на фосилни горива. След миниледниковата епоха планетата навлиза в сегашната фаза на затопляне. Въпросът е дали и доколко човекът засилва сегашното естествено затопляне на планетата. Фактите са ясни - никой няма съдържателно обяснение за причините за тези промени в климата. Ето това трябва да бъде изследвано и проучено. Вместо това легитимните научни спорове и дебати се изместват от управление на тълпата, която от високомерието на собствената си необразованост се произнася с категоричност по въпроси, по които няма никакви компетенции. А всеки, който изрази мнение различно от догмата, автоматично бива линчуван на мегдана.

Не мога да кажа категорично, че човекът не е съществен причинител на промени в климата. Точно и в това е въпросът обаче - никой не може да каже със сто процентова сигурност кой, как и дали влияе на климата. Все пак много често учените не могат да прогнозират дори какво ще е времето след час. Но пък с висока доза на убеденост някои твърдят, че могат да предскажат с абсолютна сигурност какво ще е времето след сто години. Как? По какъв начин се използва една и съща технология (компютърно генерирани прогнози) и тя се оказва невярна за времето след един час, но ще е непоклатимо точна за времето след сто години? Можеш ли да си правиш категорични изводи за бъдещия климат на базата на данни, налични от последните малко над сто години, откакто съществуват модерните методи за следене на температурата? При положение, че Земята е на милиарди години, да се използват данните от последните стотина години, за да се прогнозира с категоричност бъдещото състояние на климата, е като да си пуснеш футболен мач към 60-ата минута, да не знаеш какъв е резултатът, да не знаеш кои играят, да гледаш към 2 секунди от срещата и да отидеш на площада да съобщаваш уверено, че знаеш как ще завърши мача.

Тези неясноти и легитимни притеснения обаче се оказаха безинтересни на политическата класа, която възприе безкритично апокалиптичната теория и чрез Парижкото споразумение за климата създаде регулационни и бюрократични инструменти за „удържане“ на човешкия прогрес в името на нещо, в което никой не може да е напълно сигурен. Под егидата на Китай, най-големият замърсител с въглеродни емисии в света, политическите лидери въведоха редица бюрократични механизми за ограничаване на въглеродните емисии. Хубаво, но какъв е резултатът? Китай продължава да е най-големият генератор на въглеродни емисии, а Америка, която Тръмп правилно извади от Парижкото споразумение, стана страната, редуцирала най-много въглеродния си отпечатък. Как? Лесно - САЩ следва собствената си икономическа и екологична политика. Тръмп действа по една много ефективна методика - нека учените се разберат помежду си за климата и съберат достатъчно достоверни данни. Междувременно ние ще спрем да инвестираме милиарди в „зелена“ енергия със съмнителна ефективност, като за сметка на това ще направим приоритет почистването на реките и горите си, където е безспорно негативното влияние на човека, както и ще вложим средства да направим изгарянето на въглища и петрол по-чисто и ефикасно. Но няма да се върнем в каменната ера, за да угодим на холивудските звезди, които не си дават сметка, че единственият, който със сигурност печели от климатичния хомот върху западната икономика, е Китай.

Този подход на Тръмп е правилен и необходим, за да се внесе малко баланс в обществения живот. Трябва да има повече проучвания, инвестиции в технологични решения и защита на околната среда. Но това не може да става в името на нещо недоказано докрай и за сметка на добруването на човечеството. Като цяло не е лошо да започнем да дебатираме по-съдържателно и с по-малко заклинания и попръжни. В крайна сметка не всеки, който не е съгласен с Ал Гор, Хилъри Клинтън и Леонардо ди Каприо е зъл и иска да унищожи планетата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи