Светлин Сретениев има над 40 машини в колекцията си

От две десетилетия се занимава активно и със земеделие

Почти всеки началник в България се мъчи да се сдобие със служебен автомобил, колкото по-нов и лъскав - толкова по-високо е самочувствието му. За градоначалника на северозападната община Бойчиновци Светлин Сретениев обаче марката на кметската кола няма значение - стига да може да обхожда с нея селата в района и министерствата в столицата. Мерне ли обаче стар мотициклет, очите му блясват като фарове. Защото е страстен любител и колекционер на двуколесните ветерани - предимно от миналия век. Новите мощни мотори - мечта за рокери и привърженици на космически скорости, не го интересуват. „В един мотоциклет ме привличат най-вече вида и историята му. Старите мотори са като класически книги - познати отдавна, пълни със спомени, но винаги може да откриеш и нещо ново“, казва Сретениев.

За да се радва на любимите си машини и да запознава с достойнствата им приятели и други любители, кметът е събрал в родното си село Владимирово над 40 мотоциклета. „Имам всички машини, които съм карал като младеж и много други, по които само съм въздишал!“, споделя той. По двуколесните моторни возила днешният градоначалник се запалил още в момчешките си години. „Подкарах мотоциклет в 5-и клас, макар че не беше законно. Но толкова много исках, че баща ми вдигна ръце и ми даваше от време на време неговия М125 - Киевка. Един шлеп с мотоциклети от бившия СССР беше потънал в Дунав и продадоха извадените машини на ниски цени. Баща ми си взе и аз на него се учих да карам!“, спомня си кметът. А когато навършил 16 години съвсем законно изкарал книжка за категория „М“ и баща му му подарил Симсон S 50 - германско соц.производство. После започнал да фучи и с мощно ЧЗ 350 кубика на брат си.

„В ония години автомобилът беше недостижима мечта - малцина имаха пари да си купят, но пак чакаха половин живот да им дойде редът. Докато мотоциклетът беше по-достъпен, пък и друго си е вятърът да духа в лицето ти, а връстниците и най-вече момичетата да гледат и въздишат!“, смее се градоначалникът. Заради страстта към моторите Светлин завършил техникум по двигатели с вътрешно горене в родното си село, а после записал Полувисшия институт за учители по практика в Ямбол - специалност „Двигатели с вътрешно горене, пътностроителна техника и подемни машини“, станал и инструктор. И над 20 години работел като учител в Техникума по транспорт в селото си. Купил си и автомобил, но не зарязал първата си любов - мотоциклетите. Докато преди 15 години, както оглеждал старите двуколесни машини в дома си, разбрал, че има начало на колекция, в която обаче зеят доста пропуски. И се заел да ги запълва.

„Купувах стари мотоциклети, зарязани в гаражи и под навеси от стопаните им. Някои изглеждаха в добро състояние, други бяха развалини, но ги потягах!“, разказва кметът. Така се сдобил с уникати като първия руски „Ковровец“ - 175 куб. с алуминиева ракета на него, легендарното българско „Балканче“, цяла серия „Иж“ - единият от тях с кош, МЗ 150 кубика с объл резервоар, каквито навремето в „соца“ карали катаджиите, „Трофи 175“, няколко „Симсон“-а - „Старт“, „Ендуро“ и с педали, „Ява“ 125 и 175 кубика. Общо 41 машини. Голяма част от тях са в движение и от време на време кметът ги яхва и обикаля общината, или пък участва в ретропарадите на двуколесни возила. „Искам да възстановя всички и да отворя музей на социалистическите мотоциклети, за да знаят младите, какво са карали бащите и дедите им. А, който иска и да се повози на тях!“, казва градоначалникът на Бойчиновци.

Въпреки страстта към моторите и сериозната бройка притежавани машини той признава, че не харчи много за колекцията си. Купува на ниски цени и ги потяга предимно сам, за боядисването помагат приятели. Лошото е обаче, че за хобито му времето рядко достига. Кметската работа е натоварена и отнема не часове, а цели дни и седмици без отдих. А отгоре на всичко освен с общинските дела Светлин Сретениев от над две десетилетия се занимава активно и със земеделски бизнес. „Навремето направих агрофирма, с която изхранвах семейството си, защото учителската заплата беше малка. Като станах кмет, проверих и разбрах, че законът не забранява да имам и фермерска дейност и продължих със земеделието. Кметуването не е професия. Пък и по-добре открито да декларирам частна дейност и доходите си, вместо да ги крия зад подставени лица!, заявява градоначалникът. Заедно със семейството си сега Светлин Сретениев обработва 7600 дка собствена и наета земя и дава хляб на 12 работници във фирмата си. Произвежда основно зърно - пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Много му помагат съпругата, синът Дамян и дъщерята Димана. С пари на агрофирмата си той подпомогнал изграждането на мотописта край близкото до Бойчиновци село Лехчево и подкрепил местни младежи да създадат мотоклуб. „Не исках да давам общински средства, за да не ме обвинят, че харча от общите пари за хобито си“, пояснява градоначалникът. През пролетта на мотопистата организирали международно състезание с мотористи от България, Румъния, Русия и Сърбия. На 10 ноември тази година край Лехчево се проведе и закриване на мотошампионата у нас.

Моторите и земеделието обаче запълват само малкото свободно време на градоначалника - и то предимно вечер и нощем, признава той. Ежедневието му е изпълнено с общински грижи и проблеми. Сретениев е втори мандат кмет на община Бойчиновци, а преди това е бил начело и на родното си село Владимирово. „За 7 години направихме ремонт на 6 читалища, обновихме 7 площада, ремонтирахме училището във Владимирово, където учат 350 деца, построихме културен дом в града, подменихме 46 км водопроводи, асфалтираме улици“, изброява управникът. От правителството са им отпуснали 400 000 лева за настилки върху новите водопроводи, а от ПУДООС са отделили 1,5 млн. лева за смяна на водопровода в Бойчиновци. „Голям проблем е, че сериозна част от стария ни водопровод е от етернитови тръби, които се пукат, пък и са опасни за здравето. Иска ми се да сменим всички, да прокараме и канализация, защото почти няма. Но трябват много средства!“, казва Сретениев. До края на мандата си той се надява да бъдат одобрени и реализирани и подадените проекти за саниране на общински сгради и ремонти на площади и улици в селата край Бойчиновци.

В града и района всички познават кмета от години и дори повечето го наричат „Даскале“ - учил е и тях, и децата им. „Стремя се да остана какъвто съм бил преди да седна на кметския стол. Работата не ме плаши. Говоря открито и прямо с всички - и със земляците, и с бизнесмени и политици. Не съм се родил кмет и не треперя за поста си. Ако разбера, че властта ме е променила, напускам веднага и се връщам при нивите и моторите!“, казва 53-годишният управник.