Селото разчита на Божията подкрепа

Трифон Денков дал обет за въздържание

Не всеки Охрид е град на езеро, в което „Биляна бели платно“… И не всеки Трифон е винопиец…

Бай Трифон Денков – кметът на монтанското село Охрид, често сяда на трапеза с приятели, но вдига наздравиците с чаша вода.

„От години не пия вино и ракия! Дадох обет пред Бога, ако успея да ремонтирам черквата на Охрид, да откажа виното. Господ ме чу, храмът ни е потегнат, като картинка стана, и загърбих алкохола!“, разказва колоритния кмет. С бял перчем и мустаци, увиснали като туфи заскрежена трева местният управник е навъртял вече 72 лазарника, но е подвижен като младеж.

Трифон Денков е вече четвърти мандат кмет на Охрид – селце на 22 км от Монтана, с къщи подредени покрай завоите на река Ботуня край ж. п. линията Видин – София. Хората намаляват, но работата не свършва, даже става повече, за да не се затрие селото и традициите му, убеден е кметът. „С Божията подкрепа и труда на хората доста неща направихме“, казва той.

Преди 15 години селото било потънало в мрак, сега по улиците му светят 160 лампи. Има клубове на пенсионера и на младежите, фолклорната група към читалището печели награди на фестивали с местните обичаи, изрежда Трифон. По негова идея даже ремонтирали и перона на ж. п. спирка Охрид, направили го по-висок, защото бабите и дядовците преди слагали столчета, за да се качат във вагоните.

„Работата върви, когато човек е инициативен, намира съмишленици и се уповава на Бога!“ твърди Трифон Денков. В първия ден на първия си мандат през 2003 г. той написал на една от стените в кабинета си „Моята помощ е от Господ, който сътворил небето и земята!“ и запретнал ръкави, та до днес.

На бюрото му заедно с документите винаги стои и един „Вехт завет“ –издание от 1864 г. Библията е семейна ценност и основен извор на сили и упование. И вярата, и трудолюбието са му наследство от родителите, споделя Трифон. Майка му Пена дори в годините на комунизма, четяла библията, ходила на черква и водила кореспонденция с архимандрит Максим - бъдещия български патриарх. Част от парите, които семейството печелело от земеделие, влагали в поддръжката на селския храм „Свети Димитър“. Още през 1993 г. със съмишленици Трифон Денков издигнал голям бетонен кръст на хълма над селото на мястото на оброка на Свети Георги, срутен от иманяри. А когато станал кмет, си поставил за основна задача да обнови храма „Свети Димитър“, издигнат още по турско време – през 1861 г. След Освобождението селяните надградили вкопаната в земята черква и тя се извисила с каменните си стени над къщите. За да се знае кога се задава празник или мъка, хората поръчали да им отлеят камбана чак в Грузия. Бронзовият „звон“ бил доставен с кораб по Дунав и оттам с каруца пристигнал в селото. Легенда разказва, че камбаната всъщност била отлята за македонският град Охрид, но погрешка я изпратили в село Охрид.

„Това е само легенда! Камбаната е отлята за нас. На нея пише „Село Охрид!“, обяснява кметът.

Заради легендата преди години в селото дори пристигнал проф. Божидар Димитров със зам. кмета на град Охрид. Да видят прочутата камбана. Но и те се уверили, че историята е измислена. Днес грузинската камбана е само ценен експонат. Преди години се пукнала и я свалили. Охридчанинът Емил Живков, който живее в София, по заръка на покойния си баща поръчалнова камбана, която сега звъни от бялата кула над храма. Край нея пък се издига ретранслатор за Интернет, защото религията е опора, но без наука и технологии няма развиитие, обяснява Трифон.

Черквата „Свети Димитър“ вече е ремонтирана с 260 000 лева от европейските фондове и поп Ангел събира в нея по празниците жителите и гостите на Охрид. 33 дръвчета, колкото са били годините на Христос, и седем елички – като броя на апостолите, украсяват двора. Край храма пък е съграден навес за общите празненства. Всяка година на Димитров ден кметът Трифон дава курбан -коли овен и събира местните жители и наследниците им от градове и села на веселие. Но не близва алкохол. Спазва обета пред Бога. А защото точно от алкохола се е отказал?

„Когато прави жертва, човек трябва да се отказва от нещо скъпо!“, въздиша управникът. Признава, обичал виното. Над 30 години, докато работел като главен специалист в циментовия завод в Бели извор, имал къща във Враца, вила и лозе. Правел чудно вино. Но оставил всичко и се върнал в родното си село. И не съжалява.

„Децата ми пораснаха, хванаха си пътя в живота. Охрид и хората му сега са моя грижа и гордост!“, казва Трифон Денков. От родителите и родния си край той смята, че е получил и огромен заряд от положителна енергия, която му помага във всичко. „Като бях дете ме викаха в селото да садя кокошките в полозите, защото се излюпваха всички пиленца. И сега всичко, с което се заема, правя добре!“, заявява управникът на Охрид. Убедени в добротворството на кмета много хора от селото го канят да стане кръстник на децата им. „25 деца съм кръстил в черквата и всички са си стъпили на краката. Учат, работят, имат семейства!“, гордее се Трифон. Всеки човек може да се промени към добро, когато подхождаш към него с разум и отворено сърце, убеден е селският кмет и заявява, че не дели хората на българи, цигани, свои и чужди. С всички работи и уважава, затова и те го почитат.

Заради заслугите си към селото и общината Трифон Денков е носител на почетния плакет на Бойчиновци. “Охрид е рай. Реката ни Ботуня и ридът Гредо са като Камчия за Варна и Витоша за София. Който види лете хилядите светулки край черквата и рояците водни кончета по реката е омагьосан, не може да не заобича селото!“, казва с блясък в очите управникът. Селото вече е намаляло под 350 жители и вероятно наесен избори няма да има. Но доста хора купуват къщи в Охрид заради природните красоти и удобния транспорт. Имот купил и англичанин, който ще гради хоспис. Още куп планове за благоустрояването на Охрид има и Трифон. Да санира кметството и библиотеката, да направи зала за 150 души, където да се събират за празници местни и гости, да се ремонтира пътят към селото и застелят с чакъл неасфалтираните улици.

„Човек трябва да живее с труд и доброта към другите. Злобата привлича болести!“, споделя веруюто си Трифон Денков. А на вратата в кабинета си е написал“ Неведомите са плановете Божии, но ще се разкрият след изборите!“